Архив на категория: Безплатни игри

Представяне: The Ritual – Безплатна игра за принтиране

В нашият свят се е отворил портал към измеренията на Демоните и сега те се опитват да преминат през него. Единствената надежда за спасение е в ръцете на няколко умели бойци! Да, точно така, това сте вие. В играта всеки от играчите има за цел да изпълни Ритуалът, който ще затвори пътя на Ужасите опитващи се да ви поробят.

The Ritual е дело на Sean Rumble и в момента е в процес на разработване. Линк, както винаги ще откриете на края на статията.

Компоненти

  • 8 плочки на герои
  • 3 карти Щит
  • 54 карти със Символи
  • 3 „диви“/жокер карти
  • 38 карти с демони

Порталът е отворен, Демоните са на прага му…

Преди да започне играта, ще кажа няколко думи за това как се нареждат картите, тъй като това е важно за по-нататъшното разбиране на правилата. След като картите се размесят и се поставят на една купчина от тях се теглят девет и се нареждат на три реда по три. Това е Празнотата, мястото от където идват Демоните. До Празнотата е важно да оставите място за Ритуала. И последното нещо преди да започнете игра е да си изберете Герой. Всеки от тях има уникални умения, които ще ви позволяват по различни начини да манипулирате картите в Празнотата, както и тези в ръцете на другите играчи и в тестето. Общото между всички герои е, че имат еднакви базисни умения – да разместят две съседни карти и да си разменят по една карта с друг играч. Също така всички имат и умение, което им позволява да играят карти към Ритуалът. И като заговорихме за него…

Руни начертани в Земята,

върнете тез Демони

обратно през Вратата,

в Празнотата.

По време на хода си всеки играч ще има две възможни действия, първото от които задължително – взимане на един ред или колона от Празнотата и използване на едно умение на героятси. Когато вземете карти от Празнотата, то вие оставяте всички Символи в ръката си и добавяте всички Демони към Раните си. Ако Раните ви надвишат Живота на Героят ви, то вие ставате „изтощени“ и можете да ползвате само базисните си умения. Разбира се, има и Герои, които могат да лекуват. Картите със Символи се използват за вторият вид умения, които също са два вида – Първо ниво и Второ ниво.

И за двете нива е нужно да играете карти, които са един цвят. Разликата е, че за второ ниво е нужно да има и еднакви Символи на тях. Броят на картите винаги е три. Когато ги изиграете казвате кое умение ползвате и неговият ефект се изпълнява.

Играта свършва при две условия – някой играч е успял да изиграе десет карти към Ритуала или са минали трите Рунда и никой не е изпълнил Ритуалът. С всеки следващ рунд в игра ще влизат по-силни Демони, така че няма да имате и много време да се размотавате. А може да загубите и ако всички Герои са „изтощени“…

Сега Вратата затворена е

и Демоните не ще ни безпокоят

за туй за тях спокойно говорете.

The Ritual е кооперативна игра за 2 до 6 играчи, в която всички ще се опитват да изпълнят Ритуалът, като играят карти към него, но в същото време ще се налага да внимават да не загубят всички едновременно. Това, което отличава Ритуалът от останалите подобни игри е механиката, с която играчите си набавят карти, които да играят. Това става, като всеки играч си взима ред или колона от деветте разкрити, в средата на масата карти. Като в ръцете си оставя всички Символи, а Демоните брои към Раните си. Тази механика, заедно с кооперативния характер на играта допринасят за мислене няколко хода напред и внимателно планиране, за да не затриете някой от съотборниците си.

The Ritual определено показва потенциал, дори и още в процес на разработване, в какъвто е в момента. Лично на мен силно ми напомни на трудните за спечелване кооперативни игри като Ghost Stories и Elder Sign, но в един по-лек и по-бърз вариант. Ако харесвате и вие такива игри, хвърлете й един поглед.

[divider]

Линкове:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/thread/1429041/ritual-cooperative-puzzle-rpg-print-and-play“ target=“blank“ ]Файлове за играта[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/printnplay/“ target=“blank“ ]Още игри за принтиране[/button]

Представяне: Into the Woods – безплатна игра за принтиране

Обикновено, когато пробвам нова игра ме интересуват две неща – механиките и дали има някаква тематика или още по-добре история. Нещо, което да ме „вкара във филма“, дето се вика, да ме грабне. Да, точно така, имам затруднения с абстрактни игри и други подобни, които нямат много…пълнеж. Днес обаче ще е изключение. Днес ще ви представя(да, това е представяне, защото не успях да си направя играта, ще видите защо) една по-различна игра. В нея няма почти никакви механики, както и никаква история. Има съвсем лека тема, която вие можете по собствено усмотрение да разширите.

За какво става въпрос? Става въпрос за соло(Да, завръщаме се  към старата ми любов) играта Into the Woods на Jan Shroder, с която той взе участие в 2015 Solitaire Print and Play Contest. Както той самият я описва „това е симулатор на разходка в гората“.

Компоненти

  • 24 карти с части от гората
  • маркер за играча

Into the Woods е малко сложна за изработване, тъй като в нея има прозрачни карти, за които ще ви трябва по-особена хартия. Във файла с всички горски карти има инструкции за изработването, но просто имайте предвид, че няма да я направите за 1 час.

„Започва път, от моят праг…“

В играта вие имате една цел – да стигнете до другия край на гората и да се върнете обратно у дома си, което е мястото, от където сте започнали. Това е. Няма друго. Просто сте излезли на неделната си разходка в гората. Не ви дебнат лоши вълци или ядещи дечица вещици. Не, нищо, само се разхождате. По време на разходката си, вие сами може да си измислите допълнителни цели. Например да посетите най-големите руини в гората или да намерите определено цвете, дърво. Да изкачите най-високата планина и други подобни.

В малко по-трудния вариант на играта, колкото повече се разхождате, толкова по-гъста мъгла започва да пада над гората. Ако мъглата ви отреже пътя обратно до дома, то вие губите. Но как ще избегнете да не ви отреже пътя, нали се движите на дъска, тя е двуизмерна? Ами не точно. В своята игра Jan Shroder се е опитал да създаде симулация на 3D обстановка. По време на вашата разходка вие ще можете да навлизате по-дълбоко в гората, да излизате обратно и да се движите напред и назад, както и да изкачвате хълмове и планини. Тази механика, този начин на движение е причината да исках да ви представя Into the Woods. Начина, по който се движите в играта ви дава възможност да заобикаляте езера, мъгла или други неща, които не искате да преминете през и засилва усещането, че сте в гората. Това е хрумване, което аз лично не съм виждал в друга игра и смятам, че има много потенциал в него.

Заключение

Ако обичате да се разхождате в гората, искате да пробвате нещо, каквото никога преди не сте играли, обичате игри с изследване на неизвестното, то тогава може би Into the Woods ще ви заинтересува. Според мен обаче в играта липсва нещо много важно – няма какво да правите. Ако Jan Shroder реши да добави още неща към играта си, например някакви опасности в гората или някакви разнообразни цели или просто нещо, което да правите, вместо да се „разхождате“ само, то играта ще стане доста по-интересна. В момента е игра, която има една много интересна механика, чийто потенциал не е реализиран напълно.

И все пак, ако имате времето и материалите, пробвайте я, не ви струва нищо. Освен, ако нямате проблем с призрачни мъгли, които ви преследват…

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/files/thing/181456″ target=“blank“ ]Файлове за принтиране[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/181456/woods“ target=“blank“ ]BoardGameGeek[/button]

Hocus – безплатна игра за принтиране

Hocus e игра, за която толкова време не бях сигурен какво мисля, че чак пропуснах да ви кажа за нея миналата седмица. Мисля, че обаче вече съм наясно със себе си и съм готов да ви представя делото на Joshua Buergel и Grant Rodiek.

В Hocus вие влизате в ролята на магьосници, които са решили да премерят сили над игра на покер, но тъй като сте магьосници това няма да е обикновена партия покер… точно така, в нея ще има магии. Играта е за 2-5ма играчи и отнема между 15 и 30 минути в зависимост от това с колко човека играете.

Компоненти

  • 99 карти
  • средство за следене на точките по ваш избор (покер чипове, мобилен телефон, токени, каквото ви душа иска)

Размесете картите, пригответе заклинанията, раздавайте!

Както казах вече, вие сте магьосници, които са решили да премерят сили над игра на покер или може би залога е по-голям от просто забавление, зависи от това колко могъщи владетели на висшето изкуство сте. Хокус се различава от класическия покер по няколко неща – първо, всички играчи получават между 9 и 10 карти, зависи колко човека сте. На ход всеки играч има едни и същи действия, от които той може да избере само едно.

  • Първата ви възможност е от ръката си да изберете една или две карти и да ги поставите пред себе си обърнати с гърба нагоре, това е вашият pocket. Можете да имате два с максимум по две карти в тях.
  • Втората ви възможност е да добавите карта към някое community (общност). Community са редове от четири карти, които, когато бъдат запълнени играта свършва. Броя на „общностите“ зависи от броя на играчите.
  • Последната ви опция е да добавите, отново с гърба нагоре, една карта до някоя „общност“. Картите натрупани по този начин се наричат pot. Това е залога ви и от тези карти зависи колко точки ще спечелите накрая.

Когато всички community са вече запълнени или по някакъв невъобразим начин всички сте останали без карти, настъпва краят на рунда. Сега е време всеки играч да си избере pocket, който ще използва заедно с първото community. Ако смятате, че в залога на тази общност няма добри карти, можете да пасувате и да използвате „джоба“ си за следващата. Със сигурност ще ви се наложи да пасувате, когато играете повече хора, тъй като имате само два „джоба“, а „общностите“ могат да бъдат 3. Това е и една от тактическите части играта. Другата е внимателното избиране на кои карти къде да поставите.

Когато всички са решили дали ще играят „джоб“ или ще пасуват джобовете се разкриват. Тук идва класическия покер елемент, ще трябва чрез pocket+community картите да правите комбинации от карти, като flush, full house, straight flush, four of a kind и така нататък. Този, който има най-добрата комбинация печели точките от pot-а за дадената „общност“. Точките, които всяка карта дава са обозначени в горния десен ъгъл под боята.

Това е най-простия вариант на Hocus. Има и два по-сложни, те са момента, където практически леко променената игра на покер се превръща в хаос и дуел между магьосници. Първият вариант, който надгражда над базовата игра са Бухалите магьосници, които са една от боите в играта. Всеки един от тях има специално умение и ако някой от тях е в pot-а, то този, който го печели взима бухалите и ги слага пред себе си. Следващият рунд ще може да използва уменията им по веднъж. И вторият модул, който най-много усложнява играта са „книгите с магии“, всяка съдържаща три заклинания, които най-често променят правилата на играта. С тяхна помощ вие ще можете да си променяте джобовете, да теглите допълнително карти, да ползвате Бухали от ръката си направо и други иначе невъзможни за вас неща. 

Резултат след партията покер…

Хокус е интересна комбинация между покер и hand management, както и известна доза планиране напред във времето. Картите са невероятно красиви и искрено си признавам, че те бяха причината да пробвам играта. Ако имате възможност да си ги принтирате цветни, задължително го направете! Да поговорим обаче малко повече за самата игра. 

Въпреки че уж има някаква тематика, то тя е… цопната отгоре и не се усеща много. Дизайнерите като че ли са се опитали, но не са успели особено успешно да направят игра, която да се отличава от покера. Залагате, опитвате се да нагласите най-силната комбинация от карти и обръщате – класика. Вярно, магиите, Бухалите и менажирането на ръката ви променят по нещичко и ви дават механики, с които да поразчупите играта, но като че ли не е достатъчно…

Освен това, някои хора имат проблеми с възприемането на основни за покера принципни и им изглеждат нелогични, което малко затруднява играта с тях.

Бих ви препоръчал Хокус единствено, ако сте фенове на покера, но искате да пробвате нещо малко по-различно и разчупено. А ако играта ви хареса и искате да подкрепите дизайнерите, то другата година очаквайте официално издание с професионално принтирани карти и други благинки.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/171261/hocus“ target=“blank“ ]BoardGameGeek[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“http://hyperbolegames.com/games/hocus/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/printnplay/“ target=“blank“ ]Още безплатни игри за принтиране[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/files/thing/171261″ target=“blank“ ]Файлове за принтиране[/button]

Топ 5 Безплатни игри за принтиране на BigBoxSharki

За тази седмица реших да не ви тормозя с някоя нова игра, а вместо това да ви припомня игрите за които съм ви говорил до сега. Какъв по-добър начин за това от една кратка класация. Това е моят Топ 5 Игри за принтиране, ако на вас са ви харесали повече други от игрите, за които съм писал, ще се радвам да споделите кои са те. А ако имате любими игри за принтиране, различни от тези, за които аз съм писал, ще се радвам още повече, ако ги споделите с нас. Но стига повече увъртания, ето ги и игрите.

5. Hydras  – Това е много лека и приятна игра, която спокойно можете да играете дори и с децата си. В нея всеки от играчите е Хидра и целта му е накрая да има по-дълги вратове и повече глави от останалите играчи. Централната механика на играта е теглене на карти, на които има различни комбинации от глави, които да добавяте към Хидрата си, както и мечове и отровни облаци, с които да пречите на противниците си. Това, което мен лично ме грабна в Hydras е необичайната тематика и колко лесна е играта, но въпреки това колко забавна е. 

4. Splut – И аз като повечето хора не харесвам игри, които взимат класическия шах и го правят на нещо друго. Просто рядко им се получава. Splut е един от тези пъти, когато им се е получило добре. В тази игра за четирима, вие ще разполагате с един магьосник, джудже, трол и един камък. Целта ви е с камъка да размажете противниковият магьосник(Splut е звукът от размазан с камък мьгьосник). Всяка от фигурките ви може да прави определени неща, като да хвърля камъка, да го бута, да го мести с телекинеза и други, както и да се движи по определен начин. Също така играта се играе на подобна на шахматна дъска. Splut e за всички, които обичат шах, много мислене и планиране на чуждите ходове.

3. Dungeon in a tin – Тази игра си спечели място тук с многото си детайли и старание хвърлени в нея. Хубаво изрисувани плочки за тъмницата, шаблоните за фигурки, които да си направите и интересните зарове с глави на орки и гоблини. Това разбира се я превръща в доста мащабен проект за изработване, но си заслужава. Обаче дори и да изключим тези неща, това е доста солидна игра с тъмници за един играч, която като всяка уважаваща себе си такава може да ви прецака и убие много бързо и безмилостно. 

2. Spell Saga – Откакто ви разказах за тази игра, то да си призная честно доста се запалих по нея. Дизайнера Todd Rogers описва играта си като „първата настолна новела“. В нея вие влизате в ролята на последният Министрел, който пътува по света и се опитва да открие причината за неговият край. Spell Saga се играе изцяло с карти, с чиято помощ вие ще изграждате своята история и приключения. По време на играта вие ще посещавате различни места, ще срещате други герои, както и различни хора, които ще ви помагат. Битки също не липсват. Играта използва също и някои доста различни механики, които в началото може да ви се сторят малко объркващи, но щом веднъж свикнете с тях, ще видите че са много интересни и се вписват в тематиката на играта.
До момента за играта са излезли три тестета, разказващи историята на Последният Министрел, които ви гарантират доста възможности за преиграване.

И сега! Дългоочакваният номер 1 !!! Моля туш! *звук от барабани* Представям ви…

1. Chunky Fighters – Това е игра, която неизбежно ще ви напомни за Dice Masters или дори за Quarriors, но е доста различна от тях. Тук вие ще имате бойци, които са съставени от по три зара. Един за краката им, един за тялото им и един за главата им. Също така ще имате и зар с оръжия, вариращи по сила. Преди всеки бой ще хвърляте заровете за да определите колко силен ще е вашият боец, както и какво оръжие ще използва. О, забравих да кажа, това не са обикновени зарове, на тях са изрисувани споменатите части от вашите герои, както и оръжията им. Но как протича битката? Взимате специалните зарове, на които има изобразени частите на тялото и този, който определя силата на удара ви и ги хвърляте. Всеки път, когато ударите противника, то той завърта зара с ударената част така че тя да отразява оставащото количество живот. Това което много ми допадна е че с колкото по-малко живот остават бойците, то на заровете те ще са все по – насинени, ранени, с очукани брони и опърпани. Също така освен преиграваемостта, която осигорява самото хвърляне на зарове, то Chunky Fighters има и 11 разширения, всяко включващо нови четири боеца, всеки с уникално специално умение.

Това е моят Топ 5 Игри за принтиране, надявам се да ви е било интересно и да ги пробвате, всяка от тях е доста интересна и уникална сама по себе си. =)

Dungeon in a Tin – Безплатна игра за принтиране

До сега съм ви представял поне няколко „dungeon crawl“ игри. Някои от тях бяха леки, други не толкова, по нещо за всеки. Днес отново съм ви избрал една такава игра, защото колкото и да не ви се вярва все още има по някоя добра игра в този жанр, която заслужава вниманието ни.

Dungeon in a Tin е кооперативна игра за 1 до 4 играчи, дело е на дизайнера Jake Staines и вижда бял свят през 2011 година. През 2012 година получава номинация за най-добра игра за принтиране.

Компоненти

  • Плочки с части от подземието
  • Бойни карти
  • 7 зарчета – за героите ви, гоблините и орките
  • Маркери за живота на героите
  • Инвентар на героите
  • Девица в Беда
  • Токъни и Маркери

Забележка 1: За да играете няколко човека, всеки ще трябва да има пълен комплект от играта, като по време на игра се смесват.

Забележка2: Броят на компонентите варира в зависимост от броя на играчи. Ако смятате да я играете соло или двама, то няма смисъл да си принтирате компоненти за четирима. В пълните правила на играта можете да откриете точните бройки, които ще са ви нужни.

Палете факлите, разхлабете мечовете…

Защо отново Dungeon crawl, може би се питате? Защото този предлага няколко интересни механики, които да поддържат играта ви интересна. Също така комбинира и мои любими механики. Вие започвате на входа на подземието, пред вас има само мрак, а в главата ви е единствено мисълта за Девицата, която е затворена някъде там… и може би мисълта за някое друго съкровище. По време на хода вие ще имате няколко възможни действия, някои от които задължителни.

  • Попълване на броя бойни карти – всеки играч може да има бойни карти равни на нивото, което е героят му, плюс едно.
  • Взимане или оставяне на предмети, на пода на стаята, в която се намирате. (по избор)
  • Пиене на колба, която ще възстанови живота ви напълно.(по избор)
  • Играчът преминава в нова стая.(по избор)
  • Играчът се бие с чудовища, които е срещнал в стаята. Може би трябва да спомена, че дори да минавате през стая, в която сте били вече, то вие отново ще се биете, но само с половината чудовища, с които сте се били първият път.

Предполагам, че от тук нататък се досещате как протича играта – вие минавате в нова стая, биете се с нещо, събирате съкровища, евентуално намирате Девицата и я спасявате. Нека обаче ви кажа повече за механиките, които ме убедиха да ви занимавам с „dungeon crawl“ отново. Ако имате търпение, то вие сте си направили заровете, на които има глави на орки и гоблини. Когато определяте срещу какво ще се биете, хвърляте тези зарове и каквото се падне, това са противниците ви. Не знам дали има нужда да обяснявам защо това е интересна механика. Добре де, харесва ми по две основни причини-никога не знаете какво ще излезе срещу вас и… хвърляте зарове. Това винаги е забавно.

Няма да кажа и дума за поставянето на плочките със стаите, всички вече го знаете – любима механика, допринася за преиграваемостта, разнообразява играта, достатъчно.

Другата механика, която доста ми допадна е как протичат битките. По време на бой вие отново хвърляте зар, който определя по какъв начин ви напада чудовището, с което се биете в момента (дори и да са повече от едно в стаята, то вие ще се биете с тях едно по едно). След като това е готово вие поглеждате бойните карти, които имате в ръката си в момента. Всяка от тях може да ви послужи да се защитите срещу определена атака или да е напълно безполезна срещу друга. Ако не ви харесва какво имате в ръката си, тогава можете да разцепите тестето с бойни карти и да обърнете една карта, каквото се падне сте задължени да го използвате. Практически е “камък-ножица-хартия“ механика, но е интересна и се връзва със солидната произволност на играта. Никой не обича в хаотична игра, която разчита доста на късмета да има някаква механика, която е изключително сигурна и винаги дава един и същи резултат… нали?

Стаите и какво има в тях

Както вече споменах, в стаите ще намирате чудовища, които не ви харесват. Освен тях обаче в някои от стаите ще намирате съкровища, които могат да са предмети (бомба, колба, въже или ключ) или пари. Също така понякога ще има заключени врати или бездънни пропасти. Като качество на рисунките плочките са разнообразни и добре нарисувани. Ще влизате в ковачници, стаи за мъчения, гробница и килията на Девицата, която е заветната ви цел. Вероятно тук е мястото да кажа, че щом веднъж намерите своята любима (предполагам), то вие не печелите играта, а сте някъде на средата, защото сега трябва, заедно с нея, да се върнете обратно до изхода. А тя определено няма да ви помага, когато се биете…

Заключение

Dungeon in a Tin е бърз, приятен, труден на моменти и много различен при всяко преиграване „dungeon crawl“. Не толкова дълъг и труден, колкото Dungeon of D, но доста предизвикателен все пак. В никакъв случай не толкова бърз и лек, като Dungeon Raiders. Играта предлага някои интересни механики, които допринасят за разграничаването на играта от останалите в жанра. Голяма роля в играта има късмета, тъй като има много теглене на карти, плочки и хвърляне на зарове. Докато това на мен лично ми допада и допринася много за разнообразието и намалява шанса играта да ви омръзне бързо, то на много хора вероятно няма да им допадне толкова да зависят от сляпата случайност.

Нещо, което не ми хареса е че има малко разнообразие откъм опасности в стаите. Чудовища и пропасти, но няма капани, чудовищата са само орки и гоблини… Същото важи и за предметите… Dungeon Raiders, която може да бъде изиграна за 10 минути има същия брой предмети и там са много по-често употребявани, отколкото четирите тук.

И последно една… едно предупреждение. Играта е много мащабен проект за изработване, ако искате да изглежда чудесно и да й се насладите напълно. Ще трябва да изрежете плочки, предмети, карти. След това ако все още имате желание има фигурки за героите, които трябва да се изрежат и залепят, както и зарове с противници и атаки. Играта има и вариант, за който не е задължително да имате специалните зарове и фигурките, но просто не e същото.

Толкова от мен, ако смятате, че Dungeon in a Tin e игра за вас, по-долу ви очакват линкове към файловете.

BoardGameGeek

Правила, файлове за принтиране и други благинки 

Още Print n Play игри

Spell Saga The Highlands – Безплатна игра за принтиране

 

Много се постарах да избягвам соло игрите, фентъзито и игрите с карти. И се справях добре, докато не попаднах на Spell Saga. Съжалявам… но не много. Spell Saga е настолна новела, както я описва дизайнера Todd Rogers. Играта е соло и в нея вие влизате в ролята на Последният Министрел, който обикаля света и търси причината за неговият край. Да, точно така, играта е постапокалиптича. А изведнъж се заинтересувахте така ли? Ами да видим за какво става въпрос тогава.

 

Компоненти

  • 99 карти
  • Маркери за Министрела и спътниците му(които ще трябва сами да си набавите)

 

Как ще протича приключението ви?

 В теглене на карти. Започвате играта сами в Рушащата се Кула, която се състои от три стаи. На всеки свой ход вие трябва да се преместите в различно от настоящето ви местоположение. Това е задължително. След като отидете на ново място, четете какво ви се случва там и изпълнявате. Сега идва ред на няколко интересни механики, които играта използва. Първата е, че по време на хода си теглите по една карта за всеки герой, който имате, НО трябва да изберете дали да я оставите като ресурс пред себе си, с лицето надолу или да я сложите в ръката си. Ако нямате ресурс, не можете да играете карти от ръката си…ха! Изненада. След като сте теглили карти…теглите отново, този път за да видите дали няма да ви се случи още нещо, освен това, което картата „място“ ви казва. Обаче то ще ви се случи, само ако съответното нещо бъде „признато“, а за да е признато трябва да имате толкова карти „истории“, колкото е неговта цена. Историите никога не струват нищо за да се играят от ръката ви и започвате игра с една. Всеки път като играете „история“…знаете ли какво става? Теглите карта, да. Тези карти ще са вашата „броня“ или живот.

По всяко време можете да използвате предмети, които имате или да платите и вкарате в игра, карти, които са „признати“, стига те да не са чудовища. Ако чудовища са „признати“, то нямате избор и трябва да се биете с тях. Единственият ви избор е кога точно по време на хода си да го направите.

Карти, карти, толкова много Карти

Като всеки уважаващ себе си Министрел и вие ще изпълнявате песни. Песните са може би най-силните карти в играта и нямат цена, но могат да бъдат играни, само ако условията написани на тях са изпълнени. Друг вид карти са Предметите, също много важни, тъй като те ще са основния ви начин да се справяте се чудовищата, които ще срещнете. Предметите могат да бъдат използвани, когато си решите, но само по веднъж на ход. Най-интересният вид карти обаче са вероятно „Хората“, които могат да бъдат прекрепяни към „места“ и когато отидете там ще ги срещате. Хората обикновено се превръщат в Предмети, когато ги срещнете. Но освен случайни хора, населяващи вашия постапокалиптичен свят, вие ще срещате и други Герои, които ще ви последват във вашето приключение. Всеки от тях има собствено количество ресурси, което може да има, предмети, които може да носи и знаете ли какво още…за всеки от тях ще теглите карти.

Заключение

Когато за първи път видях Spell Sagа, тя много ми напомни на предишната Print and play, за която ви разказах, а именно The Land of Enin. Само че с някои подобрения. Като например не ви се налага да „фармите“ или да се шматкате безцелно. Вярно това е постигнато с малко бавното развитие на играта, но за всяка добра история трябва време за да достигне кулминацията си. Също така картите изглеждат по-добре, илюстрациите им са хубави и разнообразни. Същото важи и за механиките на играта, които са по-изчистени и добре работещи от тези в Enin. 

Няколко неща, макар и дребни обаче не ми допаднаха. Първо живота ви се казва броня…това няма никакъв смисъл, та вие дори сте Министрел, едва ли носите броня. Второто е това, че повечето „Хора“, които срещате се казват „Folk with някаква си hat“. Сега, разбирам, че това се връзва с тематиката, вие сте в постапокалиптичен свят, не познавате хората и така нататък, но имената им не им дават достатъчно характер, все едно те са част от шапките си, а не обратното… И може би единственото ми сериозно недоволство са неясните правила. В играта има много карти, които „изкривяват“ правилата, но никъде няма пояснения за повечето частни случаи, които възникват заради тях.

Като изключим това играта е приятна и интересна и въпреки, че не съм ползвал сигурно е възможно да се пригоди и за двама души поне. Също така Highlands е само първото тесте за нея и до колкото разбрах е излязло и второ The Forest, а скоро се очаква и третото The Caves. Така че, ако играта ви допада, то определено ще има съдържание, което да поддържа интереса ви.

Линкове:

BoardGameGeek

Официален сайт

Карти за принтиране

Кратко How to за правене на Print n Play

Още Print n Play игри

Run Emily Run! – Безплатна игра за принтиране

Поставяне на плочки? – Налично! Карти? – Налични! Напомня ли на друга любима игра? – Да!

Време е да бягаш, Емили…

Run Emily Run! е „хорър“(разбирайте ги както искате тези кавички) игра за двама души, в която единият влиза в ролята на Емили, която въоръжена само с плюшеното си мече и трябва да се крие от другия играч, който е в ролята на Торбалан. Играта е на дизайнера Mike Reading и вижда бял свят през 2009 година.

Компоненти

  • Поле за игра
  • 51 карти
  • Една Емили
  • Един Торбалан

Как да избяга Емили и защо й трябва?

Върху полето за игра се нарежда къщата, в която се разиграва действието. На двамата играчи се раздават по шест карти. Картата „Емили“ се размесва заедно с останалите и те се поставят в средата на масата. По време на хода си всеки тегли две карти или от тестето или от изчистените карти. Следващото действие е игране на карти пред себе си. Всеки играч може да играе карти, които или са поредни номера и от една боя или от различни бои, но еднакви номера. Всеки играч може да вземе колкото си иска обърнати с лицето нагоре карти от къщата, ако може да ги смени веднага с такива от ръката си. Накрая на всеки рунд се сборуват най-високите играни карти. Целта на всеки играч е да събере повече точки.

Интересното на Emily е че в началото никой не знае кой ще бъде, тъй като „Емили“ е в тестето и още не е изтеглена. Но дори и когато е изтеглена, стига играчите да не са стигнали до Run Emily Run! картата, този който се крие може да блъфира и да се опитва да надхитри Торбалан. Когато Емили е изтеглена, тя трябва да бъде поставена с лицето надолу, до карта от „криещата“ боя. Емили трябва да остане в къщата, докато не бъдат изтеглени всички карти от тестето в средата на масата. Ако Торбалан я вземе от Къщата преди това, то рунда приключва веднага. Както и да приключи рунда, то накрая и двамата играчи сборуват точките си. Който има повече общ брой накрая на третия рунд, той е победител.

Заключение

Картите изглеждат чудесно, така че ако имате възможност си ги принтирайте цветно! Тематиката и идеята на играта са също чудесни и повечето механики се връзват с тях доста добре.  В играта има блъфиране, планиране и доста мисъл, но…….

… това отива на вятъра, защото няма смисъл от него, всичко е за точките. Ако сте Емили, дори да ви хванат, печелите точки. Ако сте Торбалан, дори и момиченцето да избяга, печелите точки. Е… В предния абзац питах „…защо й трябва?“, ами не й трябва. Можете да я оставите в лапите на чудовището и пак да спечелите играта. Наистина имах желание да ви препоръчам Run Emily Run!, но няма как да го направя. Играта има нужда от сериозна промяна в правилата. Или повече карти… или промяна в точкуването… или нещо друго, но в момента играта е нещо, което има потенциал, но той не е реализиран. 

Ако все пак искате да я пробвате или пък сте измислили как да я промените, така че да е по-интересна, по-долу ще откриете всичко, което ви е нужно.

Линкове:

Правила

Карти за игра

Поле за игра

Run Emily Run в BoardGameGeek

Кратко How to за правене на Print n Play

Още Print n Play игри

The Land of Enin – Безплатна игра за принтиране

Здравейте, почитатели на борбата с принтери и макетни ножчета! Днес ще ви разкажа за една „мини игра със зарове и куестове“, както я описва създателя й Todd Sanders. В нея вие ще трябва да одумвате вещици, крадете ключове, спасявате принцеси и откривате антични съкровища. Играта е соло, но с малко въображение може да се играе и с двама. Но всичко по реда си, първо…

Компоненти

  • 9 карти със земи, които ще посещавате
  • 1 карта със статистики на героя
  • 1 карта със съкровища
  • 2 карти с чудовища
  • 1D6 и 1D10(а може и две)
  • 10 черни кубчета
  • 2 жълти кубчета
  • 1 червено, синьо и зелено кубче
  • 1 Мийпъл Приключенец

 

 

Мийпълът Приключенец

“ Хвърлете 1D6+4 за да определите живота, с който започва героят ви…“ БАМ! Носталгия, право в носа! За хардкор играчите, хвърляйте само 1D6, да ви видя колко сте смели, когато започнете на три живот! Но освен носталгия това допринася и за различно преживяване всеки път когато играете, защото едно е да почнете с 10 живот, друго е с 5. Във втория случай доста ще треперите, имайки предвид, че почти няма земя, в която да не се биете, когато минете от там. И да, едната игра се направих на много корав и хвърлях само 1D6… не искате да знаете.

През осем планини в девета

Светът, по който ще се разкарва вашият смел приключенец се състои от 9 карти. Които са всъщност 5, като четири от тях са дублирани.  Както казах вече, целта ви е да намерите Книгата на Древните, която се намира в Изгубената Пустош, до която може да ви заведе само магическият камък на Краля, който ще ви го даде, ако спасите дъщеря му, която пък е заключена в една кула, за която ви трябва ключ и парола. И така, вие се отправяте на вашето приключение. Всеки път, когато посетите нова земя, вие ще хвърляте зарове първо, за да определите срещу какво ще се биете – ако го победите ще имате шанс да се опитате да докопате някой от нужните ви предмети. Всеки куест се изпълнява като се хвърлят зарове и се надявате на определен резултат в зависимост от това кое ниво сте. Колкото по-високо ниво сте, толкова по-голям е шанса ви да ви се падне това, от което се нуждаете.

Ванс? Това ти ли си? 

Симънс? Нее, не вярвам!

Ако до тук не ви е станало ясно, Land of Enin е много проста игра – обикаляте, хвърляте зарове, биете се, умирате/печелите, правите нещо друго след това. Нещо, което ми направи много голямо впечатление са противниците ви. Въображението на Todd Sanders определено се е поразвихрило и докато ще видите  и класически чудовища като минотаври и горгони, то ще срещнете и ужасии, като Шрайк и Леукоманс. Но също така ще се сборите и с някои странни неща, като Сухара, Костеливото Желе и Дайрим(Thyreme). С две думи, доста разнообразни гадове ви очакват.

Заключение

Land of Enin е соло приключенска игра, която леко се обляга на референции към различни други игри, филми и книги. Land of Enin e лека игра, дори в сравнение с други соло игри и за това не очаквайте нещо невероятно от нея. За това, въпреки че приключва бързо, едва ли ще изиграете две поредни игри. Но… ще ви спаси, когато се чудите какво да правите, докато се събере групата или пък в онези моменти, когато на вас ви се играе нещо, но никой друг няма настроение.  

Това, което не ми допадна в играта е невероятната й… хаотичност. Сега, аз обичам да хвърлям зарове и смятам, че те са нещо чудесно, но да играете 5 хода влизайки и излизайки от града само, защото не ви се пада 1 до 3 на D10 не е най-вълнуващото нещо, което може да ви се случи. И това е основна механика в играта…

Въпреки това смятам, че играта е солидно соло приключение, с което да убиете 15-20 минути и ако и вие като мен понякога нямате против да поиграете нещо сами, то пробвайте Land of Enin. Линкове към файлове и други полезни неща по-долу.

Линкове:

BoardGameGeek

Файлове за принтиране

Кратко How to за правене на Print n Play

Още Print n Play игри

 [divider]
Ако тази статия ви е харесала, ще се радваме да ни подкрепите в това, което правим:[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Quest for the open Tavern – Безплатна игра за принтиране

 Кмета на Хомлет излезе рано сутринта на терасата си, където планираше да изпие кафето си, а след това да се разходи из селото, да види как вървят нещата, но за жалост планът му за спокоен ден се провали, когато той чу някой да го вика. Погледна надолу, където видя един от помощниците си.

– Кмете! Кмете! Проблеми! Ужасните Скитници на Унищожението идват към нас! Какво ще правим?

Кмета въздъхна, остави кафето си, запретна ръкавите си и каза:

– Идвам…

 Quest for the Open Tavern е игра с поставяне на работници за двама души, дело на дизайнера David Thompson. В нея, един от играчите влиза в ролята на кмета Ксаги, а другият поема контрола над Скитниците на Унищожението. Целта на играта е всяка от страните да събере определено количество „ресурси“ в рамките на шест хода. 

Компоненти

  • 24 карти
  • 12 токъна
  • 3 колелета скали за отброяване на ресурсите

 

 – Кмете, насочили са се към таверната!

– Разбира се, че са се насочили натам, накъде другаде може да се насочи банда нехранимайковци.

Скитниците на Унищожението наскоро са убили Голям Червен Уивърн и сега са дошли да празнуват, пиянстват и вандалстват, или поне е такъв планът им, но в него не са включили кмета Ксаги, който има намерение да пресече всички техни опити за което и да било от тези трите. Това са и „ресурсите“, които трябва двата отбора да събират: приключенците – пиячка и разруха, а  кмета: контрол над положението. Това ще става, като играчите играят карти от ръцете си и теглят карти със случайни сблъсъци, след което ще залагат за тях. 

Всеки играч получава трите карти на своята група, както и определен брой токъни, с които ще залага.

Интересна е механиката, по която се определя кой е първи – Скитниците играят първи в първия, третия и петия ход, а кметът във втория, четвъртия и шестия. Но да се върнем на събирането на „ресурси“.

Основната механика на играта е сляпо наддаване/поставяне на работници върху картите, които са изиграни. Това ще рече, че всеки ще избира токън с определена стойност, без да я показва на противника си и ще го играе върху избрана от него карта. Когато и двамата са изиграли токъните си, то те се обръщат и печели този, който има по-голям сбор. Всяка карта е разделена на полета, където всяка страна играе токъните си и на полета означаващи наградата за всяка от страните, ако спечели. 

Понякога обаче ще се налага Кмета и Скитниците да преглътнат различията си и да се изправят срещу някои общи заплахи, като например Инвазия на демони, Зомби епидемия или Пиян магьосник. Когато и двамата играчи се борят срещу общ противник, то той печели, ако двете страни имат равен сбор от токъните си. 

Играта продължава в този дух в продължение на шест хода, но може да приключи и преди това, ако някоя от страните на края на хода си е събрала нужното.  Ако на краят на шестия ход никой не е достигнал квотата си, то Кмета печели.

Заключение

 – Кмете, не е за вярване, но от селото все пак остана нещичко…дали ще се върнат?
– Пф…нямам представа…

Quest for the Open Tavern е бърза състезателна игра с поставяне на работници, в която има добра доза напрежение и тръпка, за което най-голяма роля има скритото наддаване. Това се усеща най-силно, когато играчите се сблъскат с Общ противник, но последствията от сблъсъка всъщност са изгодни за едната страна защото в този момент започва голямото наддаване. ,

Тематиката на играта е интересна – кръчмарски бой, разруха и демони, на кого не би му харесало, нали? Картите са тясно свързани с тази тематика. Сред тях има сбивания, бунт на селяните, нахълтване в пивоварната, както и всякакви места, които може да си представите в едно средновековно село.

Истината е, че аз не харесвам игри с поставяне на работници и за това ще се въздържа от негативизъм, тъй като той ще бъде може би малко (прекалено?) субективен. За това, пробвайте я. David Thompson е създал една лека игра с приятно чувство за хумор, но сериозен състезателен дух.

Линкове:

Файлове за принтиране

BoadGameGeek

Кратко How to за правене на Print n Play

Всички изображения са взети от BGG

 [divider]
Ако тази статия ви е харесала, ще се радваме да ни подкрепите в това, което правим:[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Как да изработим игра за принтиране?

Сигурен съм, че много от вас попадат на „print & play“ (pnp) игрите или както ги наричаме ние в сайта – безплатни игри. При нас, всеки четвъртък BigBoxSharki ни представя по една такава безплатна игра, а в BoardGameGeek постоянно се правят „дизайнерски“ състезания и всеки ден се качват нови и нови попълнения. Знам, че в повечето случаи след като прегледате материалите за принтиране си задавате въпросите: „Как от този pdf се създава нещо игроваемо?“, „Колко време би ми отнело?“ и т.н. С тази статия ще се опитам да допълня 2-те статии от Деян за безплатните игри и тяхното изработване и да споделя съвети и опит. Но преди всичко…

Защо е то „pnp“?

Какво всъщност представляват игрите за принтиране? В повечето случаи, това са игри, чиито „материали“ са на хартия и от вас се изисква да ги принтирате, изрежете, залепите и разбира се накрая, да се забавлявате с тях. Тези игри най-често се разпространяват в архив или някакъв формат (pdf, doc и т.н.). Но защо възникват изобщо игрите за принтиране? Има няколко отговора на този въпрос:

  • Преди дизайнерите да изкарат своята следваща игра, те я правят на такъв pnp вариант. По този начин в повечето случаи се тества играта преди да влезе в продукция
  • Не всеки може да си позволи настолни игри. Има хора, които от чисто финансова гледна точка не могат да си позволят настолни игри. Този проблем се решава с pnp игрите и pnp вариантите на „по-големите“ игри. Дори и изработката на една „голяма“ pnp настолна игра да излиза малко по-малко от редовната цена на играта, все пак си е спестяване на средства.
  • Средство за разпространение. Не винаги дизайнерите могат да си позволят да направят „редовни“ копия за ревюърите. Тогава пак се намесват pnp вариантите. По този начин ние получихме Doodle City. 🙂
  • Има случаи, когато някои компютърни игри първо се „интерпретират“ в настолен вариант, за да се тестват механики, баланс и т.н. (Да, звучи странно, но е така.)
  • Липсва на средства за „масова“ продукция и т.н.

Както и казах по-горе, в BoardGameGeek редовно се правят състезания за pnp игри побиращи се на А4 лист, солови игри и т.н. Плюс, игрите които може да намерите там, понякога надминават по качествен геймплей някоя „голяма“ игра.

Колко време би ви отнело изработването на pnp игра?

Различно. Колко би ви отнело изработването на дадена игра, зависи тясно от това с какво количество компоненти идва и колко качествено искате да я направите. Например, изработването на една А4 солова игра, би ви отнело може би 2-5 минути, защото за изиграването й, се изисква да имате принтиран този а4 лист и един молив. Обаче, ако играта има токъни, карти, различни игрални дъски, то това би ви отнело часове, че дори дни. 🙂

На края на статията съм поставил един timelapse, как изработвам играта Jasper & Zot. Играта е малка, но има игрално поле, спомагателно поле за точкуване и токъни. Отне ми 2-3 часа. Най-големите ми проекти, които съм завършвал досега са първото издание на DungeonQuest и Fury of Dracula. Всеки един от тях ми отне поне 3-4 дена. 🙂

Как се започва един такъв „проект“?

Преди да преминем към рязането и лепенето на различните компоненти, първо трябва да преминем през фазата на планирането. Какво правя аз:

  • Хубаво разглеждам документите на играта (с други думи pdf-ите) и се запознавам с нейните компоненти и т.н.
  • Прочитам инструкциите за изработване на играта. Повечето pnp игри в правилата си или в отделен документ съдържат инструкции какви са размерите на компонентите, как най-добре да ги изпечатате, препоръки за материали. Ако няма, то най-вероятно играта е „тривиална“ и всеки, които е слушал в часовете по трудово в училище, би могъл да се справи с изработването й.
  • Спрямо компонентите й и иниструкциите си подбирам нужните размери за материалите, на които ще се принтира играта. Колко голяма картон на взема, какъв вид, на каква хартия да се разпечата първо и т.н. Приятен процес общо взето. 😀

Като за край се опитвам да разбера как точно „мащабирането“ на различните програми за принтиране влияе на размерите на компонентите. Дали трябва да се слагат ограничения, преди принтирането. Дали трябва да се разпъне на 100% върху хартията и т.н.

След всичко това, вече съм подготвен да отида в печатницата и да си принтирам играта. След това… идва въпроса с картона.

Какви видове картон използвам?

Аз лично използвам 2 вида картон: кадастрон и мукава. Кадастрона може да се намери на ролки във всяка книжарница, докато мукавата само в специализирани магазини за хартия и арт материали (веднага се сещам за „Слънчоглед“).

Мукава

Каква е разликата между 2-та картона?

  • Кадастрона е обикновен, бял , малко по-дебел от обикновения картон. Използва се за чертане, макети и т.н.
  • Мукавата е картона, които се доближава максимално до картона, които се използва за създаване на настолните игри. Много дебел и твърд.

Принципно съм забелязал, че хартия не се лепи добре върху мукава. Лепи се де, ама не става много хубаво. Затова, използвам и двата типа картон.

Кадастрон

Кои за какво ми служи?

  • Кадастрона ми служи за карти, или нещо което може лесно да се „създаде“ пак. Също така го използвам за създаването на кутии.
  • Мукавата я използвам за токъни и игрални полета.

Как постъпвам, щом казах, че хартията не се лепи добре за мукавата. Първо лепя хартията за кадастрона, после кадастрона за мукавата и накрая режа. Резултата е здрави и „солидни“ токъни и игрални дъски. Да, малко е трудоемко, но със сигурност би издържало повече, отколкото на обикновен кадастрон. Друга причина да правя това, е че ако всичко е само върху кадастрон, то той се огъва с течение на времето, както и при залепяне – водата в лепилото „леко“ влияе на кадастрона. Така че, ако използвате само кадастрон, то след няколко игри, някои компоненти ще започнат да се подгъват. 🙂

Лепилото

Аз използвам лепило за хартия. Или по-точно казано – лепило за апликации, оригами, papercraft. Пробвал съм със сухи лепила, но те „изветряват“ и хартията се разлепя. Не използвайте Ц200 или обикновените „течни“ лепила. Съсипват хартията, както и цветовете по нея. Отново, такова „специално“ лепило може да намерите в специализираните магазини за художествени и арт материали.

Останалите инструменти

Вземете си хубава ножица, макетно ножче и подложка за рязане. Молив, гума и т.н.

Като за завършек

Постарайте се да останете с всички 10 пръста. Наистина. Бъдете старателни, прецизни и безопасността на първо място. Отделно от това, изработването на една такава игра е приятно и хубаво изживяване. На мен ми доставя голямо удоволствие да режа и лепя… Да кажем, че обичам да майсторя, а ако се занимавате с макети, то едно такова „занимание“ би ви допаднало много. 🙂

След всичко, мога само да ви насоча към нашата секция с безплатни игри и да си изберете една и да я изработите. Наградата от всички усилия… имате нова игра в колекцията. 🙂

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/cutting-material/“ target=“blank“ ]Подходящи режещи инструменти[/button][button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/paper-and-printers/“ target=“blank“ ]Хартия и принтери[/button][button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/printnplay/“ target=“blank“ ]Безплатни игри[/button]