четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Newton – Толкова много кафяво…
Newton – Толкова много кафяво…

Newton – Толкова много кафяво…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Simone Luciani е една сред най-големите звезди сред дизайнерите на евро игри. Негов специалитет са средните към тежки еврота, като по-скоро залита към тежкото.

Сред най-големите му хитове са Tzolk’in, The Voyages of Marco Polo, Grand Austria Hotel, Lorenzo, Council of 4 – все широко популярни евро игри.

От тези аз съм запознат с Marco Polo и Council of 4, и ако трябва да сравня Newton с тези двете, бих могъл да я определя като елегантна откъм правила, както Marco Polo, но и мозъчностържеща и наказваща, колкото Council of 4.

Който не е запознат с това какво е европейски тип игра (или накратко “евро“ – това са игри, които разчитат много повече на стратегическото и икономическото в механиките си, отколкото на тематичност. Често дизайнерът е толкова вглъбен в оригиналността на движещите се части, че темата е последното нещо, за което мисли. Newton е най-нетематичната игра на Simone Luciani, като нито механиките помагат да се извлече нещо от уж изобретателската тематика, нито крайно убитите кафеви отенъци, заливащи компонентите като… кафеви отенъци.

Още от сега ви казвам – ако търсите тема в игрите си, или поне разчитате на нещо, което да ви накара да ви пука за бегла история в играта… спирайте да четете ревюто, защото Newton е безпардонно безлична тематично игра и дори за секунда Лучиани не се е опитал да ни замаже погледите.

Но и не го обвинявам, защото механиките в Newton са толкова чисти, че ако трябваше да се връзват по някакъв начин със сюжет, вероятно щяха да са компромисни. Вместо това, Newton ни предоставя палитра от балансирани хитри елементи, които се захващат един за друг толкова здраво, че след като изиграете дори една игра, не можете да си ги представите отделно.

Newton е машина, която съчетава комплект от мини игри и фалшиво усещане за грайндене на миш маш от точки, но всъщност играта навръзва по-добре частите си дори от класиката, най-много наподобяваща Newton – Trajan.

Newton e игра, задвижвана от карти. Малко по малко вие не само вземате по-добри карти, подходящи за вашата стратегия, но дори слагате елементи върху личното си табло с всяка ваша крачка, което ви дава усещане на изграждане на двигател.  

В началото на играта получавате няколко карти с изобретатели, които ви дават на пръв поглед свръх бонуси, ако достигнете определени постижения в играта. Това би могло да ви даде посока, която да следвате стратегически, но нищо няма да ви спаси от тоталното изпразване на потния ви поглед в момента, в който видите за пръв път приготвените за игра компоненти на Newton.

Подобно на Caverna, пред вас се отварят стотици варианти за стратегии, които изцяло зависят само от вас. Със сигурност това ще ви създава поредица от мини инсулти първите ходове, защото мозъкът ви ще запече повече от чудното шипково сладко на баба си, от което дори вие самите сте знаели, че не трябваше да изяждате целите проклети два буркана!

Има една основна разлика между Newton и Caverna обаче и това е, че Newton не е ваш приятел. Каквото и да правите в Caverna все получавате някакви готини бонуси и точки, защото играта е като онзи досаден ваш познат, който толкова силно иска да бъде ваш приятел, просто защото сте толкова готин. Ако използвам същата аналогия… Newton отново е ваш познат, който се старае да ви е приятел, но само защото иска да спи с гаджето ви.  И с майка ви. И с баща ви.

Newton всъщност е изключително непростителна игра, в която ако направите грешка в началото, тя ще ви преследва всеки ход, ще ви хапе по задника и вероятно ще ви се подиграва, докато опонентите ви се заливат от смях.

Ще се изненадате от реалната лекота, с която се обясняват правилата в Newton.

Всеки играч има комплект от еднакви карти със символи. Всеки символ отговаря на дадено действие в играта. Щом изиграете символ, вие изпълнявате съответното действие с толкова сила, колкото общо символи имате пред вас на дъската. Всеки рунд изигравате по пет карти, което значи, че колкото повече повтаряте едно и също действие, толкова по-ефективно ще бъде то. Освен това, всеки ход заравяте една от картите си под дъската, като символът на тази карта вече става вграден.

Има и други начини да вземате вградени символи.

По този начин се изгражда двигател, който ви позволява да се насочите към две-три определени действия. Опитвали сме различни стратегии и не мога да кажа, че съм открил доминантна. Това, което мога със сигурност да потвърдя е, че вероятно ще оставите настрана напълно някое от видовете действия за сметка на други.

Няма да навлизам в действията, но те са свързани с движения по различни дъски, решаване на пъзел от книги на личната ви дъска, трак за пари и действие за купуване на още по-добри действия.

Ако вече имате една-две игри зад гърба си ще знаете, че единственият начин да бъдете успешни в Newton е да наизустите всичко по всичките дъски в играта. Да, по време на първата ви игра това звучи като апокалиптична картина в главата ви, но всъщност иконографията в играта е интуитивна и… признавам го с голяма болка… залетия кафяв оттенък помага за отличаване на символите върху плочките.

Всяка игра излизат различен брой и видове плочки, които ви дават готини бонуси по време на игра, но най-важните от всички плочки са тези, които ви дават точки в края на играта.

Повечето настолни игри ви дават точки за останали ресурси, точки и всякакви други постижения, за които сте инвестирали значително количество време. Не и тук. В Newton, за да получиш утешителна награда, трябва да се потрудиш. Добре, излъгах. Това не са утешителни награда. Ако добре си планирате нещата, точките в края на играта може и да стигнат до една трета от общия ви резултат, понякога и повече.

Ако видите, че на дъската има цел, която ви дава точки за пари в края на играта, вие не просто ще искате да събирате пари, вие трябва да видите как изобщо бихте могли да получите въпросната цел. Защото тези End Game цели са трудни за заплюване и едва ли ще достигнете до повече от 3-4.

Най-хубавата част в това е, че всяка игра влизат около половината от тези цели, а местата им по дъските са всеки път различни. Така че не мисля, че става и въпрос за съмнение откъм преиграваемост.

Така. Newton е класическа евро игра с почти нулево взаимодействие между играчите. Двете неща, за които евентуално бихте могли да се сбутате са малки бонуси по дъските в средата на масата и купуването на определени карти от средата на масата. За всичко останало не можете да вините нищо друго, освен ниския си интелект и решението на баща ви да се ожени за сестра си.

Заключение

Newton е едно от най-добрите евро игри, които съм играл някога и това се дължи на усещането за развитие на двигател и дълбоките стратегически решения, които в дългосрочен план се отплащат главоломно. Моята любов към тази игра се дължи и на изключителната й достъпност. Мога да науча почти всеки на правилата. Дори и мъгъли. Само че лекотата в правилата е измамна и не бих искал да причиня тази мозъчна желязна девица на някой, който никога не е играл подобен тип евро игри.

Newton е геймърска игра, но тежестта й по-скоро спада към средната, а дължината й влиза в нормата на под два часа. Ако играете само двама или трима (което е идеалният начин за игра) вероятно можете да избацате играта за малко над час.

Newton е мозъчно упражнение, но трябва да имате предвид, че в момента, в който отворите кутията, темата сама ще си събере куфарите и ще изфиряса. Визията е кафява и вълнуваща, колкото обелки от картоф, но механиките би трябвало да ви действат като онова странно метално средство за чесане на глава, което изглежда като средновековен уред за мъчение, ама всъщност такъв кеф ти прави пущинката!

Ако търсите нещо, с което да се чувствате поне за момент по-умни от другите, намерете си Newton и го играйте с по-глупави от вас, защото всъщност никоя игра не може да ви направи по-умни, наивници такива.  Но пък Newton e чудесно упражнение по добри упражнения в настолните игри. Знам, знам – не направих играта да звучи вълнуващо.

И тя не е вълнуваща. Но пък явно чеше онази мъничка част от мозъка ми, която единствено има способността да работи и това ме кара да усещам тръпки от удоволствието да създам своя машина за точки, която на всичкото отгоре е различна всеки път. Така че да – обективно Newton не е вълнуваща като игра, но за мен беше едно от най-вълнуващите преживявания и нямам търпение да изпитам това усещане отново.

ПЛЮСОВЕ:

  • Интуитивна иконография
  • Плавен и динамичен геймплей
  • Предизвикателни стратегии при всяко изиграване
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Цветовете и темата са по-убити от хумора ми
  • Взаимодействието между играчите не е

Играта може и да носи външния вид печка Раховец, но предлага изумителна дълбочина и преиграваемост. Ако искате да й дадете шанс, можете да си я поръчате от сайта на нашите партньори от Time2Play.

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers