Mиналата седмица говорих за първата стая на Questomania – Тайните на професор Линд. И докато ние не бяхме особено очаровани от нея, втората стая – Портал звучеше по-обнадеждаващо. Освен, че влизаме във футуристична реалност, тази стая представлява естествено продължение на първата стая… уж. С други думи, ако се интересувате и вземете, че успеете да влезете в историята на Questomania, надявам се ще се потопите в света на измеренията. Аз не успях. Ще говоря за това по-късно.
Преди да навляза в дълбочина, без да издавам нищо, разбира се, можете да се запознаете с това кой съм аз и как започна и се разви приключението ми с обикалянето по стаите, като започнете от първата статия.
Портал
Като цяло, нивото на Портал е доста над Тайните на професор Линд. Но… не чак толкова. Определено има подобрения, особено откъм поток на пъзели, но от друга страна, историята е заровена под огромен куп оправдания и бели конци, които напълно я обезсмислят.
И докато наистина не мога да открия нищо хубаво в развитието на сюжетната линия, ще разгледам Портал от добрите гледни точки.
Визията
Определено върху визията и атмосферата на стаята е работено доста, като особено внимание е обърнато на светлината и светлинните ефекти. Разбира се, аз няма да навлизам в подробности, за да не ви издам, може би, една от най-силните страни на стаята.
Стаята е изчистена и елегантна. Това е колкото тематично, толкова и функционално, защото няма да се разсейвате със странични, и често, не чак толкова интересни неща. Подобен тип изчистени стаи, които посетихме бяха Dextrophobia 2 и Теорема. Лично аз съм фен на този начин на декориране.
Като споменах декор… не мога да ви издам нищо, но определено в стаята има Уау ефект свързан с него. Даже си мисля, че това е центърът, около който се върти всичко останало.
Да, сюжетно и тематично почти няма смисъл за логиката и вживяването, но е този декор е толкова впечатляващ, че вероятно няма да ви пука.
Пъзелите
Тази стая определено е по-лесна от първата, което може би се дължи на по-малкия брой пъзели и интуитивният им (в повечето случаи) начин на решаване. Въпреки, че не съм фен на този тип крайно статични пъзели, определено мога да оценя оригиналността на някои от тях, както и усилията вложени в направата им.
Всеки пъзел се усеща различно, а тематичната им технологичност придава приятно усещане за футуристична атмосфера.
Въпреки, че повече загадки бяха сравнително логични за схващане, последната беше… объркваща. Объркваща не защото е сложна, напротив – даже е съвсем елементарна. Просто тя е построена по обратно на всяка логика начин. Ние стигнахме до дълга дискусия с двама от операторите, защото според нас правихме всичко, което се изисква, нищо не се получаваше. После разбрахме, че просто не трябваше да следваме логиката. Може би това е търсен ефект, може би са искали да предизвикат играчите, не знам. Надявам се, че не е нарочно, защото използването на толкова неинтуитивна заигравка е евтин начин за привличане на внимание. Особено, когато всичко до този момент е вървяло гладко и внушително. Няма нужда от престараване.
Най-приятната изненада обаче беше сравнително в началото. Имаше един чудесен пъзел, с който аз толкова време се занимавах, че не обръщах внимание на колегите и на другите загадки наоколо. След като свърших с него и изпълних целта му, други хора от екипа също се заиграха, защото… е искаха да „подсладят живота си“.
И колкото приятни да бяха пъзелите, ще отделя малко време и за поредната доза „Мрън-мрън, няма история, мрън-мрън…“
Историята е съшита с бели конци
По принцип не бих имал абсолютно никакъв проблем с това, ако стаята не залагаше толкова на нея. Когато откриваш стая със силната заявка, че имаш интересен сюжет и тема, сигурно очакваш хората да бъдат ангажирани с история и персонажи.
Пример за липса на такава претенция и добра стая – Hour Escape не тръбят преди влизането ви, че ще влезете в света на някой интересн човек и ще преживеете неговата история. Съвсем не. Да, има някаква начална хрумка, но тя е толкова непретенциозно там, че на никой не му пука за тематичността на пъзелите.
Проблемът на двете стаи на Questomania е напълно сравним с проблема на Dextrophobia 2 – силна заявка за история, слабо реализирана. Е, който ме следи, знае че Dex 2 ми е любимата стая. За разлика обаче от Questomania, при Dex 2 си личи, че са се опитали и са мислили по това как да накарат хората да участват в тяхното преживяване.
В Портал, всичката история се крепеше на един лист с текст, който на всичкото отгоре беше недоизмислен, а самата история стоеше бутафорна и набързо скалъпена.
И въпреки това, нещото, което истински ме издразни в стаята, и което отново е вързано с липсата на ангажираност е… музиката.
Саундтракът в Портал е едно от най-безумните неща, които съм срещал в стаи. Непростимо е във футуристична и напрегната атмосфера да се пуска асансьорна Chill out музика, взета сякаш директно от архивите на Fashion TV.
Заключение
Портал определено е стая с много силни качества и стая, която си струва да бъде посетена. Пъзелите са оригинални и технологични, в стаята има огромно количество труд по декора и визията, а динамиката на трудността работи чудесно, в повечето случаи. Темата е изключително приятна и ми се ще все повече стаи да посягат към научната фантастика и паралелните реалности, защото е много по-вълнуващо да се излезе от стандартните „кабинети“ и „офиси“, които много стаи ползват. Определено се забавлявахме много повече от колкото в другата стая на Questomania.
Обаче!
Яд ме е. Яд ме е, защото за пореден път такава страхотна заявка не е изпълнена до край. Тази стая можеше да бъде една от любимите ми. С целия положен труд и добре замислените загадки можеше да бъде уникално изживяване. И пак, някои неща са толкова недогладени или недоизмислени, че винаги ще останат в спомените ми като фрустриращи и дразнещи.
Историята не е добра и остава като напълно пропиляна възможност да бъде разгърната по уникален начин. Двете стаи може да са вързани сюжетно в главите на създателите, но това по никакъв начин не се предава на играчите. Това може и да е позитив, защото реално няма нужда да сте играли първата, за да се насладите на втората.
Финалната част имаше два малки пъзела, които противоречаха на логиката, но това е по-скоро дребен проблем. На мен лично ми липсваха изненади и най-вече – подходящ саундтрак. Много малко стаи досега са използвали достатъчно добре музика, като основен приносител на емоция. А това е толкова… лесно. Не си го обяснявам.
Добре, за да не ви оставям с горчив вкус в устата и за да не ме разберете грешно, нека завърша така.
В крайна сметка, Портал има негативи, но позитивите, според мен, надделяват. Това е технологична стая, която въпреки проблемите си успява да ползва оригинални пъзели и да движи напред играчите в стерилна (в добрия смисъл) и динамична посока. Стаята не е толкова трудна, така че е подходяща както за опитни играчи, така и за съвсем пресни мъгъли в това толкова оригинално офлайн хоби.
Финални оценки
- Темата е интригуваща
- Започната и недовършена история
- Оригинални
- Голям Уау ефект
- Абсурден избор на музика
КЕФОМЕТЪР
Актуалната подредба на любимите ми стаи!
- Dextrophobia Vol. 2
- Game Castle: Колекционерa
- Offline: Хакерска стая
- 3KEY: Детективът и Машината на времето
- Теорема: Тротил
- Hourescape
- Отвлечени
- Questomania: Портал
- Gameline: Космическа врата
- Vestigo
- Dextrophobia
- Offline: Египет
- Questomania: Тайните на професор Линд
- Lost Flight
Препоръчвам ви да посетите сайта на Questomania. Там можете да резервирате час за Тайните на професор Линд, както и за Портал.
