четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Енциклопедия » BigBoxGamers препоръчва » Топ 5 прехвалени настолни игри
Топ 5 прехвалени настолни игри

Топ 5 прехвалени настолни игри

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Заповядайте огънче. Виждам, че сте си приготвили факлите, така че ще се самозавържа на дървения кол, а вие можете да ми метнете някоя друга треска и тоалетна хартия преди да ме изгорите във вечни мъки. Днес ще има засегнати, ще има обидени, ще има хора, които ще се чувстват длъжни да изяснят превъзходството си в познания на настолни игри.

Вижте сега, ще говоря за много популярни игри, които в никакъв случай не са лоши. Идеята на тази статия е да сваля на земята някои светини на безсрамния маркетинг, за да могат хора, които не са се сдобили с тези игри все пак да направят по-подробно изследване преди да похарчат толкова пари.

Някои от тези игри даже са доста добри и стоят в колекцията ми… Всъщност, само една е останала на рафта. Както и да е, имайте предвид нещо– това, че е една игра е прехвалена, не значи, че е лоша. Значи единствено, че не е ЧАК толкова добра.

5

Lords of Waterdeep

pic2820646_lg

Един от „първенците“ сред гейтуей игрите. Играта, към която всички „трябва“ да посегнат, когато представят хобито ни на другите хора. Игра с поставяне на работници в света на DnD. Геймплеят бил толкова чист и елегантен, че играта ставала пристрастяваща. Така, разбирам, че е личен вкус това, че не съм фен на играта, но това не означава, че не оценявам качествата и. Просто… има много по-добри игри от този тип бе, хора! Това е то… реклама.

4

Codenames

pic2832811_lg

 

Миналата година всички изтрещяха по това малко и просто нещо на гениалния Влада Хватил. Аз също харесвам играта и бих я играл при удобен случай. Казват, че най-простите неща са най-гениални, но… Code Names е далеч от гениалност. Това е елементарна игра базирана на стотици други игри, най-популярната от които сме я играли хиляди пъти като деца – Асоциации. Играта е добра, но нека се кротнем малко и си поемем дъх. Тя е просто добра… и вероятно ще я забравим след някоя друга година.

Code Names Ревю

3

Dead of Winter

pic2914956_lg

Тази игра ми е в топ 30. Рядко се хващам на „хайпове“, но DoW ми изглеждаше като мой тип игра. Въпреки, че играта е много добра, не е чак такова култово заглавие, както повечето ревюта се опитват да ни го опишат. Да, това е социална игра с дедукция и има някои интересни механики, но като всяка подобна си има проблемите, което я сваля на земята. Така че си хвърлете по една кофа на главата и пазете картите от водата.

2

King of Tokyo/King of New York

pic2551367_lg

Честно… не го разбирам. Това са единствените игри в списъка, които даже май не харесвам. Играл съм ги и двете, притежавал съм Ню Йоркската. Играл съм ги с различен брой хора. Просто… не схващам. Компонентите и темата са чудесни, но играта никога не ми е изглеждала толкова вълнуваща, колкото я описват. Ако аз мисля така, със сигурност и други го правят. Всъщност, знам, че и други го правят. Така че моля ви, не се връзвайте на мексиканската вълна, преди да знаете за какво скачате. Да, дори и ревютата тук не съм ги писал аз, така че… имайте го предвид.

King of Tokyo

King of New York

1

Blood Rage

pic2879911_lg

О, да! Първо. Играл съм я само веднъж и не мога да дам експертно мнение за нея, тъй като това е игра, с която задобряваш и разбираш с времето. Второ. Играта не е лоша. Даже може и да се навия да я играя втори път. Когато всички започнаха да трият лиги по нея и да се въргалят по пода с миниатюрите, почти нищо не се знаеше за геймплея. Всичко, което беше в зачервените очи на групитата бяха „невероятните“ миниатюрки, „чудесната“ тема, известния дизайнер и „хитрата“ механика, в която не е нужно да печелиш битки, за да печелиш играта.  CoolMiniorNot винаги са правили супер минатюри, но това вече не е нещо особено. И други компании го правят. Всъщност, има такива, които го правят по-добре от тях. Викингската тема пък е също толкова голямо клише, колкото зомбитата и пиратите. Ерик Ланг е доказал се дизайнер, за това няма какво да споря. Аз може да не съм абсолютен фен на неговия тип игри, но човекът е професионалист и знае какво прави. След толкова думи, разбрахте ли какво се случва в играта?! И аз това казвам! Сега! 3…2…1…

Всъщност… (преглът) играта… не е… нищо особено.

…тичам надалеч…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

4 коментари

  1. Lords of Waterdeep
    Просто… има много по-добри игри от този тип бе, хора!
    – не каза нито една. Всъщност играта е с най-изчистеният и лесен за усвояване геймплей от всички подобни, достъпна цена, и възможност за безобразно и поетапно усложняване с експанжъна, който е 2-в-1. Даже и темата е прилична, то не, че са много по-старите worker placement игри с тема…

    Codenames
    Тя е просто добра… и вероятно ще я забравим след някоя друга година.
    – сигурен съм, че и за други парти игри си го мислил. И да, асоциации, ама една идея по-различни, заради нуждата да обясняваш крик и крак накуп, по възможност. Играта набра популярност напълно заслужено.

    Dead of Winter
    Ако аз мисля така, със сигурност и други го правят.
    – да, има още няколко човека. На фона на онези, на които им допада, обаче, не са толкова много. Със сигурност има повече хора, които не я харесват, отколкото следващата. И все пак, ако си говорим за игри със зомбита – тази е единствената, която я играят и онези, които не понасят зомбита. И не е типичното shoot’em all, е преди всичко игра с предатели с понятна тема (BSG и Sci-fi феновете да не се сърдят).

    Blood Rage
    Играл съм я само веднъж и не мога да дам експертно мнение за нея, тъй като това е игра, с която задобряваш и разбираш с времето. Второ. Играта не е лоша. Даже може и да се навия да я играя втори път. Когато всички започнаха да трият лиги по нея и да се въргалят по пода с миниатюрите, почти нищо не се знаеше за геймплея. Всичко, което беше в зачервените очи на групитата бяха „невероятните“ миниатюрки, „чудесната“ тема, известния дизайнер и „хитрата“ механика, в която не е нужно да печелиш битки, за да печелиш играта. CoolMiniorNot винаги са правили супер минатюри, но това вече не е нещо особено. И други компании го правят. Всъщност, има такива, които го правят по-добре от тях. Викингската тема пък е също толкова голямо клише, колкото зомбитата и пиратите.
    – не си я играл достатъчно, понеже не е твой тип, но очевидно е игра за всички онези, които искат алтернатива на AGoT, Kemet, CiTOW и Cthulhu Wars, и дори Cyclades – две от тези са със специфична тематика, първата е втръснала и небалансирана, Kemet и Cyclades имат своите недостатъци (и във втората няма къцане, ако не сте петима или не е рекъл късмета). После – след известна доза наблюдения – неодобряващите у нас сте единици, колко други такива игри има? Въобще?

    По въпроса с миниатюрите – не, няма други, които да го правят по-добре с one piece 28mm scale модели, дори pre-assembled миниатюри с такъв детайл няма. Marrow се опитаха да направят хубави, но лепенето им няма нищо общо с това на CMoN (а и са друг scale), при големите миниатюри на Blood Rage не се вижда къде са лепени. И то от хора, които всеки ден лепят миниатюри. Prodos имат шансове да ги отвеят, но заради славата на компанията и абсолютният провал на AvP кикстартър кампанията – бейкъри още не са си получили копията (дори у нас има такъв), правилата са пълна каша (пренесени от Warzone, но недовършени, учудващо – имат прекрасна механика и кофти реализация), кампанията е изтрита, са обречени на ритейл продажби. А и не е ясно колко масово могат да правят миниатюрите си, AvP страда от огромни проблеми с консистентността на фигурките, две кутийки от допълнителните да отвориш, е невъзможно минитата да са еднакви (понеже съм отворил всичко, излизало за AvP поне по 2, някои и по 4, имам и Demigods, и Warzone минита – поне в първото най-после е по-добре, но на Demigods скейла е бая по-голям). Освен това cardstock-а им е с ужасно качество (карти, терен – противно на каквото ти каза за тях; даже има липсващ тайл, сигурно не си стигал до мисията, в която ще го търсиш), та ако са добри в едно, не са в друго.

    И стига с това за клишираните викинги, има две известни игри с викинги от 2015 – Blood Rage и Champions of Midgard, плюс една пренаправена стара (Fire&Axe) и една отпечатана отново (на Z-Man), всичко друго са някакви затънтени заглавия. Колко да е клише жанр с общо 109 игри от 1980-та досега? General Fantasy игрите за същия период са 7000. Да спомена ли зомбита (760)? Или почти всяка друга тема, където има поне 2 нови на година?

    Как никой не се сети да се оплаче от кооп игрите (20+ kickstarter-а само през 2015), обявени вече над 100 заглавия за 2016 и няколко десетки за 2017, повече от 250 (не ми се броеше повече) излезли през 2015… и половината са кажи-речи едно и също с различни фигурки и зарчета.

    А ти се хвана за игра, в чийто жанр има-няма 10-на популярни игри общо…

    Дори за King of Tokyo мога да намеря добра дума, предвид за кой е правена, но не я намирам за хвалена, та чак да опираме до оборване на подобна теза.

    И да, жегнах се от коментара за Blood Rage и LoW, чак е странно игри с подобна слава някой да мине и с лека ръка да каже „прехвалени“, къде без, къде с изсмукани доводи.

    • Мисля, че повече трябваше да обърна внимание на първата част. Под „прехвалени“ казвам игри с извънземен хайп, който е невъзможно да бъде опроверган. Съгласен съм, че игрите са добри. Както казах – Dead of Winter ми е сред любимите игри. Другите също ми харесват… повечето. Идеята на статията е да покажа, че този бъз излезе извън контрол. Същото е и с Pandemic Legacy. Сигурен съм, че играта е добра (не съм я играл), но хайпът е чутовен. Говорим за игри все пак. Вкусове има всякакви и не е сигурно, че всички ще харесат някоя игра. Относно конкректните забележки не ми се влиза в спорове, но определено си прав за едно нещо. Трябваше по-подробно да обясня за конкретните хайпове и на кое се дължи, защото при всички тези случаи хапът не се дължи единствено на качествата на играта. С други думи – това не е статия за качествата на игри (предимно), а за хайп трейновете:)

      • То по Пандемик по принцип (не за Легаси) има твърде голям хайп за кооп игра. Но… винаги може да се поставиш на мястото на онези, за които е предназначена.

        За Катан също има хайп, ако слушаш феновете и новите играчи. Да налееш 101 лева за основна плюс 5-6 играч, и да го повториш още 3-4 пъти с експанжъните, за игра на 20+ години със спорно глуповата към днешна дата механика? Изглежда абсурдно, но… дори се повтаря с Каркасон, например.

        Просто твърдя, че конкретно за тези игри хайпът си е доста оправдан спрямо това какъв жанр са, за кой са, какво друго има налично срещу тях.

        Повече ме учудва безпрецедентния хайп около Zombicide, например. Нищо от геймплея не го предполага, не е и качеството на миниатюрите (определено не са на същото ниво, а и са основно… зомбита, не е като да не сме виждали хиляди други). Никой не е успял да ми го обясни, не била ангажираща, лека била (като гледам колко време се играе и какви ресурси поглъща, просто не са верни тези неща)…

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers