петък, ноември 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Notre Dame 10th Anniversary Edition – Кубче за кубче
Notre Dame 10th Anniversary Edition – Кубче за кубче

Notre Dame 10th Anniversary Edition – Кубче за кубче

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Тази година излязоха две десетгодишни издания на Равенсбургер, като и двете са на майсторът на сухото евро Стефан Фелд.

Това, което се включва в това издание на Notre Dame са двете разширения, които дават леко разнообразие на играта, както и едно мини разширение за Castles of Burgundy (една от любимите ми игри по принцип).

Играх преди няколко години за пръв път Notre Dame и въпреки, че не открих играта за лоша ми се стори като класическа JAG (Just Another Game), или на български ППИ (просто поредната игра). Вярно е, играта е в топ 200 на всички времена, но все пак за игри като тази са измислили мега-хот-поп хита „Минаха годииинии“.

Промени ли ми се мнението след като имах шанса отново да я играя?

В Notre Dame играчите влизат в ролите на глави на фамилии в Париж през 14 век и се борят за слава и репутация под масивно впечатляващата катедрала на Нотердам. Ако сте запознати с „творчеството“ на Стефчо, веднага ще осъзнаете, че темата няма абсолютно никакво значение, защото всичко, което ще правите е да наливате още олио и оцет в гигантската салата от точки.  Повечето от нещата, които ще се чуват по време на играта ви ще са: „Кубче за кубче“ или „Кубче за точка“

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Факт е, че доста от нещата, които ще вършите имат някаква тематична връзка – като намаляване на заболелите от чума, заради повишаването на качеството на болницата ви, или пък инвестирането в банката, за да печелите още пари, или пък пътуването с такси, за да печелите… кубчета… и точки? Добре де, тук-там има някаква атмосфера.

Това, което е Нотердам е смесица от няколко евро механики, които абстрактизират играта до ниво – оптимизация на точки. Това последното изречение може да ви иззвучало доста грозно и да сте си изтрили очните ябълки с мокри кърпички вече, но ако сте фенове на хитрите и балансирани механики, или най-малкото на Стефан Фелд, няма как да не оцените оригиналността и отличната хомогенност на елементите в Нотердам.

Всичко в кутията.

Основните две механики на играта са драфтинг и нещо, което ще нарека „инвестиция в места за работници“.

Всеки играч има собствено табло, където ще слага кубчета на различни позиции. Всяка позиция върши различно действие и дава възможности за печелене на пари и точки. В Нотердам, баланасът на икономиката на парите и точките е изключително важен, защото парите се намират трудно, а ви трябват за ценни умения, но от друга страна, ако прекалите с тях, в края на играта не носят нищо (освен за решаване на равни) и само сте си пропиляли времето.

Всеки път когато слагате кубче на някое поле вие изпълнявате действието на полето. Но действието зависи от броя на кубчетата вече сложени там. С други думи, колкото повече „инвестирате“ в дадено поле, толкова по-силно става. По този начин играчите малко или много се фокусират в дадена стратегия.

За да слагате кубчетата обаче се нуждаете от карти. Всеки има собствено тесте, като тестетата на играчите са напълно еднакви. Всяка карта позволява различно действие. НО!

Тези карти се „драфтят“. Всеки тегли 3 карти от тестето си, избира една и дава тестето на играчът отляво. Това се повтаря още два пъти и всеки остава с три карти. От тези три карти, играчите ще играят само две. Тази механика от една страна е вълнуваща и позволява да се правят силни комбинации, защото могат да ви се паднат едни и същи карти. А както вече споменах – колкото повече еднакви действия правите, толкова по-силни стават те. От друга страна, увеличава шансът да бъде прецакани, ако не следите добре миналите карти от предни рундове… с други думи – изисква се яко помнене!

По този начин се изиграват всички 9 карти в три рунда, след което се отбелязват точки за една друга инвестиция – влиянието в катедралата. Една от картите ви позволява да печелите немалко точки, ако имате кубчета в катедралата. Няма да навлизам в тази механика. В общи линии, тя освен че дава бонус точки служи и за нещо като разделител на три отявлени части в играта, защото след всяка част всеки взема обратно всички карти и пак тегли три. Така се играят три части (или девет рунда).

Споменах за стратегическото фокусиране. Всеобщото мнение на хората по форумите е, че има доминантна стратегия (с такситата), но в моите игри не съм забелязал такова нещо, особено заради събитията, които се случват всеки ход и налагат общо пренареждане на личните стратегии. Вярно е, стратегиите са ограничени, но все още не съм убеден, че има ЕДНА най-силна.

Отново, ако някой е запознат с игрите на Стефан Фелд, знае, че дизайнерът обича „Задължителните кофти събития“, които обикновено се знаят от рано и играчите трябва да се подготвят, иначе ще загубят… точки.

В Нотердам това идва под формата на чума. Всеки ход се обръщат три карти (ще поговоря за тях след малко), които освен умения, имат нарисувани и мишки, които са показател за това колко бързо се разпространява чумата в Нотердам. Всеки играч има собствен „трак“, по който си следи собствената чума и ако не й е обръщал внимание, тя може да залее целия квартал за ход-два.

С други думи – личните стратегии могат често да се изменят,  заради временни тактически решения. Лично аз никога не съм бил фен на кофти събитията, тъй като това са „задължения“, които действат като досадни спирачки, но въпреки това, тук е с пъти по-поносимо от In the Year of the Dragon.

И сега идва единствената промяна между базовата игра и разширенията.

В началото на всеки рунд се обръщат три карти с умения. Две от тези карти пристигат от тесте с шест карти, което се върти постоянно – с други думи, винаги може да разчитате на няколко балансирани умения. Въпросът вече е в какъв ред ще се появят.

Третата карта идва от друго тесте от девет карти (по една за всеки рунд). Тази трета карта обикновено е с много по-интересно или „завъртяно“ ситуационно умение, което може да се окаже силно.

Вие може и да виждате тези умения в началото на рунда, но може да ги използвате чак в края на центата на една паричка. Но можете да си изберете само една карта. Уменията са най-различни – често са някаква търговска размяна между точки, пари и кубчета, но понякога са движение на кубчета, активиране на полета и други подобни неща.

Това, което правят двете разширения е да вкарат още карти от третия вид и така всяка игра ще имате различни, понякога „счупени“ умения, които да освежават геймплея ви. От друга страна, това е само една карта и то „евентуална“, и то „евнтуално“ бихте използвали на рунд, което прави промяната на базовата игра, според мен, незначителна. Тази промяна ще се усети, ако играете редовно играта. Аз така или иначе бях забравил базовите карти, понеже първият ми опит с Нотердам беше преди около 2 години, така че не ми направи никакво впечатление.

Заключение

Notre Dame е класика от Стефан Фелд и въпреки, че играта е на 10 години, механиките все още работят гладко, а динамиката се е запазила в чист и почти съвременен вид. Има някои неща, които се усещат като нещо вече остаряло за съвременния геймър, като местенето на кубчета от резерва във вашето поле и от вашето поле на таблото, и най-вече бръчките идват от безкрайно сухата визия. Както и да го погледнете обаче играта все още работи отлично и така и не се е намерила друга подобна, която да я замести. С други думи – не мисля, че има игра, с която да мога да я сравня и да ви кажа коя е по-добра. Нарочно не казвах на хората, които я играха за първи път от коя година е, за да пробват да предположат. И въпреки, че се усеща, че Нотердам не е „играта на бъдещето“, никой не й даваше чак 10 години.

Определено се радвам, че имах честта отново да играя Нотердам, но като човек, който играе нови и нови игри постоянно, не мога да ви гарантирам, че ако си я вземете като единствена игра няма да ви писне бързо. Даже напротив. Мисля си, че животът в Нотердам е ограничен, защото въпреки че е ангажираща, тя е „решаема“ и стратегиите и тактиките са ограничени.

ПЛЮСОВЕ:

  • Все още ненадминати механики
  • Гладък и интуитивен геймплей
  • Отлично взаимодействие между играчите, благодарение на драфтинг механиката
  • Стефан Фелд си е Стефан Фелд

МИНУСИ:

  • Темата няма никакво значение
  • Повечето действия за абстрактни
  • Козметиката е остаряла
  • Играта е „решаема“ и със съмнителна преиграваемост

Типично за Ravensburger, играта не е широко разпространена, но можете да кликнете на бутона отдолу и да хвърлите по едно кубче из сайта им.

Ravensburger

Виж… ако играта изглеждаше така…

Източник на тази снимка и разкош – Boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*