понеделник, май 22, 2017
Заглавна страница » Енциклопедия » Отворено писмо към „Стаите“
Отворено писмо към „Стаите“

Отворено писмо към „Стаите“

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Обръщам се така към вас, защото с това име и вие се обръщате към нас.

Името ми е Деян Георгиев. Аз съм на 33 години, родом съм от Ямбол, израснал съм в Сливен, имам едно незавършено икономическо образование и едно семестривално завършено драматургично образование. Имам прекрасна съпруга и две деца, които си гледаме сами у дома. Ходя редовно на църква. Имам бенка под косата, за която винаги трябва да предупрежавам фризьорките, изнежена кожа на краката, леко наднормено телго, за което все се каня да направя нещо и никога не го правя, както и досадния навик да си бъркам в носа на публично място. Това в общи линии съм аз, въпроса е кои сте вие? Но и до това ще стигнем.

За случайните минувачи, под „стаи” имам предвид „ескейп стаи”, „пъзел стаи”, „стаи на загадките” и други подобни недобре звучащи преводи. Всички те са насочени към идеята да затворите няколко човека в една стая и да им дадете задачата да намерят изход за един час, като докато са в стаята, играчите ще срещат пъзели, изпитания и всякакъв вид изненади… а понякога дори и нещо като история. Но да се върнем към вас, скъпи стаи.

Пиша ви от името на човек, който е посещавал една немалка част от добрите стаи. Пиша ви като някой, който е участвал активно в създаването на една от най-новите стаи в София. Пиша ви и като приятел. Да, някои от създателите на тези стаи са ми приятели, други не толкова, трети всичко друго, но не и приятели, а четвърти поне ми се усмихват като такива.

Това писмо няма за цел да оплюва или да създава конфликти, а точно обратното. Искам да ви провокирам. Искам да извадя един будилник, който след като мине яда ви от тази статия, ще усетите колко е досаден и сами ще го спрете. Защото, според мен, е време за промяна!

В никакъв случай не омаловажавам качеството и прогреса на стаите. Точно обратното. Аз се радвам, че стигнаха такъв висок таван. Просто е време този таван да се разбие, защото той пречи на развитието. Да, да, стаите в България са едни от най-добрите в света, чували сме го. Но това значи ли, че трябва да спрем дотук?

Причините за това писмо са много и ще ги формулирам като няколко съвета, които си позволих да изготвя, наречете го от нагло самочувствие, от професионален опит, или пък просто като доброжелател. Защото аз СЪМ доброжелател.

Като човек, който си изкарва прехраната с използване на думи, бих ви помолил съвсем приятелски едно нещо.

Спрете с това „Ново поколение стая”

Нека си изясним нещо, стаи. Такова животно все още нема. Всички са си едно поколение, някои с повече пари, други с по-малко пари, трети като за без пари. Държа да отбележа, че взаимоотношението пари-качество не е право пропорционално.

Аз съм една стабилна, лъскава и ефективна латерна. За мен една от посоките, в които стаите могат да се развият е манипулирането на емоциите на хората и съм се постарал да дудна това на де що съм срещнал създател на стая. Предполагам, че заради това ме потърсиха да съдействам в създаването на този тип преживяване. За да не ме наречете лицемер, веднага ви казвам – стаята определено не се получи това, за което сега ще ви говоря, причините за което не са толкова комплексни, но не е тук мястото им.

Ако сте чели ревютата ми за стаите, които съм посетил в София (ето ви и линк), тогава сигурно сте забелязали мрънканията ми.

За мен всички стаи, които съм посетил носят абсолютно едно и също усещане. Това е чист и неподправен адреналин. И моля ви, не искам да чувам – ама ти не си ходил еди къде си, затова така говориш. Така е, не съм. Но нека ви питам нещо. Помните ли стаята, която посетихте преди година? Преди половин година? Абе, направо миналия месец? Как бихте описали преживяването? Аз мога да ви отговоря със средно статистически коментар от „Vsichki stai” – “Преживяването беше много яко. Декорите бяха супер, пъзелите бяха оригинални, персоналът е супер! Препоръчвам!”

Този коментар може да се използва за по-голямата част от стаите. Само че, ако сте посетили повече от две-три стаи, емоциите ви започват да се сливат по простата причина, че не са емоциИ, а само една емоция. Вече го споменах – добрият стар чист и неподправен адреналин.

Стаите, които в момента са на пазара са изградени единствено на принципа „игра”. И в това няма нищо лошо. Нека има такива, но нека има и нещо друго. Както казах, време е за нещо различно.

Скъпи стаи, вие имате възможност да бъдете нещо много повече. Вие можете не просто да бъдете площадка за игра, вие можете да бъдете инструмент.

Време е експериментите да приключат и новите стаи да бъдат с идея. Да „казват” нещо. Да провокират с нещо. Да предизвикат дъга от емоции, по възможност волтова. Защото хората напоследък от това се нуждаят. Те искат, а в повечето случаи и не знаят, че имат нужда от, силен шок, от събуждане. Да, така е, хората отиват просто да се забавляват. Но… това ме навежда към следващата ми точка, скъпи стаи.

Бъдете смели! 

Не се притеснявайте да зашлевите шамар на някого. Не се притеснявайте да съборите друг, да крещите в ухото на трети. Не се притеснявайте да минавате граници. Рискувайте! Или както е казал поета – „Продължавайте напред”!

Напълно разбирам защо не искате да правите такова нещо. Осъзнавам финансовите рискове. Дори съм ги обсъждал с някои от създателите.

Но нека ви кажа, че ако продължавате така, ще се превърнете в това, на което прилича телевизията ни днес. Работя от години в този най-консуматорски бизнес и нека си призная – често мен също като вас ме гнус от това, което представлява. 

„Търсенето управлява предлагането”… когато правиш всичко за пари….

Просто… спрете с максимата „ако нещо работи, не го разваляй”. Напротив! Развалете го! Смачкайте го! Изгорете го! Изхвърлете го на боклука! Образовайте аудиторията си. Защото вие не сте просто „касички”, нали? Вие създавате нещо ново, проправяте път. Работите за каузата да изкараме хората от офисите и комфортната им зона и да ги разтресете. Нали? Нали? Надявам се, защото не ми се влиза в поредната стая на Слави Трифонов.

Следващата ми точка е нещо, което може и да ви прозвучи малко грубичко, стаи.

Не бъдете самодостатъчни! 

Когато правиш нещо ново и различно често имаш чувството, че си най-добрия в него… и в началото си, но само защото никой друг не се е сетил преди това. Само че, стаи, идеите не принадлежат на никого. Както казва Тери Пратчет, идеите могат да дойдат на абсолютно всеки, дори и този всеки да не знае точно за какво е тази идея.

Знаете ли колко пъти съм чувал да ми казват: „Имам страхотна идея за филм!” Или „Имам страхотна идея за предаване”. Винаги отговарям – „Е, и?”. Всеки има идеи и надявам се да не го разберете погрешно, но… не се мислете за особено гениални, че имате някакви оригинална идея. Хората с „идеите” развиват куха гордост, която само им пречи да се развиват.

Трябва да сте благодарни, че ви е дошла добра идея, но номерът е да разберете как най-разумно да я развиете. 

Грешката в повечето случаи е, че „хората с идеите” сами се захващат с начинанието си. И… резултатът е съвременното българско кино, или в нашия случаи – доста от стаите.

Стаите заслужават да бъдат направени от професионалисти. Най-вече – компетентни професионалисти. Трябва ви режисьор – наемете си режисьор. Трябва ви сценарист – наемете си сценарист (кхъ…кхъ…). Трябва ви тон режисьор, наемете си такъв. Трябва ви художник – наемете си.

Като ще правите нещо, правете го изключително. Сега ще кажете, пари трябват! Айде стига, хвърляте десетки хиляди в декори, а не искате да инвестирате в най-ценния ресурс – хората.

Огледайте се навън. Навън. Забелязвам, че и в този малък бизнес като стаите вече има групички и конфликти. Това е просто… тъпо.

Това, което виждам лично аз, е че на много от стаите им липсва фокус. Няма цялостна хомогенна концепция, а само разни отделни пъзели, свързани с нещо като историйка. Неведнъж ми се е случвало създателите да ме питат след стаята как ми се е сторил определен пъзел или как някой си харесва определено нещо, което е сложил в стаята, или пък как някой се кефи само на как лампата се клати на дванайстата минута. Всичко това ми звучи като един изключително тъжен и неудобен момент преди 5-6 години, когато познат оператор караше мен и жена ми да гледаме 30 минути Биг Брадър, за да дойде неговия три секунден кадър, с който много се гордееше и който беше… кадър.

Забравете това. Стаята е едно и трябва да действа като едно. Тук няма място на „Това си го харесвам”, „На това пък аз много държа”, „Виж какво намерих в един магазин, трябва да го сложим в стаята”. Всичко трябва да работи като една цяла машина. За целта трябва да има фокус, трябва и да има човек, който да движи машината… което пък ме навежда на най-важната точка в това писмо. Точката, заради която написах всичко дотук…

КОЙ?

Кой? Кой е този човек, който прави стаята? Кой е… дизайнерът? В момента вие, скъпи стаи, сте просто част от някакво безлично име. Дали сте Dextrophobia, Room 66, Questomania или каквито там искате да се наречете, вие сте просто думи, поне за нас, потребителите.  Вие сте… Не се сърди, чочвече. Вие сте Монополи.

Искам да кажа, вземайте пример от настолните игри. Преди години, игрите нямаха дизайнер, а само компания. Колкото повече се качваше качеството, толкова повече имена на артисти и дизайнери се появяваха. Това издигна настолните игри в нещо повече от просто прашасала кутия на тавана. Това ги превърна в качествен материал. Превърна ги в професионален материал.

Можете да се учите и от киното. Преди години никой не се е интересувал режисьорите на филмите. Сега вече всичко е – от режиьсьора на, да кажем „Динамит в гащите”. Или , от сценаристите на „Под всеки влак си има пътници” или дори от създателите на „Капчука не прощава”.

И моля ви, не минавайте с номера – използваме екип от профеионални сценаристи и режисьори. Гледам към вас Room 66. Не че не ви вярвам – ама кои са тези хора?

Гледайте сега, не го казвам, защото търся изява.

Казвам го, защото скоро научих за екип от хора, които са направили няколко стаи. И всички от вътрешния кръг от създателите на стаите знаят кои са те. Защо просто тези хора не са наяве? Кой губи от това да кажеш – Дизайнер на стаята: Самун Петракиев.

Аз искам да видя хората зад стаите. Искам да знам имената им. Искам да знам кои са дизайнери, кои са художници, кой е звуковия режисьор, кой е правил филмчетата, ако има такива. Кои са актьорите, ако има такива. Стаите вече са твърде много и хората искат да избират.

Когато гледате филм вие винаги гледате първо кой е направил филма. Не коя е компанията, а кой.. повтарям… КОЙ!  Кой стои зад тази гениална стая? Кой е направил тази глупост, за която дадох толкова пари? КОЙ?!

В момента се въртят няколко компании и продават единствено с името си, но това е демоде. Влезте в крак със съвремието и изкарайте личности напред. Ако не го направите, аз просто ще си мисля, че отзад стои някаква групичка от хора, която просто нахвърля каквото им падне, където им падне… и вероятно, за огромно съжаление, ще съм прав.

Срам ли ви е, скъпи дизайнери? Криете ли се? Познаваме се с някои от вас и много добре знам, че не крадете, а правите авторски качествени неща. Просто излезте напред и с достойнство, като хора, които излизат от натъпкан и смълчан асансьор, кажете със силен глас „Аз бях!”.

Така че ви питам, стаи – Кой ви направи? Кой?! Кой?

Послепис

Това писмо не е с целта да обидя някого. Това писмо не е насочено към някой конректно. Разбира се, инспирирано е от лични събития и личности, но в никакъв случай не заострено с такава цел.

Искам да ви събудя. Знам, че ще има реакции „Ти па къв си”. „На къв се правиш”. „На мен пък нищо не ми пречи”. Разбирам това. Все пак кой съм аз? Не съм направил някаква гениална стая. Аз съм… един. Аз съм, както вече споменах, доброжелател. Просто искам следваща стъпка. Пак, разбирам това, но… не го приемам.

[тръгва рязка емоционална музика, която леко се засилва]

За мен примирението не е достатъчно. Искам да видя как нещо, което в момента е на върха няма да се сгромоляса, а ще продължава да се развива.

Аз виждам, че има развитие, но това развитие е само в една посока и започва да се изтощава. Вкарайте нови механики, това е супер. Вкарайте нови идеи – прекрасно. Вкарайте още повече пари и в оригинален декор – екстра. Но също така, можете да изкарате всичко и да почнете наново.

Погледнете се отстрани. Добри сте, нали? А не искате ли да сте най-добрите?

Пробвайте нещо различно, пробвайте нещо ново. Аз, разбира се, имам идеи, но съм сигурен, че и вие имате. И ако имате, допитайте се до някой. Нека този някой е външен човек. По възможност не майка ви. И когато ви кажат, че сте велики, когато получите онези така омръзнали похвали, не стойте на тази кълка. Не приемайте, че сте стигнали тавана. Искайте още. Аз искам още.

[драматичната музика леко затихва]

Това писмо е абстрактно, защото не искам да се обръщам към никого конкретно. Абстрактно е, защото и няма към кого да се обърна, скъпи стаи. Дайте ми имена. Дайте ми хора. Хората правят стаите. Изкарайте ги напред. Искам лица! Сигурен съм, че това е следващата стъпка в естественото развитие на офлайн проектите основани на стаи. Нека направим нещо преди този обичан жанр да спре да си заслужава. Това е от мен, бъдете здрави и палете факлите.

С безкрайно уважение,

ваш доброжелател и провокатор,

Деян Георгиев

Снимките бяха любезно непредоставени от google images

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Един коментар

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*