събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Puerto Diablo – социална игра с много прецакаване
Puerto Diablo – социална игра с много прецакаване

Puerto Diablo – социална игра с много прецакаване

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Днес ще разгледаме поредния Кикстартър проект. Както често казвам, тези игри са Hit and Miss за мен и за съжаление този път е Miss. Не бързайте да затваряте прозореца обаче, защото тази игра не е откровено тъпа, просто не е за мен. Познавам хора, които биха харесали такъв тип игри, просто… Puerto Diablo не се оказа това, което очаквах.

Кореплавателите

Играчите влизат в ролята на различни нации, които се опитват да заселят Карибите в средата на 17-ти век. Предизвикателствата са трудни и често играчите трябва да си сътрудничат, но при всяка малка възможност те биха забили нож в гърба на другите. Повярвайте ми, тези възможности съвсем няма да са малко.

Всеки ръководи собствен екипаж, но един от всички е пилот на цялата група, защото непознатите земи на Карибите са доста враждебно настроени.

Различният геймплей

pic2239940_lg

Това е една от най-различните игри, които съм играл. Много от механиките не съм ги срещал другаде и дори веднъж получих коментар, че това е много странна игра със странни механики. Така е, но в интерес на истината работят добре за това, което е играта. Личи си, че дизайнерите са играли други игри и въпреки, че някои от нещата не мога да ги свържа с нищо друго, някак си цялостта на играта е запазена и не мога да си представя нещо, без което играта щеше да върши по-добре работата си.

Puerto Diablo пристига с огромна купчина от карти, които едва се побират в кутията. Картите са с персонажи, умения, предизвикателства, „разказани истории“ (точките в играта) и още няколко различни вида, сред които и включено разширение със съкровища.

В началото на играта, всеки от играчите избира едно предварително построено тесте от играта с екипаж. За по-напреднали играчи, в книжката е описан и вариант за драфт на първоначално тесте.

Във всяко тесте има персонажи и умения.

По време на играта, играчите посещават 4 пристанища. Всяко пристанище е малко по-различно от другите. Всяко определя колко персонажа могат да се пращат там, както и какви предизвикателства не могат да се изпълняват.

Пилотът (човекът с решенията) се определя в зависимост от това кой е бил Пилотът предния ход (или по друг начин ако е първия ход).

След като играчите изберат кои от своите хора ще пращат на пристанището, Пилотът обръща карта с предизвикателство, за да се разбере какво срещат играчите на това пристанище.

Картите с предизвикателство имат изискване от две икони. Играчите трябва да имат персонажи в пристанището с такива икони и то толкова, колкото е числото на пристанището.

Всеки персонаж има няколко икони вляво на картата и няколко вдясно.

Кооперативният момент е най-силен тук. Всеки предлага какво може да даде, за да се справи с предизвикателството, но накрая пилотът избира кой и дали ще ходи на предизвикателството. Ако играчите не могат да се справят (или не искат), тогава се случва някакъв кофти ефект. Тук идва и най-бруталния елемент в играта, който я прави агресивна и чупеща приятелства. За това след малко.

Когато някой персонаж отиде на предизвикателство той закрива не само тази икона, но целия ред с икони, като мушка половината си персонаж под кораба (карта).

Защо някой би искал да ходи на предизвикателство? Защото ако не отиде няма да пазарува. А ако не пазарува, няма да спечели.

С други думи, всички, които са участвали в решаване на предизвикателството имат право да си купуват още персонажи, още умения или точки.

Персонажите и уменията се вземат изключително трудно в началото, но по-късно става по-лесно, защото стига да има открита иконка с пари, можете да я ползвате без да я закривате.

Точките са  карти с „разказани истории“, които отново струват икони и отново трябва да се закриват карти, но това е основния начин за печелене на точки.

Уменията са доста интересна част от играта, която придава тема, „вкус“ и създава истории. Всяко умение е тематично и ако се ползва от персонаж, който има съответно умение, тогава ще се използва по-лесно. Умението се показва и се хвърля зар, ако се падне минимум число, умението се случва. Колкото е по-подходящ даден персонаж за това умение, толкова по-нисък може да е зара.

Това е основата на играта. След 4 пристанища се броят две неща. Точките от картите с „разказани истории“ и броят на иконите, от които всеки има най-много.

Не казах и това, че може да се получи война между персонажите, както и че може да се сменя времето. Ако е хубаво времето, предизвикателствата са по-лесни и обратно. Има и други малки правилца, но играта се оказа доста лесна за обясняване… но не и за учене. Което ме навежда на най-важната част от това ревю.

Защо играта не е за мен?

Да започна с обективния негативизъм – книжката е ужасна. Просто е… ужасна. С по-трудно учене на правила на малка игра не бях се сблъсквал. Всичко е написано набързо и сякаш непроверено от хора, които не са играли играта. Когато бях на почивка си носих играта с мен и както се оказа – не за да я играя, а за да й чета правилата.

pic2248921_lg

Между другото, това го няма в книжката…

Най-големият проблем, освен неяснотиите, е липсата на каквито и да е картинки и диаграми. Играта изисква голяма маса и всяко нещо стои на конкретно място, но аз трябваше да предполагам кое къде е и да редя докато чета.

Сега вече да минем към субективните неща, нещата които лично мен ме отблъскват от играта.

Първо – играта продължава твърде дълго. Пише, че продължава около 30 минути на играч и това е горе долу вярно. Нормална игра с 4 човека си отнема два часа, може и повече. Но… може и по-малко, защото може да се окаже, че някой от играчите изобщо не е играл.

Понеже пилотът решава кой ще ходи на предизвикателство, той може никога да не избере някой конкретен човек от масата. Ще кажете, нали Пилотът се върти? Да, така е, но в момента, в който въпросния „никога избран“ човек стане пилот, той може да няма никаква иконка, за да се справи с предизвикателството и пак да е на сухо.

Изключително важно е да се ходи на тези предизвикателства. Ако не участваш, нямаш шанс за пазар. Ако не си на пазар, нямаш точки, просто и ясно. Картите с „разказани истории“ са там, картите с персонажите с иконите са там. Ако нямаш такива, нямаш точки. Точка.

Играта стимулира огромна доза случайно гаднярство. Да кажем, най-после нашият „никога избран“ може да участва в предизвикателство и дори е Пилота… и някой му открадва пилотската карта с умение. Добре, ще го преживее. Следващият ход, новият Пилот отваря предизвикателство, в което отново може да участва нашият тъжен „никога избран“. Дори Пилотът може да се включи, само че… решава да не се справи с предизвикателството, защото негативния ефект влияе на всички останали, но не и на него.

С други думи, ако негативният ефект от предизвикателство е кофти за останалите, но не и за вас, няма защо да не го изберете. Примерно, ако казва, че всеки губи по една мацка от екипажа си, а вие сте събрал смърдяща компания от дърти кочове, какво ви пречи да се откажете и всички да си поутрепят по една вероятно отново смърдяща мацка. При нас това е довеждало до 4-5 поредни завъртания от просто проваляне на предизвикателства.

Има механика, която казва, че ако си последният останал на пристанището също трябва да си ходиш, но имаш последен шанс за пазар.

Последният шанс е сложен тук, защото дизайнерите са усетили колко е прецакващо да си последен. Ако първи си купуваш неща, първи ще си закриваш иконите. Когато нямаш повече икони си ходиш в кораба. С други думи, ако си „никога избраният“ ти ще си останеш сам със здрави хора и икони, но няма да имаш кой знае колко голям шанс за пазар, освен един последен.

Механиката е хитра и предполага маневреност и ловкост, но също така е поредното нещо, което забива пирон в ковчега на неоправданите.

Ако играта и играчите се гаврят твърде много с теб, дизайнерите са сложили наваксваща механика. Ако в някое пристанище нямаш нужния брой екипаж, можеш да си вземеш най-евтиния от пазара безплатно.  Това е… чиста проба случайност. Персонажите са горе долу еднакви като качество. Тези, които имат по-малко икони, обикновено са с повтарящи такива, което ги прави силни за финалното точкуване. Обаче с тази наваксваща механика може да си вземеш точно човек, който ти дава 2 точки просто ей така. В тази игра 2 точки са много. Играта се печели с десетина-двайсет.

Заключение

От последните няколко абзаца може да ви се е сторило, че тази игра е ужасна. Не мисля така. Дори можете да откриете 1-2 две позитивни ревюта в интернет. Просто моето не е такова. Тоест, това е една от онези игри, в които определено мога да видя отличителни качества, но точно качества, които съвсем не харесвам. Знаех, че играта ще има прецакване, знаех, че ще има щипане под масата, но не очаквах това да бъде на такова ниво. Откривам механиките са солидни за играта, каквато е и смятам, че дизайнерите са постигнали целта си.  Всички тези механики са единствено мое мрънкане и виждам как играта би допаднала на социални играчи, които обичат якото прецакване. Виждам как може да се върже в компании от необиждащи се зрели хора, които обичат да си зашлевяват шамари непринудено и без причина. Ако вие сте такъв човек обаче трябва да имате предвид, че играта продължава повече от стандартното за такъв тип игра, така че се подгответе за по-продължителна случайна злоба.

ПЛЮСОВЕ:

  • Приличен и тематичен арт
  • Всички персонажи са уникални
  • Силно застъпено социално взаимодействие

МИНУСИ:

  • Подтиква към случайни гадории
  • Продължава по-дълго,от колкото трябва
  • Може да има изолирани играчи цяла игра
  • Небалансирана наваксваща механика
  • Кофти книжка

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо? 

  • Не обичам случайни гадории
  • Агррррр!
  • Социално агресивните игри ме уморяват
  • Не мисля, че някой от компанията ми би я играл пак

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Ако смятате, че просто се заяждам и играта всъщност ви звучи съвсем прилично, можете да посетите сайта на Cradle of Games, като кликнете на бутона отдолу.

Cradle of Games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.