Това е доста деликатна тема, тъй като има вероятно някои от нашите близки приятели, които се разпознават може да се обидят. Затова преди да започнем, нека кажа – ние не говорим за никого конкретно и въпреки, че може да ни заподозрете в такова нещо, моля не се чувствайте обидени. Ние не целим това. Напротив – дори някои от вас, както и от нас, да имаме лоши навици, това не ни прави ужасни хора. Нека приемем, че понякога се държим не както трябва по време на настолни вечери и нека се опитаме да поправим това отношение. Все пак има и други хора на масата.
Нацупените играчи
Нацупени играчи не е просто инфантилно и наивно понятие. То е по-скоро абстрактно определение на хората, които за мен са най-опасни за вашата маса. Да, срещал съм всякакви случаи с хора, които не умеят да губят, да печелят и всякакви други типове, но тези, които според мен убиват всякакво преживяване с настолни игри са тези, които ако не са харесали играта държат да го показват на всички през цялото време. Било то с мрънкане, било със сумтене, било с цупене, било с коментари, било то с постоянно и безцелно проверяване на телефона.
Изобщо, използват всякакви методи, за да ви покажат колко не се интересуват от тази игра. Често тези играчи подканват другите, за да ги подкрепят. Пускат обиждащи и иронични реплики за геймплея и поглеждат към другите, като търсят съпричастност. Ако не я намерят продължават със сумтенето, което може да надрасне в показност – често ходене до тоалетната или за цигара на терасата, разхождане, питане на „колко е часа“ и правене на това, че не знаят какво се случва в играта и дори че не знаят кога е техния ход. Някои хора дори биха станали от масата по време на играта без да кажат дума, а защо не и да си тръгнат.
Вижте какво, аз също често не харесвам игрите, на които играя. Дори скоро играхме една ужасяващо скучна игра – Black Hat. Освен, че не я харесах, даже бях последен. Въпреки това довърших играта и се смях с приятелите ми на масата. Хората, които спадат в категория нацупени играчи биха се държали винаги така, това не е инцидентно. Затова искам да ги попитам нещо важно – Защо играете игри? Заради игрите или заради компанията и социалното прекарване. И най-вече искам да им кажа – помислете за другите хора, преди да решите, че на вас ви е скучно.
Играчите клоуни
Предполагам, че на всеки от вас му се е случвало да играе с хора, които нямат никаква идея какво трябва да правят в играта. Това, разбира се, не е никакъв проблем, ако човека просто научи правилата и започне да играе спокойно и усмихнато като останалите. Да, обаче част от тези хора искат място на сцената, искат да са единствен център на внимание и биха направили всичко, за да го постигнат. Тези хора, меко казано, биха развалили удоволствието на останалите по време на дадена игра в момента, в който решат, че искат да играят по-забавен и разчупен според тях начин и да привлекат вниманието на всички участници. Те ще се лигавят, ще се сърдят и ще се правят на интересни, само и само да няма някой, който да не ги забележи, подхранвайки по този начин егото си.
Ситуации от сорта на спорове заради глупав или ненужно агресивен ход, странно поведение по време на игра или половинчато участие в играта са нещо напълно очаквано в компанията на тези хора. Дори и този вид поведение да ви се струва първоначално забавно или интересно, няколко събирания с такива играчи ще са ви достатъчни да се откажете да играете каквито и да е сериозни игри с тях. Не знам за вас, но за мен това са най-дразнещите играчи и нищо не може да промени мнението ми!
Играчите с телефоните
Хората обикновено се събират да играят бордови игри, за да прекарат време с приятели и да се позабавляват заедно. За да се получи това както трябва е хубаво всички да имат желание за игра, да следят какво става и като цяло да са въвлечени в целия процес наречен „играене с други хора“. Разбира се, понякога всеки се разсейва, случва се. Понякога получавате важно съобщение или ви се налага да поговорите за малко по телефона. Това са нормални неща от ежедневието. Има хора, които обаче като че ли не разбират смисъла на цялото събиране и използват всеки „свободен“ момент, когато не е техен ред да си човъркат нещо по телефона. Ще си чатят с някого, ще играят на нещо друго или дори ще гледат клипчета в интернет! Ще кажете „Е какво толкова, стига да не пречат на играта много.“. Ами всъщност доста пречат, защото не внимават, питат какво е станало, дали те са на ход. А понякога изваждат телефоните си още докато се обясняват правилата… а те разбира се, никога не са виждали играта пред себе си. Цялото това поведеине създава впечатлението, че все едно са тук по принуда и всъщност въобще не ги интересувате нито вие, нито играта и се получава едно неприятно усещане в останалите.
Ако и вие имате модерен телефон, дръжте си го в джоба, освен ако не ви трябва за играта. Събрали сте се с приятели да разпуснете, изключете се от мрежата за два часа. Ще ви хареса.
Играчите които не умеят да губят
Никой не обича да губи. Но в настолните игри загубилите или тези, които не са първи обикновено са повече от победителите. В някои игри има голяма доза късмет и не винаги игралият най-оптимално печели. В други, взаимодействието с другите играчи е водещо и печели този, който манипулира другите – блъфира или уговаря най-добре. Има ги и случаите, в които други са играли по-добре, по-оптимално или са избрали по-добра стратегия. Играта трябва да е основно за преживяването и общуването с другите играчи и след това за победата. В някои играчи егото, „спортната злоба“, амбицията за победа или просто адреналина от играта са по-силни и често, когато губят се ядосват, намират си звучно оправдания, изкарват играта за тъпа или направо я развалят и в екстремен случай – обръщат масата. Това намалява удоволствието на другите, кара победителя да се чувства виновен и общо взето не е полезно за никого.
Аз лично, разбира се, също не харесвам да губя, но обикновено го приемам като нещо положително – показва, че има как да подобря играта си, като преживяването от играта и забавлението си остават. Дори предпочитам да загубя с 1 точка или с tie-breaker (показва че играта е била оспорвана) от това да спечеля с 20 точки преднина (краят не е вълнуващ за никого). Затова избягвам да играя с играчи, които не могат да губят. За щастие доста рядко срещам такива.
Това бяха нашите предложения за типове играчи, които да избягвате, а ако вие искате да ни помогнете, можете също да напишете вашите предложения в коментарите. Също така, не забравяйте да гласувате в анкетата вдясно на екрана – какво да ви препоръчаме другата седмица! Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта
Източник на снимките: Boardgamegeek.com
