Рядко игра с ЧАК толкова малко правила може да ме впечатли, но Planet го прави. Ще го направи и при вас, просто защото Gimmick-а, който използва е достатъчно внушаващ, че да си купите играта дори само, заради него.
Кутията е малко по-голяма от нормалното (ала Фотосинтеза голяма) и вътре няма да получите кой знае колко компоненти, но няма да се разочаровате, защото празното пространство се запълва от 4 огромни 12 стенни… планети „Земя“. Или по-скоро – празни планети „Земя“, които вие в ролята на Бог ще изпълвате с природа, подходяща за животинския свят… с който вие вече разполагате… донякъде. По-скоро животните са някъде в бъдещето… а вие виждате… напред в бъдещето, все пак сте Бог и вие самите… ще … ги създадете…
Окей, да не го увъртаме.
Вие ще създавате горички, пустини, снегове и прочие върху празната си планета и ще печелите карти с животни, които имат определени изисквания към вашата планета.
Играта е точно 12 рунда, като всеки рунд (независимо от броя на играчите) се обръщат пет плочки с различно разпределение на природни елементи. Един по един, като се започне от въртящия първи играч ще вземате по една плочка и ще си я лепкате с нейния магнитен гръб върху една от металните пластинки на планетата си.
Как да изберете каква точно природа ви трябва? Тук идва моментът, който вероятно ще ви гръмне мозъка първата игра.
По време на цялата игра, всички карти, за които ще се борите ще са пред вас през цялото време. И въпреки че информацията върху тях е малко, всяка една карта има уникален начин да бъде спечелена.
Общо взето три са начините.
- Да имате най-голяма конкретна зона до друга конкретна зона
- Да имате най-голяма конкретна зона, която не се допира до друга конкретна зона
- Да имате най-много конкретни зони
Мозъкът ви няма да може да побере цялата тази информация, особено когато повечето от тези условия си противоречат, затова препоръчвам да гледате цветовете на картите, защото те ще ви насочат поне донякъде. И мислете предимно в краткосрочен план… освен ако видите, че финала ви излязат много еднотипни карти. Абе… явно е различно всеки път.
Освен това, всеки от вас ще се опитва да събира собствен цвят зони, защото могат да ви спечелят доста точки на тайната ви мисия, която получавате в началото. От друга страна, ако събирате доста от този. КЪДЕ СЪМ!?
Най-добре е да бъдете пластични, еластични и бомбастични.
Да, в началото ще ви е трудно, но след средата на играта опциите ви ще намалеят, защото ще намалее и пространството на планетата ви.
Това автоматично означава, че понякога ще имате игри, в които всичко ще е определено още от средата. Някой от играчите може да си е направил така нещата, че да печели автоматично всички карти и трудно ще можете да го спрете.
Друга подробност, която може да подразни някои е, че понеже това е игра с контрол на територии, ще ви е нужно да следите другите какво правят… а това е почти невъзможно, заради спецификата на 12-стенните планети. Ако играете двама човека, ще е лесно, но с четири… ще трябва постоянно да подпитвате кой какво има.
В Planet има интересна комбинация между контрол и случайност, която прави играта сериозно преиграваема. От една страна, всички плочки влизат всяка игра, което позволява за доза предвидимост, ако сте от тези, които броят всичко. От друга страна, всяка игра влизат само половината карти, което значи, че конструкцията на планетите ви ще придобива различна динамика.
Заключение
Planet е добро начало на успешен експеримент с функционален 3Д елемент, който дори и да затруднява практическата игра леко, създава тематично усещане. Факторът „играчка“ е сериозен и работи, поне за човек като мен, който обича шаренкото.
Да, самите планети са от лека и куха пластмаса, а металните пластинки са тънки и се отлепват (случвало ми се е), но поне има резервни в кутията. Магнитите на плочките сработват отлично и няма нищо да ви падат от планетата. От друга страна, това създава проблем – ако не внимавате, при махането на плочките е лесно да се отлепи горния слой на плочката. Случвало се е при мен на няколко пъти, особено, когато съм давал играта на децата просто да си играят с магнитите.
Самият геймплей е елементарен и не е нещо нечувано, но комбиниран по този елегантен начин с едното нещо, което продава играта, фокусира преживяването по-скоро към семейно забавеление, което е стандарт за Blue Orange Games. И така трябва да приемете Planet. Лека игра, която граничи с филър категорията, защото трае около 30 минути, в която ефекта на лавината на водещия играч може да направи изиграването предвидимо още след няколко хода, но не съм чул никой да се оплаква. Независимо дали ще спечелите или загубите, ще си начешите пространствената краста и ще се изкефите. Просто не търсете нещо дълбоко тук.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинални, функционални и огромни компоненти
- Изчистен геймплей, елегантно вплетен в козметиката на играта
- Факторът „играчка“ е на едно от най-високите нива, които съм срещал в хобито
МИНУСИ:
- Ефект на лавината на водещия играч
- Дръжте лепило за хартия в кутията (отлепването на картона от плочките е неизбежно)
