Site icon Big Box Gamers

Orleans Stories – Какво пък е това сега и откъде се появи?!

Преди всичко ви препоръчвам да прочетете ревюто ми на стандартния Орлеанс, тъй като тук ще бъде често споменаван.

Ревю: Orleans

Тази игра мина тънко и несигурно сред самосвалите с игри на 2019-та и почти никой все още не е чувал за нея. От една страна е странно, защото Orleans (на която е базирана), а дори и Altiplano от същата поредица на същия дизайнер изшиха геймърски свят с цигански шамар през зимата. Въпреки че Алтиплано не беше чааак толкова добре приета от всички (въпреки че аз смятам, че е по-добра от Орлеанс), то Орлеанс създаде суматоха и изяде редица слюноотделящи мега позитивни ревюта.

Защо тогава Orleans Stories подхожда с този плаващ маркетинг? Особено, когато играта се продава за около 150 лева и идва в огромно туловище. Причините са две. Според мен, играта е леко недовършена и второ… Защо?!

Не ме разбирайте погрешно. Orleans Stories е с твърди правила, които работят и достатъчно отделят играта от стандартния Orleans, но ъгълът, през който dlp прекарва играта ми се струва странен и нелогичен. И една друга игра направи тази година втора, почти идентична на първата си версия – The Voyages of Marco Polo, но там никой не си е правил труда да се опитва да представи игрите като нещо тотално различно.

Големият фокус на Orleans Stories са именно тези истории, които се състоят дори в името на играта. Това… още на ниво идея е трябвало да бъде срязано с голямата гилотина.

Orleans e игра, която се развива в средновековието и вие разнасяте ресурси наляво-надясно, за да получите точки – нали… стандартна „евро“ игра. Ако не сменяш сетинга, то как мислиш, че можеш да заплениш когото и да е с истории за събиране на ресурси през средновековието.

И въпреки това, в кутията на Orleans Stories ще откриете както всякакви карти с яко текст с излишна история, но и купища малки книжки със сценарии, половината от които отново изпълнени с банална приспиваща история. Ако ме познавате, знаете, че съм фен на темата и историята в игрите, но тук в Orleans историята е точно такава каквато очаквате – оцеляване в средновековието чрез събиране на ресурси.

Честно казано – и геймплеят се усеща като сървайвъл. Но ще стигнем и до него.

Кутията на играта е безумно огромна, като съдържанието вътре е купища картон и няколко торбички. Картонът ви е познат от първия Орлеанс, защото компонентите са АБСОЮТНО СЪЩИТЕ като оригиналния, като към тях са добавени още подобни с подобни илюстрации.

В кутията има готин инсърт за всички токъни, който се защипва със сгъващата се дъска и така дори да обърнете кутията нищо няма да се е разместило. Това е яко.

Книжката с правила е тотал щета. Не казвам, че правилата не са ясни, въпреки че малко го казвам. Проблемът основно се крепи в абсолютния хаос в разхвърлените правила между различни секции и различни книжки. В базовата книжка с правила има базова подготовка за игра и базови правила. В края на книжката има базова подготовка за сценариите и базови правила за тях. В книжката със сценариите също има подобни неща. Често ще изпадате във въпроси за сетъпа, правилата, вселената и всичко останало и ще падне злостно търсене из най-различните литератури.

Относно времетраенето на играта и това колко място заема на масата ще ви отговоря, че е горе-долу същото като в стандартния Orleans – Вечно и с допълнителни масички.

Казах, че играта не са я чували много хора. А тези, които са я чували така и не разбраха – сега това легаси ли е, кампания ли е, стори телинг ли е, караконджул ли е?

Всъщност… Orleans Stories е на практика две игри. Тоест – два сценария, по които можете да играете играта. Това е всичко. Разглеждайте Orleans Stories като Robinson Crusoe.

Проблемът обаче е, че Robinson пристига с шест сценария, а Orleans Stories с два. Още повече – при Робинзон, сценариите са тотално преиграваеми. В Orleans Stories… започвате да губите интерес след втория-третия път. Да, сценариите не са със скрита информация, която разкривате или някакви тайни, които да ви изненадват всеки път, но просто пътя, по който се постига победата винаги е един и същ.

Двата сценария се различават доста, но приликите не са малко също.

Ако трябва да определя по някакъв начин Orleans Stories с нещо познато бих я нарекъл състезателна агресивна игра с контрол на територии и непростителни подлости.

Няма сценарий, който да се усеща като „въвеждащ“. И двата са достатъчно месни, че да ги възприемете като стандартна игра. Въпреки това, според книжката е препоръчително да започнете от „The First Kingdom”.

За мен този сценарий е скучен, ненужно дълъг и бъкан с дразнители и малки проблемчета с неясноти в правилата.

Принципът тук е чисто състезание. Първият, който премине през няколко епохи е победител. За да преминете през епохи, трябва да изпълните конкретни изисквания.

Най-големият проблем (като цяло с Orleans) е, че тези изисквания са винаги едни и същи. Те са толкова конкретни, че начинът, по който ще ги постигнете всеки път ще бъде почти идентичен. Да, ще ползвате малко заобиколки с различни сгради и логистики, но в общия случай ще правите едно и също. Фактът, че всеки играч има собствена книжка е тотално изпусната възможност за индивидуални цели, които са различни. Така всеки път щяхте да можете да си разменяте книжките и да играете по различен начин.

Геймплеят на първата игра наподобява Orleans, но като цяло е едно постоянно лутане за събиране на ресурси без да обръщаш никакво внимание на останалите. Общо взето –  леко усложнен и тотално ненужен Orleans.

Това, заради което бихте искали да си вземете Orleans Stories обаче е – Сценария „Favor of the King” Това е брутално евро с агресивен и непростителен начин на игра – дори с елиминация, което е обикновено символ за америтраш „area control”.

Тук се борите за оцеляване, като на всеки четири хода трябва да сте изпълнили някои съвсем трудни цели. С други думи – вие трябва да сте фокусирани в тези цели през цялото време, защото ако не успеете да изпълните дори една –  аут!

Целите са наистина трудни, като не помага това, че на централната карта на масата ще се биете с другите играчи. О, да. В този Орлеанс има и битки, които работят отлично и създават сериозно напрежение.

Проблемът с отпадането е, че това е дълга игра – около три часа. Можете да отпаднете още в първия половин час. Поне няма да се прибирате с такси и ще си хванете градския навреме.

Ако оценявам само този сценарий, бих казал, че ми влиза в топ 10 за 2019…. НО! Както вече споменах, преиграваемостта е ограничена. И тук всеки път ще правите почти едно и също и сякаш играта бързо ще ви омръзне.

В началото споменах, че Orleans Stories изглежда недовършена. Причината е в това, че се забелязва очевидната липса на поне още 4-5 сценария. Не може в толкова голяма кутия, която струва толкова пари да си отрежеш геймплея до 3-4 разигравания. Разбирам, че вероятно ще излизат разширения със сценарии и че вероятно заради това са направили играта на този принцип – за да точат кравата до гроб. Само че не всяка игра е Smash Up и трябва да вложиш нещо повече и изключително в базовия си геймплей, за да не угаснеш още преди старта.

Заключение

Orleans Stories е странна и почти ненужна игра. Въпреки че Orleans беше супер хит през 2014-та година, вече минаха 5 години и не можеш да предложиш от същия салам, ама с малко повече Е-та. Да, кутията е по-голяма и механиките на моменти са по-различни, но компонентите са рециклирани от стандартния Orleans, а геймплеят макар и с различна атмосфера, не се усеща достатъчно свеж.

Най-сериозният проблем на Orleans Stories е преиграваемостта. В играта има два сценария, единият от които е муден и разхвърлен, а другият е брутален, агресивен и въпреки че аз съм му фен, той е твърде специфичен, за да можете да го повтаряте отново и отново.

Предполагам с времето ще пристигат още разширения и сценарии, но имайки предвид рехавия маркетинг, не особено добрите първоначални отзиви и като цяло ограничената преиграваемост в базовата кутия, няма да се учудя и хората да охладнеят към това, така или иначе нетърсено заглавие.

Трудно ми е да дам оценка на Orleans Stories. Очевидно нагласата ми е предимно негативна, но вътре има игра, хора. Има добра игра. Просто… не знам колко си заслужава тези пари.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version