вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Penny Lane – компактен „City Builder“
Penny Lane – компактен „City Builder“

Penny Lane – компактен „City Builder“

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Понякога английският език е непредвидимо нецензурен и предизвиква повтаряща се просташка и обективно тъпа смешка, която за нещастие ние откриваме забавна по неведоми психологически пътища.

Въпреки че името на играта от Penny Lane се превърна в непрестанното повтаряне на паричната единица в играта Pennies, нашата лична ограничена първобитщина не можа да отнеме от великолепното преживяване, което всеки път ме изумява с тотално различно усещане.

Penny Lane е от създателите на минималистичната Mint поредица (Works, Delivery), но за разлика от микроскопичните тенекиени кутийки, Penny Lane си пристига в класическа… отново сравнително дребна кутия.

В нея няма кой знае колко компоненти – Пет големи стартови лични табла с имена, които също като нас се опитват да правят смешки със заглавието – Slow Lane, Lover’s Lane, Memory Lane, Louis Lane. От тези табла играчите ще развиват свой квартал, като добавят нови и нови сгради.

Освен тези табла, в играта има няколко централни места, където ще си поставяте пени… парите. Има едно сравнително неголямо тесте от сгради, както и мийпъли, кмет и много, но дребнички… ъм… pennies.

Компонентите не са кой знае колко, но играта нямаше нужда да пристига все пак с толкова малък мащаб, тъй като (особено важи за парите) ако имате дебели пръсти, може и да се подразните, преди да свикнете, че просто имате малки pennies. Съжалявам. Спирам. Надявам се.

В основата си, Penny Lane е игра тип „Строене на град“ с основен механизъм – строене на табло пред вас, което развива двигател на стратегията ви.

Играл съм играта пет пъти с почти всички бройки играчи. Все още не съм пробвал с пет  човека, но Penny Lane върви достатъчно бързо, че да не ви омръзна да чакате, докато ви дойде хода.

Това е сравнително „филър“ игра, тъй като трае между 20 и 30 минути, моооже би малко повече, ако сте в по-високата бройка играчи.

Правилата са изчистени и се обясняват за не повече от 5 минути, а запознатите с Mint Works може и да пооткрият тук-там прилики.

Всеки играч има собствено табло, откъдето ще разширява квартала си. Кварталите имат две улици, които могат да се разширяват наляво и надясно – долна, където се слагат всички сгради за настаняване на живущите, и горна, където се слагат всички останали сгради имащи нужда (в повечето случаи) от работници. Работниците се вземат от къщите ви, така че е добре да държите баланс между двата вида сгради.

Играта е нещо като състезание, тъй като ако някой стигне 10 точки, той активира края на играта. В края на въпросния рунд се броят крайните точки на всички играчи. В повечето случаи този, който е активирал финала печели… но не е задължително вярно всеки път.

Penny Lane се развива в рундове, като всеки рунд вие ще си плащате за действия по основната улица в средата на масата, откъдето ще купувате сгради, ще ровите из черния пазар, ще агитирате за кмет, ще пращате работници от къщите в местата, където търсят работна ръка, ще разменяте сгради и още няколко други стандартни неща, които оформят всички ваши нужди за развитие на успешен двигател.

Рундът продължава, докато всички пасуват, защото нямат пари, защото събират пари или просто защото вече няма празни места, където да отидат. Запознатите с жанра „worker placement” ще разпознаят недиректното взаимодействие между играчите и тежките избори от това кое място да заемете първо, за да не ви откраднат другото, докато се размотавате из проклетия черен пазар, който вече четвърти ход не ви връзва!

Местата са ограничени и за разлика от доста други подобни игри, вашето табло от сгради, въпреки че е разнообразно и подхранва двигателя на стратегията ви е напълно пасивно. Това ще рече, че вие не можете да активирате нищо от него, без помощта на основните места на централната улица в средата на масата. Това пък ще рече, че ако всички места на тази централна улица са заети, и всичките pennies-и на света няма да ви помогнат. Съжалявам. Опитах.

Най-големият плюс на Penny Lane са изненадващо разнообразните стратегии, които излизат при всяка една игра, въпреки не особено голямото тесте от сгради. Комбинацията между различните сгради, които се допълват една друга и дават бонуси една за друга, почти като Fantasy Realms, създава почти безкрайна преиграваемост.

Освен сградите почти всяка сграда има два вида полукръгове – единият е за точки, другият е за пари. Когато слагате нови сгради, вие ще се опитвате да ги свързвате с всички  съседни – тези отляво и отдясно, както и с тази отгоре или отдолу. Ако свържете два полукръга с пари – това ви е доход всеки ход, а точките… са точки. Не правете моята грешка от първата ми игра –  не подценявайте тези връзки, защото парите подхранват двигателя ви, а точките… е, играете само до десет, така че сами можете да прецените колко са важни.

Преди да стигна до заключението, ще спомена две неща, които ме подразниха. С едното свикнах, но другото все още ми е проблем.

Това, с което свикнах е арт дизайна на играта. Като цяло илюстрациите са прекрасни и иконографията е ясна. Проблемът е, че връзките, линиите и други части от арта не се връзват отлично успоредно. По идея, всичко трябва така да се върже, че когато си подредите улицата да се създаде прекрасна панорамна гледка, но за съжаление, често връзките се разминават и ако държите плътно картите си, те ще изглеждат леко накривени. Досадно е, но няма да ви накара да изхвърлите играта през прозореца.

Второто нещо, което излиза след няколко игри е тегавото начало на всяка разиграване. Да, това е филър, който се изиграва за половин час, но първите 4-5 рунда сякаш са програмирани. Понеже започвате с твърде малко пари и все още няма да имате двигател за изкарване на повече, винаги първите ходове са ходене в банката за изкарване на допълнителен доход, както и ходене при кмета, за да стане първи играч следващия ход… за да отидете пръв в банката!

Половината от локациите на централната улица ще потънат в паяжина за първите десетина минути от играта. След като имате достатъчно сгради, които имат нужда от допълнителна грижа, тогава светът ви ще се отвори и палитрата от тактически решения ще бъде по-активна, но началото леко скучнее.

Да каже, че можете и без органайзера.

Заключение

Penny Lane е отлична филър игра, която предлага дълбоки възможности и разнообразие, което рядко се постига в такъв минималистичен формат. Решенията ви имат значение винаги, стратегиите са задоволителни, а и има известна доза натискане на късмета в това докога да трупате доходи за пари и кога да започнете да помпате точки, тъй като все пак това е състезателна игра.

Форматът на играта ви позволява да я носите навсякъде, правилата са лесни за научаване и ако успеете да конвъртнете руския на баба ви в английски, дори тя ще може да я играе.

Освен за мъгъли обаче, открих, че и геймърите изпитват удоволствие от Penny Lane. Да, това не е най-оригиналната игра за строене на градове, нито най-дълбоката игра за създаване на двигателно табло, но все пак предлага достатъчно сериозен сандвич, че да ви задоволи геймърския глад, ако имате само половин час свободен.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични илюстрации
  • Интуитивни и елегантни правила
  • Изненадващо разнообразие за своя калибър
  • Бърз геймплей (дори и с повече хора)

МИНУСИ:

  • Разминаване в арт дизайна
  • Твърде скриптирани първи няколко хода
  • Инсъртът е за изхвърляне

пенис

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers