Site icon Big Box Gamers

Papua – Ма па си хубава, бе…

Devir произведоха един от големите хитове тази година… поне за мен – Silk. Освен това, детската им игра – The Color Monster оглави класацията за игри за хлапета, тъй като е първата, която малкия ми син игра докрай.

Съвсем естествено беше Papua да се нареди до големите си братя. Особено, когато изглежда толкова, толкова яко.

Но не.

Papua прави някои неща правилно, но толкова други грешно…

Първо – темата и презентацията са свежи. Вие ръководите групи от изследователи, очевидно в Папуа, и се опитвате с колкото се може по-малко изразходване на енергия да разкриете повече неща.

Артът е страхотен, а компонентите са отлични. В основата си, дори механиките звучат добри.

Papua е лека игра за поставяне на работници, която в един по-добър свят би се пласирала за семейна.

Основният проблем на играта… и да, ще започна с него, е че тя може да се провлачи мнооого повече отколкото всъщност е нужно.

Както казах, основният ресурс тук е енергията, но тя е и един от двата начина играта да свърши – когато някой изразходва цялата си енергия се броят точки. Само че! Има немалко начини да си връщаш енергията, както и много лесен начин да предотвратяваш загубата на енергия, което превръща много от рундовете ви в тягостно безсмислие.

Другият начин да завърши играта е още по-муден, защото е просто часовниковия механизъм против зацикляне – когато свърши едно от тестетата с открития. Това тесте свършва след определен брой рундове и е предвидимо, но ако са ви мили вените, не стигайте до там.

Причината играта да е толкова тегава не се дължи на самата дължина. Тя трае около час и половина – два. Евентуално може и по-бързо, ако хората около масата не са задници, които се изпълват от възторг от мъките на другите.

Причината за тегавината е в това, че всеки ход, играчът с най-малко енергия може да блокира едно от местата за работници. Това звучи готино… само дето ако блокира единственото място, което движи играта, целият рунд зацикля в подготовка за следващия, когато поне задължително старото забранено място ще бъде отново отворено.

Като добавим и че едно от местата има краен брой ходове, в които можете да слагате там хора… Papua може да се превърне в скучно упражнение по иначе на теория приятно развитие на механики.

Работниците се слагат благодарение на зарове. Всяко място по дъската е достъпно до хора, които използват нужното число на зар. С изключение на първите играчите, които определят тези числа щом сложат работниците си. Спокойно, няма толкова случайност, защото можете да манипулирате заровете си. Но и не толкова спокойно, защото всеки зар има страна „катастрофа“, която е брутално смазваща и не можете да манипулирате.

В тази игра събирате пари, с които плащате за манипулация и за предпазване от катастрофи, както и храна, с която се предпазвате от загуба на твърде много енергия.

Има и някакво готино умение, което се печели с контрол на територии, както и друго място за приятни бонуси.

Едно от местата ви дава възможност да си увеличите заровете и контрола над зарове, но както казах вече – след като сте го направили няколко пъти, това място се „максва“ и няма причина да ходите там.

Цялата игра обаче се върти около картите за комплекти. Всеки рунд се обръщат три карти. В играта има седем комплекта от по пет карти (като пет карти излизат от играта на случаен принцип). Играчите, които отидат на мястото за вземане на карти се впускат в брутален, наистина брутален, търг на сляпо.

В зависимост от това колко работници сте сложили, за толкова карти можете да залагате. Само че вие залагате тайно зад вашите паравани – както за това кои карти искате, така и за това колко залагате за тях – нещо като Isle of Skye.

Казах брутално, защото за всеки човек, който сте заложили (залагате с хора и/или пари) губите по едно енергия, независимо дали сте спечелили или не, а парите губите, само ако не спечелите търга.

Това рязко дърпа играта напред, понеже ако сте се движили като охлюви три рунда поред, само с един търг играта може да изтича с една трета към своя финал.

Сега си представете как онзи ваш приятел задник, за който вече споменах, реши да си пусне брада и блокира през ход местата за картите, просто защото е последен. Това значи, че ще имате доста безсмислени ходове дълго време напред.

Картите дават безумни точки в края на играта в зависимост от комплектите, но това, което открихме за дори по-безумно беше количеството точки, които ви дават парите.

Струва ни се крайно небалансирано три парички да ви дават пет точки, като комплект от две карти ви дава шест. Да, точките за карти стават градивно повече, но е адски демотивиращо да залагаш пари и енергия за карти, като можеш просто да печелиш пари… много по-лесно е.

А какво става като не се бориш за картите? Харчиш малко енергия. Което какво значи? Още един час мъки…

 

Заключение

Нещо не ни се получи с Papua. Бях изключително надъхан за нея и може би фактът, че имах голямо очакване е това, което я срина пред мен. Външният вид, другите отлични игри на компанията и дори безобразно позитивното ревю на един от най-известните ревюъри ме накараха да тръпна в очакване играта да види масата.

За съжаление, тегавият характер, скучните ходове и проблемите с баланса отнеха и малкото енергия, която имах за Papua. А като нямам енергия, поне Аз мога да завърша нещо. Това ревю.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

 

 

Exit mobile version