Site icon Big Box Gamers

Old Town Robbery – мемо игра с разказване на истории в Дивия Запад?

Когато забелязах играта в Boardgamegeek знаех, че трябва да я имам. Игра с разказване на истории в Дивия Запад? И то с шеговит арт? Веднага се влюбих в идеята на тази малка игричка. Прочетох, че в играта има някакъв мемо елемент, но си казах – Meh, с него, без него, пак би трябвало да ми хареса.

Когато говорих с дизайнера, той няколко пъти ми обясняваше и ми натъртваше, че това е лека семейна игра. Да, така е. Такава е. Но… ако беше наблегнато на историите, а не на мемото, играта можеше да става и за забавна настолна вечер с приятели и геймъри.

Малко съм разкъсан за мнението ми за тази игра, но дерзанията ми ще ги обяснява в заключението. Нека преди това ви запознаят с правилата.

Old Town Robbery се развива в две части. Първата част е частта с разказване на истории (и малко мемо елемент), а втората е част е изцяло мемо игра). По време и на двете се печелят точки, но основните точки ще бъдат във втората част.

Историята в играта е следната. В града е станал обир. Играчите влизат в ролята на заместник шерифи и се опитват да разберат какво се е случило. За целта те разпитват хората от града дали са видели крадеца. Един по един всеки ще ви казва – „Аз не го видях, ама еди-кой-си го видя. И така ще ви въртят, докато най-после не стигнете до крадеца. Това е втората част. В първата част играчите ще съставят историята на малкото градче, като представят всеки един от хората в него и нещата, които върви из града. Ето как става това.

Първа част – Разказване на истории

В кръг се нареждат всички локации в града. От тесте започват да се изваждат персонажи от града. Обръща се персонаж и се хвърля зар. Като се започне от конкретно място, колкото показва зара, толкова се движите и където спрете, слагате персонажа с лицето надолу до локацията. След това разказвате история (или както пише в играта – едно изречение) за човека какво прави на локацията, да кажем – зубърчето в местната бръснарница. Може би – „Събира космите под столовете, за да си ги лепи за мустак и да впечатлява мацките.“ Или някоя друга подобна глупост.

Така всички играчи се изреждат. Ето и мемо частта. Всеки път щом играта се завърти през началната локация, един от играчите взема картата от локацията и я слага на друго място, като отново разказва някаква история, например: „След като зубърчето си е залепило мустака, отишло в конюшнята да резне опашка на кон и да си я сложи като перука“. Или друга подобна простотия. Ако обаче другите се усъмнят, могат да предизвикат вот и да гласуват с едни особени карти дали там наистина е зубъра или не. (защото картата е с лицето надолу, а и може вече да се е местила). Ако всички гласуват еднакво (включително и този, който разказва историята), нищо не се случва. Ако има разногласие, хората, които са прави получават точка.

Интересното е, че когато хвърляте зар се броят само локациите, където няма хора. Тоест, с течение на времето, все по-често ще се въртите и все по-често ще размествате хора.

Когато всичко това свърши идва ред на…

Втора част – Къде е крадецът?

След като всички хора в града са с лицето надолу до всяка локация (без една), е време играчите да започнат да търсят крадеца. Това става като отново се отварят карти от тесте с абсолютно същите персонажи. Когато се покаже персонаж, всеки си помисля къде ли се е скрил и всички едновременно посочват избраника си на масата(ала Cash and Guns). Който познае печели точка и верният се обръща отново с лицето надолу. Така, докато новото тесте свърши. Последният персонаж от новото тесте е крадецът и който го познае печели две точки.

Накрая се брои кой има най-много точки и точно така – който има най-много, печели.

Заключение

Old Town Robbery e… особена игра. Смесва разказването на истории и класическа мемо игра. Ако погледнем от добрата гледна точка, всъщност играта се явява като свежа глътка въздух в семейните игри. Дава ни нещо различно и непретенциозно. Артът е повече от чудесен и помага за разказването на историите. О, казах ли, че в играта има персонаж Кактус?

Първата част на играта е изненадващо приятна дори за възрастни. Можете да измисляте всякакви истории, да не говорим, че това разместване на персонажи увеличава удоволствието от измисляне на странни дивотии. Всъщност, тази част е толкова добра, че ако беше доразвита играта можеше да ми бъде Storytelling игра номер 1! Наистина, базата за истории е много конкретна, а в същото време възможностите са крайно отворени. Аз, като човек, който обича да разказва истории и даже така си изкарва хляба бях изключително впечатлен. И… тогава се появи втората част.

Втората част е малко… Бла. На теория звучи поносима и дори окей. Лошото е, че запомнянето е твърде лесно. Да, от време на време се правят грешки, но това е по-скоро изключение.

Добре де, „бла“ е само за възрастни. Ако играта се играе с деца, всъщност мисля, че играта би била страхотна. Но… не много големи деца. Нека не ги подценяваме. Моят голям син на две години и шест месеца вече схващаше принципа на стандартните мемо игри и гарантирам, че до две-три години ще е мастър на на Old Town Robbery. Частта с разказването на истории дори помага за запомнянето. То това е и целта, де.

Хм… не знам. Със сигурност мога да кажа, че играта е повече от подходяща за деца и даже съвсем не лоша игра за родители, които търсят да прекарат време с децата си. Може би съм малко разочарован, защото Clicker Spiele ми предостави две концепции, които страшно обичам (разказване на истории и дивия запад), но в крайна сметка играта не се оказа за мен. Ми… цупя се пък!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Повече за играта можете да откриете, като кликнете на бутона отдолу.

Clicker Spiele

 

Exit mobile version