Site icon Big Box Gamers

Once Upon a Time – наръчник на сценариста

Играта е с под заглавие – The Storytelling Card Game. И нека ви кажа – не случайно е „The”! storytelling. Играл съм само няколко различни игри за разказване на истории, но тази ме цапна в десятката и ме скалпира още с първата игра.

Много внимателно и с леко съмнение подходих към игрицата, тъй като такива игри могат да бъдат както много добри, така и пълно дъно. Вече имах опит с втория тип. Веднъж щом разиграхме играта с 5 човека обаче, пред нас се разкриха необятни възможности за генериране на простотии и принизяване на иначе сладките изтънчени клишета от приказките.

OUAT е игра, в която играчите разказват една обща история с помощта на карти. Всеки получава на случаен принцип таен финал на историята, към който да се стреми да доведе историята. Финалите са най-различни. Могат да са щастливи, като: „И така премахнали проклятието и заживели вечно заедно”. Могат да са не толкова щастливи, като: „И така заровили всички в един гроб и цялото кралство плакало за тях”. А може и да са неутрални, като: ”И така кралството се сдобило с необичайното си име”.

В тестето с финали има 55 карти с подобни текстове (всички на английски), така че преиграваемостта ви е гарантирана. Но дори и да ви се пада всеки път един и същи финал, играта излиза толкова извън контрол, че едва ли ще чуете два пъти една и съща история. Особено като се имат предвид и основните карти, които ще използвате за историята.

В играта има около 100 карти с приказна тематика. Всички те имат изобразена картинка и една дума или израз, написана над картинката. Картите могат да са персонажи, места, случки и аспекти. Играчите разказват историята си, базирана на картите, които държат в ръката си.

В играта има още начини на прекъсване, пасуване, теглене на карти и изхвърляне…няма да навлизам в подробности, но това не е важно. Общо взето играта се опира на чистото ви въображение.

Да, тематиката на картите е приказна, но нищо не ви пречи да излезете от там. В последната история, която се получи имахме Волен Сидеров и източване на пари от хазната.

Като човек, който е учил академично как се създават истории и като човек, който професионално се занимава с писане на сценарии, мога да оценя напълно правилата на играта. В книжката е обяснено как когато използваш карта, тя трябва да е тясно свързана с историята. Не можеш просто да кажеш, че принцесата е минала покрай някакъв замък, влязла е в тъмна гора и се е срещнала с пъпчасалия принц. Замъкът трябва да е важен за историята, иначе другите играчи могат да те прекъснат. Това в академията го наричахме УФО. Или по-точно – уникалност, функционалност и органичност. Така че всички карти трябва да са ви УФО в историята. Разбира се, както във всяка една игра, не е задължително да спазвате на сто процента правилата. Все пак това е игра и е важно да се забавлявате. Както казваше един приятел от Дряново. „Кот напрайм!”. Също така и „Ний в Дряново няаме мивки”. Мъдър човек. За жалост се пропи и завърши великотърновския университет с отличен.

Сега да погледнем някои минуси. Това е парти игра, но е само до шест човека. Това води до ситуации, в които искате да съберете повече хора да играете игри като Dixit, Avalon, Mascaradе. Ако сте 6 човека, пак ще си изкарате добре, но всички знаем, че тези игри са много по-добри с повечко народ. Да, можете да пробвате OUAT и с повече от шест, но правилото е, че всеки играч получава карти, равни на 11 минус броя на играчите. Тъй като е важно всеки играч да има повече карти, за да има възможност за по-дълга история – с повече от шест, това се размива.

Друг минус, играта е добра за минимум 4 човека. Защото към колкото повече различни финали се стремят играчите, толкова по-разнообразна и разкъсана става историята. Всеки дърпа към своето и се получават просто гениални простотии. От луди човекоядни летящи блатни гиганти, до загоряла готвачка на име леля Иванка, която разбира от лов и магии.

Това е парти игра. Всички парти игри страдат от едно нещо, наречено хора. Много зависи с кой се събирате да играете игри, които са основани единствено на веселието, защото както се казва – С какъвто се събереш, на такъв му шибваш три цигански шамара, ритник в бъбреците и го гониш от вас, защото нищо не разбира от забавление, келеша му с келеш!

Шегата настрана…но си я дръжте наблизо…ако играете парти игра с човек, който държи на всяка цена да печели или пък вземе да брои картите (баща ми брои картите на Ticket to Ride), тогава просто не започвайте или… вземете неговото егоистично поведение, увийте го в използвана носна кърпичка, счупете го с чук, изгорете го, заровете го, пак го изровете, пак го изгорете, напсувайте го…но учтиво и му заврете тази кърпичка обратно в гърлото, че да не се обяснява много много. Както казваме в офиса: „Ти зна зна, ма недей много зна”.

Сега ще кажете: „Защо така с лошо бе…този…” И ТИ НЕДЕЙ МНОГО ЗНА!

Шегувам се, по принцип съм спокоен човек, просто тези дни съм афектиран от книгата-игра „Цар Калоян”. Истината е, че OUAT или „Имало едно време” е перфектна игра за начинаещи геймъри или за никакви геймъри. Играл съм я дори в офиса с колегите. Винаги е забавно, когато играеш разказвателна игра със сценаристи. Е…бих предпочел да е малко по-цензурна…но рисковете на Жорото.

Плюсове:

Минуси:

Вижте пример за това как може да протече една игра на OUAT  тук

Exit mobile version