събота, декември 16, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Pandemonium – Cabin in the Woods the Board Game
Pandemonium – Cabin in the Woods the Board Game

Pandemonium – Cabin in the Woods the Board Game

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Ох, ох, ох. Тежко ми е, докато пиша това ревю. Вярвате ли или не, това беше една от най-чаканите игри за мен за 2017-та. След This War of Mine, тази беше на второ място. Темата силно ме грабна и очаквах дори геймплея, какъвто и да е, да не може да ме раздели от осемдесетарските ужасии, с които съм израснал. Освен това първата ми бройка се изгуби с любезното съдействие на Speedy, а второто копие (два месеца по-късно) беше също на крачка да потъне в забвение, но бях се подготвил и успях да го грабна преди това да се случи.

Ела и си вземи!

Както виждате от заглавието, за мен Pandemonium е Cabin in the Woods. Това е един от любимите ми ужаси, който почти пародийно обхваща стереотипите на повечето класически ужаси тип „Група тийнейджъри“.

Едно време обаче ужасите не бяха само с „група тийнейджъри“ се загубиха в гората.

Ном ном ном…

В Pandemonium ще срещнете класики като Аш, Рипли, Момичето от The ring, Рамбо, полтъргайсти, Чъки и дори критърсите. Критърсите! Някой? Защо само аз ги помня? Сякаш никой не е чувал за косматите топки от поредицата черни комедии. Нищо Game Forger, важното е, че ние се разбираме.

Всичко в играта е протегнало ръце към носталгичните Gore ужаси с практични специални ефекти от едно време. Дори в играта пушките и резачките са на мода. Разбирате ли, играта е направена за мен!

Или поне темата…

А компонентите?! Оф… Всичко е просто феноменално! Фигурките са детайлни, а чудовищата са страховити. При изработката на някои от тях дори е вкаран хумор и детайли тип “when you see it”.

Илюстрациите по картите и бордовете са тематични, а самите карти… са стотици! Има всякакъв вид тестета за различни ситуации, което ми дойде малко фентъзи флайти. С други думи – по-скоро е минус.

Героите. Не обръщайте внимание, че повечето са на испански – от другата страна са на английски.

Играта пристига с огромно количество персонажи, всеки от които представлява някой от старите екшън или ужас филми, а други пък са просто стереотип – стриптийзьорката, влюбените, сърфиста.

Има два основни мода за игра – кооперативен и един срещу останалите. Въпреки че има правила за Evil играч, мисля че по начало играта е замислена за кооперативна и другия мод с лошия играч е предимно компромисен.

 

Ще започна с доброто. Понеже усещате, че има и лошо. Много лошо.

Играта пристига с редица сценарии, като въпреки че в общи линии ще правите подобни неща, тематично се разграничават и самият сетъп би раздвижил доста играта.

Огромни и двустранни плочки.

Въпреки визията на играта, не бих могъл да определя Pandemonium като дънджън кроул. Това е по-скоро игра на оцеляване, в която бихте избягвали гадовете колкото се може по-дълго. Всеки ход ще се появяват най-различни чудовища на случаен принцип от портали и ще ви ужасят до смърт. Да, в играта има концепция за страх и паника, която добавя допълнителна трудност към стандартното вземане на живот.

Ако не сте разбрали какво точно се случва – от едната страна държи секира, а от гърба му излиза човек. Кое не е ясно.

Може и да избягвате гадовете, но ако имате възможност, по-скоро бихте искали да избиете зъбите на колкото се може повече от лошите. Всяко чудовище ви дава „душа“, която е валута в играта и възможност за подобрения.

Тези подобрения са една от най-оригиналните части, тъй като се движите по своеобразно „технологично дърво“. То ви дава допълнителни умения и ви еволюира героя, поне докато не умре.

И тъй като заговорих за умиране… вие ще умирате много в тази игра. Ще умирате Dark Souls много. Гадовете не само нанасят много щети, но и са особено трудни за убиване. Това не са плъхове, които да фармите за експириънс. Всъщност тук няма градация на появяване. Още в началото може да ви се появи най-отвратителното същество и да ви сгризка кокалчетата на краката.

И босовете… Тази концепция също ме заинтригува и мисля, че работи отлично за Pandemonium. Всеки сценарий започва с един или повече босове. Те не могат да бъдат убити, но дават постоянен ефект върху битките. Някои атакуват всичко в плочката, други буустват гадове, а големият кажи-речи пясъчен червей-змия просто ви убива, ако стъпи във вашето поле.

А този пристига с две глави, за да можеш да му присадиш тази, която смяташ, че повече отива на извратеността ти.

Не се притеснявайте, героят ви „респоунва“, но губи всичко, което притежава. За притежанията след малко… в лошата част.

Ако босовете ви се струват като най-гадното нещо… не забравяйте, че не сте сами в това прокълнато място. Вашите приятелчета също могат да ви навредят. Не, това не е полукооперативност. Всеки от вас има проклятие, което трябва да изпълни преди края на играта, иначе няма да може да завърши. То му дава бонус, и то сериозен, но обикновено вреди ужасно много на останалите. Намирам това за свежа глътка въздух и нещо, което е съвсем тематично в атмосферата на параноя.

Изобщо… именно атмосферата и темата са нещата, които толкова много ме привличаха към играта.

Но…

Има толкова много неща, които ме отблъснаха от нея. На първо място – книжката е ужасно подредена и въпреки, че е ясно написана, на места има останал испански (непреведен от оригинал) и трябваше да познаваме какво прави дадено умение. Освен това… Референции! РЕФЕРЕНЦИИ! Как не се научиха компаниите от кикстартър да слагат референции.

Pandemonium е игра с различни фази, различни гадове, различни умения и какви ли не малки и дървени правилца. Всеки ход ще се налага да ровите. Да, статистиките на чудовищата са на гърба на книжката, но не и техните умения! Нито тези на босовете. Но да кажем, това ще го преживеете, защото уменията се научават. Фазите и възможните действия по време на хода ви обаче ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да имат референция някъде на лесно, но нямат.

Споменах за сценариите и за Чъки, и за Критърсите, и за другите гадове… За жалост, всички те са само леко чесало за хора като мен. Освен, че случайно ще се появят на борда, никъде в сценариите не им е обърнато по-специалното внимание, от което имат нужда. Искаше ми се да има сценарии, специално посветени на играчките убийци или на други чудовища или герои. Искаше ми се тези препратки да не бъдат просто инструмент, а реално вдъхновение.

Но и това ще го простя. Ще простя и дървените правила, които би трябвало вече да са отживелица. Ще ги простя, защото предполагам онлайн ще се намерят хубави референции и с правилата ще се свикне.

Това, което не мога да простя обаче е лудата случайност. УЖАСЯВАЩА случайност. Да, знам какво ще кажете – биткаджийска игра е, зарове са.

Стадартен психопат – тийнейджъроколец.

Така е, но чакайте да прочетете за какво става въпрос.

Първо – заровете са само с два вида лица – успех и провал. Успехите и провалите са 50/50. Всички се дразним на Х в Descent 2, а там е само на едната страна! 50 на 50 е ужасяваща статистика, която превръща всяко ваше хвърляне в тотален шанс. Всички умения и предмети, които ще получите за коригиране не могат да помогнат за фрустрацията от лошото хвърляне. Да беше 4 успеха и 2 провала, с километри играта щеше да се подобри. И не, не е нещо малко. Заровете се хвърлят постоянно.

Вечерята е сервирана!

Има неща в играта дори, които ви карат просто да правите чекове. Примерно – хвърли 6 зара и постигни шест успеха. A?! Не става хора, това е недопустимо.

Whisperer от Left 4 Dead

А картите? Вярно е, когато има тестета, сляпото теглене на карти си е нормално, но тук то може тотално да ви откаже от играта. Почти навсякъде можете да „търсите“ и да теглите най-горната карта. Тестето с предмети обаче е огромно! Можете да изтеглите броня, можете и някакъв си предмет. А най-много от всичко се нуждаете от оръжие.

Всъщност, вие не можете да направите абсолютно нищо без оръжие. Базовата ви атака може да стигне макс до 4-5 щети, а гадовете са с живот 15-20. И трябва да ги убиете от един удар, защото след това регенерират. Ако искате можете да комбинирате атаката си с друг играч, или дори без друг, за да убиете повече от един. Да, не можете да убивате повече от един гад на ход, дори и да сте събрали цялата натовска огнена мощ. Всъщност, механиката за комбо атаки е готина… но е напълно случайна! Понякога може да ви даде готин бонус, понякога не, зависи от поредното сляпо теглене на карта. И понеже тестето с предмети е толкова огромно, можете няколко хода да изразходите само в ровене на някакво оръжие. Но дори и да намерите, не е много ясно дали ще можете да го ползвате качествено, защото за да успеете да ударите с него, трябва да метнете определен брой успехи от заровете, които са… нали… 50/50!

Ei tei kat stane.

Дори няма да се опитвам да разбера какво се случва тук…

Преминаването през портали напомня на Arkham Horror. Можете да използвате порталите на гадовете като телепорти, но за да преминете трябва да се срещнете с някакво опасно измерение. Как става? Със сляпо теглене на карта разбира се. И вътре просто ще откриете някакви чекове, които в 90 процента от случаите ще проваляте.

Агр!

Но няма Ктулу…

Заключение

Pandemonium ме разочарова. Темата е повече от страхотна, а някои от концепциите са оригинални. Компонентите са едни от най-добрите, които съм срещал последно време, а заложените препратки ме побъркваха от хайп всеки път щом си помисля за играта.

Липсата на референции и зле подредената книжка обаче дърпат леко целия проект назад, а огромната, ама наистина огромната случайност счупиха една мечта за мен. Да, и други подобни игри носят случайността със себе си, но те или се приемат по-малко насериозно с по-малко и по-изчистени механики или имат по-добри методи за справяне с тази случайност.

Така че не… не харесвам Pandemoium… казвам го с тих и тъжен тон, защото беше една от най-очакваните игри на годината за мен. Има твърде много пробойни, които просто не мога да превъзмогна.

Играта носи атмосферата на B-movies, но не и настроението. За мен все още най-добрата игра от този жанр си остава Last Night on Earth и ако има начин страхотните компоненти и тема да се комбинират с изчистените механики на зомбитата, мисля че ще се образува перфектната игра, която няма да се отлепи от колекцията ми.

Ох, ох, ох…

ПЛЮСОВЕ:

  • Велика тема
  • Тематична атмосфера
  • Феноменални компоненти
  • Оригинално еволюиране на персонажите с технологични дървета

МИНУСИ:

  • Лошо подредена книжка
  • Липсват референции
  • Дървени малки правилца
  • Ужасно много случайност

За още информация, можете да кликнете на бутона отдолу.

Pandemonium Board Game

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*