събота, декември 16, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Paper Tales – Как се пробива в пренаситения жанр на „Драфтинга“?
Paper Tales – Как се пробива в пренаситения жанр на „Драфтинга“?

Paper Tales – Как се пробива в пренаситения жанр на „Драфтинга“?

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

7 Wonders е все още една от най-играните от мен игри, от както съм в хобито. И въпреки това, не съм я играл от години. Имаше вечери, в които се пръскахме от игра – по над 10-15 игри една след друга. Добре де, само една такава вечер беше, но така или иначе почти винаги играехме поне по 2 поредни.

Това може и да не е била първата игра, използваща механиката „драфтинг“, но определено е играта, която я е наложила и утвърдила като успешна формула.

След това ни нажили ця рояк от подобия, като в моята колекция, и е една от любимите ми игри, все още стои Capital. Всяка една нова драфтинг игра леко изменяше жанра, или поне вкарваше слоеве неща отгоре.

Paper Tales се връща към корените на драфтинга и строенето на табло пред вас и поради тази причина сравнението със 7 wonders не е просто неизбежно, но ще бъде в устата на всички вас, които сте играли класиката след всяко изиграване – гарантирам.

Името Paper Tales е леко подвеждащо, тъй като в играта нито ще сгъвате оригами, нито ще разказвате истории. Всъщност, единствената тема, която ще откриете е на корицата на книжката. Тя е толкова малка, че мога директно да ви я напиша.

„Съществувало отдавна време пълно с неуморни геройски войни и фантастични същества. Paper Tales е последната останала реликва от тази забравена епоха. Настана време, когато ще отворим наново тази книга и ще преживеем тези легендарни векове.“

И това е. Но не ви е нужно нищо повече, защото едва ли някаква „фенси“ историйка би ви помогнала, за да влезете в атмосферата. Артът от друга страна… е нож с две остриета. Той е доста специфичен, и въпреки че аз го намирам за симпатичен и помагащ за тема, сякаш извираща от детска книжка, не всички от компанията споделят мнението ми. Според някои е просто „зле“.

Но нито темата, нито илюстрациите са важни в Paper Tales. Тук механиките са фокуса на вълнението.

Всеки играч ще строи пред себе си кралство (стил строене на табло), въпреки че това кралство е доста мъничко. Можете да имате само двама човека отпред, които да се млатят със съседите и двама, които да си вършат тяхната си работа на заден план. Ако се се стискате, след време може и да си купите още едно трето място на горния ред (посредством специална сграда), но това е всичко.

Играта се развива в 4 рунда, като всеки рунд, играчите ще „драфтят“ по пет карти. За тези от вас, които не са запознати – теглите 5 карти, избирате една, запазвате си я и давате другите 4 на съседа си. Всички правят това едновременно няколко пъти, като картите се въртят през всички. Така имате избор от повече карти, а и ви се дава шанс да прецакате някой, като му вземете картата, която на него му е изключително нужна (а на вас хич не ви трябва). Това се нарича „хейтдрафтинг“… нещо, на което последно време доста задобрях в Through the Ages.

След цялата тази дандания, всеки може да си построи колкото иска карти, стига да може да си го позволи.

Като сте си направили кралството е време за ритници. Всеки сравнява силата на предния си ред със силата на съседите. 7 Wonders much? Всъщност, почти. За всяка спечелена битка вие просто си вземате три точки. Защитникът не губи нищо.

От друга страна, три точки в Paper Tales си е много, да не говорим, че има начини да си увелите точките при победа.

Другата основна разлика от 7 wonders e, че тук битките са сериозен фокус в играта. Докато при чудесата можете изобщо да не се занимавате с тях, тук не можете да се правите, че не ги виждате, защото в крайна сметка този розов слон в стаята ще ви смачка и с четирите крака.

Всъщност, почти всичко, което правите в играта е свързано с максимизирането на вашата сила. Дори и тези карти на заден фон да ви изглеждат като обикновени фермери, носещи ви дърво, всъщност това дърво ще ви трябва за произвеждане на сграда, която пък ще ви даде бонус в битката.

И тук се крие основният „pitch“ в играта. Paper Tales е комбинативна игра, в която картите са взаимосвързани и търсенето на вярната стратегия в тяхното оплитане е ключа към победата.

В играта дори има и сгради, които можете да строите, като за да си ги позволите целта трябва да продадете майка си и баща си, или поне някой далечен чичо. Тези сгради ви дават пасивни бонуси, създават ви някакъв вид „Двигател“ и ви подбутват към определени стратегии. Дават и точки, които са по-скоро бонуси, отколкото нещо, към което да се стремите.

Най-готината част от играта обаче, и частта, която най-много ме притесняваше преди да получа играта, е стареенето на единиците. В края на всеки ход всеки човек от вашето кралство остарява и вие му слагате токън за стареене. Ако вече има такъв, то вече е време този човек да заеме почетното място, в което всеки доказал се герой открива себе си. Демек – дискарда.

Страхувах се, че това стареене би обезсмислило дългосрочното плануване, което щеше да обезцени решенията ви в средата на играта. Да, играта е по-склонна да се изплати в тактика, отколкото в нещо, което да градите за напред, но ви награждава с безброй начини да използвате механиката за стареене и това напълно заличи предразсъдъците ми.

Пример за кралство.

Тази механика обогатява комбинативността в играта, като манипулирането на токъните за стареене е основна част. Понякога вие махате токъни, понякога слагате повече, понякога харчите токъни за точки, понякога пък тези токъни ви дават сила. Има цял „наръч“ от варианти за комбинации, които зависят от картите, които ще „драфтите“.

Каквото и да правите обаче, играта носи едно странно тематично усещане. Да, знам – много хора биха си казали „Уаат? Това е супер абстрактна игра“. В базовата си механика – да, но действията на всяка една карта се усещат тематични, и ако се напънете, може и да ви изкочи някоя мини историйка. Това, разбира се, изисква допълнителни усилия, които биха били просто бонус, ако вече харесвате играта.

Сградите.

Въпреки че аз съм от тези хора, има две неща, които леко ме притесняват. Първото е именно този фокус към мелето. Да, вярно е, наистина има много начини да увеличите силата си, но няма никакъв друг консистентно изплащащ се метод, който би могъл да ви донесе блестящо количество точки, напълно достатъчни ви за миролюбива победа. И да също е вярно, че нищо не губите, когато ви понамлатят, но неотбелязване на точки от победа си е най-сериозната пасивна агресия, която е достатъчна да ви смачка не само самочувствието, но и шанса за първо място.

Второто нещо, което също ме гъделичка е възможността за преиграване. Осъзнавам, че това е нещо, което лесно ще се пооправи с едно-две разширения, но не съм забелязал Catch Up Games да поддържа дългосрочно игрите си. Количеството карти в играта е задоволително за две-три игри, като да – тайната е в комбинирането, но след моите няколко изигравания, вече не се изненадвам, и вълнението ми от „Ууу, я да видим сега какво ще ми се падне“ започва да се изпарява.

Започнах със сравнение със 7 Wonders. Там има епохи, в които картите градивно стават по-добри и вълнуващи. С други думи – имате усещане за развитие. Тук, всеки път ще теглите от едно и също тесте, като в края на играта може да имате машина, която да ви дава по безброй пари на ход и въпреки това да теглите от най-евтините скитници, които бихте искали да изритате от кралството си и просто не идват мощни бойци, на които да им напълните гащите със злато. Може би точно заради това в една от игрите на някои от хората около масата всичко им се стори твърде случайно – нямаше никакво очакване по време на драфтинга.

Пример за успешно кралство.

Заключение

Paper Tales е отлична драфтинг игра. Въпреки че има своите проблеми – като липса на алтернативни начини за победа, както и съмнения относно преиграваемостта, комбинативността и мин-максването всъщност могат да превърнат тази привидно лека семейна игра в геймърско съревнование.

Забелязвам, че хората, с които я играх са на двата крайни полюса. Някои откриват дълбочината в комбинирането на картите и това как могат по ефективен и заобиколен начин да вдигнат силата на армията си, докато други откриват играта за твърде случайна.

Аз съм по-склонен да се съглася с първите, но… Има Но. Винаги има Но. Въпреки оригиналните елементи, далеч не мисля, че Paper Tales е най-великата драфтинг игра. Не смятам, че механично е задминала 7 wonders, игра от която нескрито е инспирирана. Това, в което е повече от 7 Wonders обаче е странността в темата и особената тематичност, която блика от картите. С други думи, Paper Tales притежава здрава основа и ако играта бъде добре поддържана, мисля че спокойно може да задмине доста от предшествениците в жанра. Засега обаче кутията ще чака на рафта.

ПЛЮСОВЕ:

  • Готина и особена тема
  • Тематични илюстрации и умения
  • Оригинални елементи в познат жанр
  • Огромни възможности за комбинации между картите

МИНУСИ:

  • Може да е твърде случайна
  • Отнема малко повече време от колкото би трябвало
  • Съмнителна преиграваемост в дългосрочен план

Все още не можете да намерите играта на пазара, защото ще се появи в Есен, по време на фестивала. Ако искате да разгледате по-подробно играта обаче, можете да се насочите към сайта на производителите.

Catch Up Games

 

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*