Настолни игри

Препоръки за игри, които са подходящи за партита и събиране с приятели! Прочети още »

Да. Заглавието си е класически Clickbait Прочети още »

Не. Този лилавия на картинката не са казва Донинг. Прочети още »

Assault on Doomrock е една от най-оригиналните игри, които някога съм играл и дълго време се въртеше в моите топ 10 любими игри. Тя имаше собствените странности, които аз обичах, но така и не намирах хора, с които редовно да вижда масата. Crisis at Steamfall е отново на Том Стасиак и Beautiful Disaster Games. За съжаление, този път играта изпада в името на компанията. Играта е красива и на теория дори прекрасна, но на практика се оказва катастрофа. Първият признак, че нещо не работи са множеството продукционни грешки, които са допуснати в компонентите. Липсват символи по картите, липсват обясняния, много правила са неправилно изписани, а най-странното (поне за мен) е, че играта пристига с пет героя с различни цветове, но само с 4 комплекта цветове. Това не е проблем, тъй като играта е за 4 човека и вероятно се дължи на стреч гоулове и подобни кикстартър шашми, но изглежда непрофесионално. Другото неприятно нещо откъм продукционна гледна точка е липсата на конкретно описание на компонентите. Това не е първата компания, която подценява тази част, но заради този пропуск ние изпаднахме в неприятна ситуация. Всеки герой в играта започва с различни токъни и да – лесно можете да ги разделите по цветове, но понеже стартовите компоненти не са еднаква бройка за различните герои, ако сте загубили някоя част, няма как да разберете дали нарочно липсва нещо, заради баланс или вие нещо сте сгафили. Това беше поредното нещо, за което трябваше да ровим по форумите. Всички тези неща са грешки, които вече са ... Прочети още »

Двата дни прекарани в Търново, бяха отново засипани от досаден вятър, кален сняг и гняс, която все още не мога да изчистя от колата ми, но това не попречи да си прекарам по-добре от всяко едно събитие до този момент в България. Причините за емоционалното ми преживяване са чисто субективни, но така или иначе всичко в този сайт е съсипано от крайно небалансираните ми емоции и тролски мисли относно… ами каквото ми падне. Преди да продължите надолу, нека ви е ясно, че не можах да се потопя във всичко, което предлагаше фестивала. Изпуснах куиза на ShadowDance, на който се бях наточил, а турнирите по Каркасон и Кингдомино не ми бяха в топ листа. Огромната игра на Катан беше хит за пореден път и въпреки че това не е моята чаша мляко с какао от вендинга на втория етаж, Боян и Inteligames изглежда си свършиха достойно работата да зарибяват рандъм хора в мола. За пловдивския магазин Nastola, в комбинация с все още странния за мен сайт – Rise of Dice, също не намерих време и желание да се запозная, но това предполагам се дължи на разлика в отношенията и посоката на нашите медии. Преди да ви премина към причините за моят тотален кеф миналия уикенд, все пак имаше няколко обективни проблеми, които със сигурност ще бъдат изгладени следващата година. Първо. Имаше сериозна липса на големи издатели и магазини. На фестивала имаше няколко магазина, но там не присъстваха Фантасмагория, Paladium Games, че дори и Pikko Games. Получи се неудобна ситуация, защото Mind ... Прочети още »

Бобри или видри, в крайна сметка?! Прочети още »

Доброто приятелство изисква време. Прочети още »

Идеалната "терасна игра". Прочети още »

Разширение към култовата Fireball Island: The Curse of Vul-Kar Прочети още »