вторник, февруари 20, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Pi mal Pflaumen – Сливи за смет
Pi mal Pflaumen – Сливи за смет
3.14 броя сливи

Pi mal Pflaumen – Сливи за смет

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Някои дизайнери на настолни игри си заслужава да бъдат следени. Ако сте фен на америтраша вероятно в списъка са ви дизайнери като Кори Кониечка и Ерик Ланг. Аз като фен на модерните евро игри сред топ дизайнерите са ми Стефан Фелд, Симоне Лучани и Даниеле Тачини (дизайнерите на Tzolkin, Marco Polo) и Витал Лачерда. Веднага след тях се нареждат дизайнери, чиито игри обикновено са уникални и интересни – Маркус и Инка Бранд, Влада Хватил, Александър Пфайстер, Рудигер Дорн и Матиас Крамер. Игра на последния от изброените е дори в моя Топ 3.

Друга интересна игра на М. Крамер - Helvetia

Друга интересна игра на М. Крамер – Helvetia

Матиас Крамер определено заслужава внимание. Игрите му Glen More, Rokoko и Lancaster определено са много изпипани и всяка от тях използва по няколко интересни механизми като добавя нещо иновативно в тях. Glen More съчетава времеви трак, поставяне на плочки, динамичен пазар, и активиране на съседни плочки. Rokoko включва дек билдинг и контрол на територии. Lancaster е най-интересната му игра за мен, в която има поставяне на работници с „избутване“, гласуване на закони и „наддаване“ за битки. Изброените игри също така са сравнително доста тематични като за евро игри и темите им не са толкова клиширани.

Pi mau Pflaumen залага също на формулата – да се започне от добре позната механика и да се надгражда. Този път механиката е trick taking (вземане на ръце). Тоест играчите играят карти един след друг и накрая играча играл най-високата карта печели ръката. Тази механика е много стара и като цяло проста, но има много игри, които я преизползват като добавят интересни промени в нея. Такива са Tichu, Wizard, Diamonds, Release.

Maria Sibylla Merian

Maria Sibylla Merian

Най-странното в играта е темата. През 18-ти век Леонард Ойлер открива числото Пи и прави други важни открития в областта на математиката. Мария Сибила Мериан пък е не само изследовател и пътешественик но и художник, позната за нейния стил на рисуване на природата. Всичко това няма нищо общо с играта освен с илюстрациите на картите. Което е и първото разочарование предвид тематичноста на другите игри на Матиас… но пък илюстрациите са доста красиви и дизайнът на картите е интересен. А и името на играта е интересно, означава някаква игра на думи с израз на немски, в който са включени думите пи и слива. Ако Български дизайнер реши да направи нещо такова ще има карти със сливи и със смет.

Играта се играе 3 кръга, във всеки от които играчите получават по няколко карти от отделно тесте за кръга. Първият изиграва една от тях, след което играе следващия по часовниковата стрелка и така до последния. Играчът, който е играл най-силна карта (картите са със сила от 1 до 25) първи има право да вземе една от изиграните карти, след това този, който е играл втората по сила и т.н. Когато вземе карта играча изпълнява специалното действие на картата, ако има такова, и я слага в таблото пред себе си.

Някой карти

Някои карти

Картите, освен сила, имат и вид плод (или боя), както и евентуално специално умение или начин за точкуване. Уменията не са много – получаване на 3 карти Пи, крадене на карта от таблото на друг играч или получаване на кучето пазач, което предпазва играча, при който е от кражба. Картите Пи може да се играят заедно със стандартна карта, за да увеличат силата на картата с 3.14 (поради което не може да има равенство). Картите за точкуване показват например AAABB 8 – което значи, че трябва да имате 3 плода от един вид и 2 плода от друг, за да получите 8 точки, след което губите използваните плодове и картата за точкуване, която може да е един от точкуваните плодове. Това е единственият начин за точкуване и след третото раздаване (в което картите за точкуване са по-трудни за изпълнение, но пък дават повече точки) играчът с най-много печели.

Финални мисли

Правилата са прости и се обясняват бързо. На пръв поглед е малко разочароващо, че при играене на картата, боята (или вида плод) няма никакво значение. Но пък интересно е, че който спечели трика/взятката/ръката печели само правото да избере пръв една от играните карти. Така и второто място има значение. А пък последният поне получава като компенсация една слива – плод който почти не се среща в останалите стандартни карти.

Но… хубавите неща, които мога да кажа за играта се изчерпват до тук. Когато играеш първи и втори не можеш да планираш особено коя карта да играеш, тъй като нямаш идея колко силни и какъв вид карти ще играят играчите след теб, та ти остава само да се отърваваш от слабите си карти. Това какви карти имаш определя в голяма степен какво можеш да направиш и ако имаш лош късмет и само ниски карти, то винаги ще вземаш последен и за теб ще остават слаби карти, които не дават възможност за точкуване или специални умения.

играта

играта

И ако това не е достатъчно, картите за кражба са огромен плесник по играча, срещу който са насочени, а и дават огромно предимство за играча, който ги вземе. Крадящият играч си избира най-подходяща за него карта за точкуване от картите на всички играчи, а усилията на играча, от който е открадната и който почти е бил събрал плодовете за микса за точкуване, отиват по дяволите. Кучето не помага много, понеже дори и да е в теб, в един рунд един играч може да ти го вземе, а следващият да ти открадне карта (на мен ми се случи точно това). Да кажем хубаво – лека хаотична игра тип Уно – просто ще хвърляме карти, ще се наслаждаваме на илюстрациите и който спечели – спечели. Но останалите механики на играта предразполагат към анализ и определено има повече дълбочина от простите take-that игри. Дори ни се случи и малко анализ-парализа и играта отне над 1 час, което е твърде много за нея. Много разочароващо предвид репутацията на дизайнера.

Плюсове:

  • Красиви илюстрации и дизайн на картите
  • Интересна механика на разпределяне на картите от ръката

Минуси:

  • Странна тема
  • Огромно количество късмет за игра с известна дълбочина
  • Много прецакваща take-that механика на кражба на карти
  • Няма кой-знае какво ново
  • Може да продължи по-дълго от колкото трябва, анализ-парализа

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.