сряда, януари 24, 2018
Заглавна страница » КНИГИ ИГРИ » Огнена пустиня – класическа вълшебна приказка
Огнена пустиня – класическа вълшебна приказка

Огнена пустиня – класическа вълшебна приказка

BigBoxToro

BigBoxToro

В свободното си време най-често пише, чете, издава и коментира книги-игри, така че вероятно с това ще ви занимава. Играе и създава също и настолни, и ролеви такива, та не се чудете, ако го видите да се прави на всезнайко и по тези теми. Иначе програмира машини и обикаля из планините, ама това е една друга история…
BigBoxToro

Автор: Колин Уолъмбъри

ognena

Издател: ИС Евкуст арт

Жанр: Фентъзи

Година: 1992

Страници: 400

Епизоди: 420

Художник: Емилиян Станкев

 

Историята на тази книга започва с посещението на могъщ добър магьосник в едно спокойно кътче в Старата гора. Той запознава с опасна мисия най-неочаквания кандидат-герой, привикнал на спокоен и дори мързелив живот, а този герой, разбира се, си ТИ, читателю. Ще трябва да се занимаеш със също толкова могъщ зъл магьосник (бивш съратник на добрия), който крои коварства в своята крепост. За мисията с теб ще дойдат два верни спътника, а добрият магьосник за съжаление е зает с други задачи от изключителна важност. Вероятно в главите на вас тук изплуват имена като Гандалф, Саруман, Фродо и т.н., но всъщност искам да ви разкажа не за „Властелинът на пръстените”, а за една друга книга, а именно първата издадена в България книга-игра – „Огнена пустиня” на Любомир Николов.

 

Книгата 

Lubo

Любомир Николов

Сюжетът на „Огнена пустиня” е класическо героично-фентъзи приключение с всичките си характеристики – благородният герой, който макар да е определен като обикновен брадвар се справя с лекота с главорези и чудовища; задачата е от изключителна важност; могъщият злодей, който трябва да бъде възпрян. Към това авторът добавя всевъзможни приказни предмети и същества, като не са рядкост и арабските мотиви. Стилът е по-скоро слабо описателен и се набляга повече на динамиката, но въпреки това, създадената атмосфера е осезаема и увлекателна. Някои от вас ще доловят и щипка „Толкин” и в конкретни сцени, например прикрития под магически плащ-покривало герой, който остава незабелязан от преминаващата на метри от него войска.

Персонажите са малко грубо скицирани – например начинът, по който са вкарани, използвани и изкарани от сюжета дори помощниците на главния герой и пълната им липса на душа е една идея незадоволителен – единият е слаб и висок, другия е нисък и широк и познава пустинята; двамата са готови да жертват дори живота си за каузата – и това е. Злият магьосник също си остава просто това словосъчетание и покрай него сюжета издиша на места. Въпреки, че е забулил с магия местоположението си, в един момент се оказва, че всички в пустинята знаят къде се намира – от дивите племена до керванджиите.

След това пък цялата му армия хуква подире ти и след като те подминават безславно го сгащваш сам самичък в долина и крепостта. Като цяло има много ситуации, които биха се определили наивни навсякъде отвъд приказния жанр, но „Огнена пустиня” е именно това – вълнуващо приказно приключение, ориентирано към детската публика и като такова е едно от най-добрите в жанра.

 

Играта

Също като книгата, бих определил и играта тук като „класическа” и силно характерна за Любомир Николов. Използва се често срещаната система за битки със Сила и Издръжливост, таблица с числа (която може да бъде заместена от два зара) и най-вече купища вълшебни предмети,  наличието на които често определя дали изхода от дадена ситуация ще е успешен, неуспешен или дори фатален.

Срещат се и произволни избори и разклонения (има и влияние на късмета) и разбира се морални такива, като по правило рационалното е грешно, а благородното – правилно. Възможността за преиграване е много висока поради различните градове и местности, през които може да се премине и тази разклоненост идва съвсем в началото и приключва чак в края.

Самата бойна система бих определил като слаба и тромава – води до десетки хвърляния и в най-елементарната битка (поне половината са излишни), а предрешени бяха при средни характеристики повечето такива – дори и злият магьосник нямаше теоретични шансове да нанесе повече от една-две драскотини. Разбира се, битките са лишени от всякаква тактика или избори – просто хвърляте заровете и отбелязвате загубата на живот в едната или другата страна.

Ключовата характеристика „Сила” се определя на случаен принцип (както и броя начални вълшебни предмети и издръжливостта), така че е абсолютна лотария дали играта ще ви е доста трудна, или ще е почти невъзможно да получите рана – прекалено силен и напълно излишен начален произвол.

В заключение

„Огнена пустиня” си остава една от най-любимите книги-игри на феновете и не е случайно, че е така. Вълшебната приказка, в която читателят се потапя, ще завърти главата на всяко дете, а наградите за благородните и алтруистични действия на главния герой и неговата смелост носят нравоучителния заряд, който се счита за най-подходящ за тази аудитория. Вълшебните предмети са каймака както на историята, така и на играта и въпреки, че битките няма да ви предложат кой знае какво, не вярвам да развалят нечие удоволствие. Без да се колебая мога да ви кажа в заключение, че трудно ще намерите малчуган, на който да не допадне това четиво.

Помните ли първата книга-игра в България?

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: Бъди първи!
0
Магазинът, в който се тества.

За BigBoxToro

BigBoxToro
В свободното си време най-често пише, чете, издава и коментира книги-игри, така че вероятно с това ще ви занимава. Играе и създава също и настолни, и ролеви такива, та не се чудете, ако го видите да се прави на всезнайко и по тези теми. Иначе програмира машини и обикаля из планините, ама това е една друга история…

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*