Paku Paku – Бауза и неговите панди…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

7 години ago

Антоан Бауза е известен с две неща – любовта си към Изтока и източните теми, както и безмерния му фетиш към пандите.

Paku Paku е едно от най-новите му произведения, в което играчите влизат ролята на панди. И отново, като в Takenoko, пандите са лакоми.

Тук обаче лакомството стига до нови висоти, защото играчите се потапят в ежегодно панда състезание за надяждане.

Paku Paku е игра за скорост и ловкост… и вече изгубих половината от вас. Това е изцяло парти игра, в която трябва да си изхвърлите мозъка и да го изгорите, защото и най-малките предразсъдъци биха довели „мрънджасване“ (От несъществуващата библиотека на новите настолни думи: Разваляне на духа на играта и превръщането й в тягостно очакване да свърши, не защото играта е лоша, а защото някой от присъстващите мрънка през цялото време или пуска саркастични коментари в опит да бъде забелязан колко му е скучно или колко е оригинален. Пример: „Владо, ще мрънджасаш играта!“ Дублетна форма: „Мрънджосване“. От там – Мръднжосник, Мрънджняр, Мръднжа, Владо).

Играта се развива в реално време. В зависимост от броя на играчите всеки получава по един, няколко или нито един зар. Някой трябва да каже „Pacu Pacu!“ и играта започва! Всички хаотично и паникьосано започват да хвърлят заровете си „Escape” стил и в зависимост от това какво показват се случват неща.

ТАКА! Идва момента да спомена за купищата пластмасова мини посуда, с която пристига играта. Ще откриете купички, чашки и чинийки, които ще ви е пределно ясно, че не са за използване на обяд, а за подреждане едни върху други. Нали?!

Абе я за всеки случай…

Целта в играта е да се отървавате от заровете пред себе си. Ако по някое време съберете определен брой зарове пред вас (зависи от броя на играчите), или съборите кулата от посуда, рунда свършва и вие хвърляте всички зарове, с които в момента разполагате. Колкото цифри покажат, толкова минус точки печелите… ъ… губите. Играта свършва, когато някой събере твърде много точки. Който е с твърде малко – печели.

Всеки зар има три вида страни:

Страна с 1 или 2 точки (не се използват по време на рунда)
Страна с панда
Страна с посуда

Вашата заветна цел е да хвърляте панди, защото само тогава можете да се отървете от зара си. Давате го на играча вляво. Ако хвърлите посуда, трябва да сложите чиния, чаша или купичка върху купа в средата (във варианта за напреднали, фигурката не може да се повтаря с долната), като с вашите дебели пръсти се стремите да не съборите всичко на земята, защото после кой ще чисти! Да хвърлите посуда е като да изтеглите червен камък във “Voila”. Неприятна част, която толкова ви забавя, че докато сте свършили, вероятно ще са ви изкарали от рунда.

Щом забележите, че някой е насъбрал необходимото количество зарове, трябва да кажете „Paku стоп“ и да посочите играча. В противен случай играта ще си продължи.

Играл съм Paku Paku с различна бройка играчи – от двама до седем, като това е от онези игри, в които колкото по-голяма компания имате, толкова по-забавен ще бъде хаоса. С двама и трима играта не е лоша и напрежението от бързане отново го има, но ефекта от това да наблюдавате с едно око как заровете бързо се завъртат до вас, докато другото ви око се поти в опит да се концентрира в поставянето на скапаната купичка върху кривата чиния, нарочно поставена така от Владо е безценен. (сега се върнете и препрочетете подлога, за да откриете смисъл в изречението).

Заключение

Както ще видите в етикетите под статията, Paku Paku се вписва в моите Топ игри. За мен това е пристрастяваща и ненормална парти игра, която съм винаги готов да играя, независимо от бройката играчи, с които разполагам. Точно заради това безумие обаче, играта е склонна да отблъсне много хора, които ако не играят с желание, това би съкрушило цялата игра. По-добре е да не го причинявате на тях, както и на себе си.

Paku Paku е шумна и хаотична „кикотица“, в която ако всички инвестират непретенциозност към шантавия й изкрейзитевизъм ще се побъркат от кеф. Типично за игрите за бързина и ловкост обаче, играта си уморява. Едва ли ще можете да изиграете твърде много игри поред без да се понапрегнете. Въпреки това, цялото това 10-20 минутно лудо приключение си струва и го препоръчвам на всяка компания, която е готова да захвърли дрехите и задръжките си… Това май беше друго.

ПЛЮСОВЕ: