Site icon Big Box Gamers

7 причини да ви е яд, че изпуснахте Настолен град 2019

Двата дни прекарани в Търново, бяха отново засипани от досаден вятър, кален сняг и гняс, която все още не мога да изчистя от колата ми, но това не попречи да си прекарам по-добре от всяко едно събитие до този момент в България.

Причините за емоционалното ми преживяване са чисто субективни, но така или иначе всичко в този сайт е съсипано от крайно небалансираните ми емоции и тролски мисли относно… ами каквото ми падне.

Преди да продължите надолу, нека ви е ясно, че не можах да се потопя във всичко, което предлагаше фестивала. Изпуснах куиза на ShadowDance, на който се бях наточил, а турнирите по Каркасон и Кингдомино не ми бяха в топ листа. Огромната игра на Катан беше хит за пореден път и въпреки че това не е моята чаша мляко с какао от вендинга на втория етаж, Боян и Inteligames изглежда си свършиха достойно работата да зарибяват рандъм хора в мола.

За пловдивския магазин Nastola, в комбинация с все още странния за мен сайт – Rise of Dice, също не намерих време и желание да се запозная, но това предполагам се дължи на разлика в отношенията и посоката на нашите медии.

Преди да ви премина към причините за моят тотален кеф миналия уикенд, все пак имаше няколко обективни проблеми, които със сигурност ще бъдат изгладени следващата година.

Първо. Имаше сериозна липса на големи издатели и магазини. На фестивала имаше няколко магазина, но там не присъстваха Фантасмагория, Paladium Games, че дори и Pikko Games. Получи се неудобна ситуация, защото Mind Fitness Games бяха там и искаха да ги насоча към издател, но подходящ такъв просто нямаше.

Вторият проблем беше, че целия фестивал беше пръснат из целия мол. Това създаде неприятен „лабиринт“ ефект, ако решиш да правиш различни дейности, но най-големият проблем всъщност с това беше, че просто забравяш за някои от нещата, които присъстваха на фестивала. По този начин изпуснах куиза на ShadowDance и искейп килерчето, което беше създадено специално за фестивала. Да, навсякъде имаше схеми на изложителите, но според мен липсваше визуален ориентир, особено на щанда с информация. С други думи, ако не питаш, няма как да се ориентираш. Въпросът беше да знаеш какво да питаш.

Ицо и Васко говорят за DnD

НО! Стига мрънканйе. Сега си чукнете две яйца на главата, защото е време да ви изпържа главите от яд с шестте причини, заради които трябва да ви е яд, че изпуснахте приключението Настолен град 2019.

Не пробвахте новите български игри

На този фестивал, както и на други подобни всъщност, имаше представяне на прототипи на български игри. И въпреки, че нямах възможност да играя Squirеl Attack, забелязах, че на тяхната маса постоянно имаше усмихнати хора. King of All Bards също се радваше на успех и имах намерение да пробвам новата версия (тъй като играх играта преди година), за да видя дали има подобрения, но отново – това беше поредното нещо, което изпуснах.

Това, което успях да играя обаче ме изненада невероятно. Codex: The Storytelling Game е отлична съвременна парти игра, която използва тук-там познати идеи, но ги надгражда по оригинален начин. Играта успява да комбинира Dixit асоциации със сторителинг, който граничи с игри като Co-mix и Once Upon a Time. Останах доволен, че въпреки това, Codex не приличаше на нищо, което съм играл. Играта се усещаше уникална и мисля, че всички на масата се забавлявахме. Създателите й са адекватни млади братя старозагорци, които използват илюстрациите на баща си. Личи си семейната любов към играта и още повече си личи, че това не е просто поредната недоизкусурена българска игра. Да, имаше продукционни проблеми, според нас, но пичовете възпитано изслушаха нашите предложения и дори си ги записаха. Ако вземат да ни послушат, това би било за пръв път. 😊

Всъщност не, излъгах. За играта „Аз съм животинче, което“ също хората взеха, че ми чуха съображението. Ти да видиш…

Не пробвахте Imnia

Imnia е нова румънска игра, която скоро ще се появи в Кикстартър. Прототипът, който пробвахме изглеждаше като завършена игра. Признавам, впечатлих се, но първия ден, играта беше позиционирана на грешното място. Imnia е тежка евро игра със сериозен engine building елемент, но преди от компанията да се преместят в геймърската зона на феситвала, те имаха проблеми с хората, които тестваха прототипа им. Случайните хора, които преминаваха първия ден в кежуъл зоната откриваха играта за твърде сложна и объркана.

Добрата новина е, че нашата геймърска група откри истинските качества на Imnia и с нетърпение чака играта да се появи в Кикстартър.

Така че да – изпуснахте Imnia и вероятно няма да можете да я тествате на фестивала Sofia Board Game Weekend, защото по това време ще върви кикстартър кампанията им.

Не ни смачкахте

Аз и Ицо от Board Deligihts имахме евент на име „Смачкай ревюъра“. За по три часа Събота и Неделя ние предизиквахме хората на отборна игра. Който ни победи имаше възможност да спечели игра от приятелите ни от Paladium Games. Честно казано, не очаквахме, че ще има такъв наплив от геймърски садисти, които нямаха търпение да ни унижат толкова брутално. Не само, че за два дена спечелихме само 3-4 игри, но даже имаше и постоянна опашка от ентусиасти, които да ни сритат в бъбреците. Признавам си – още боли, особено от малките геймъри.

Радвам се обаче, че имаме запис на победния изстрел на малкия Мартин на играта Indoor Curling, с който той влезе в торбичката за победители и успя да спечели Mysterium.

Не съм се забавлявал да падам толкова пъти поред никога и нямам търпение да поема още настолни шамари от малки деца.

Само малко да си почина, че още съм прегракнал и ме боли гърлото от обясняване на правила както в мола, така и в Cybar.

Не прегракнахте с нас в Cybar

За втори път посещавам този култов геймърски бар. Афтър партито се проведе това място и както се досещате, ние продължихме да играем и там. Само че на по-висок глас. И с бира.

Играх някои идиотски игри в най-яката идиотска компания и се изкефих, дори и да нямах глас по-късно.

Все още не съм сигурен как точно Васко успя да води DnD в тази шумотевица, но получава десятка от мен за хъс и воля!

Не се запознахте с търновските геймъри

С Иво се познаваме отдавна, но тази година имах възможността да се запозная с повече хора от търновската общност от геймъри. Останах очарован не само от това, че по нищо не отстъпват на софийската настолна аристокрация откъм геймърски познания, но даже напротив – открих, че това са мой тип хора – забавляват се на всяка игра и откриват истинския кеф не в игрите, а в преживяването с другите хора. И шапка им свалям на топлото посрещане, близкия тон и лежерното отношение към нас. Пичове, имам чувството, че ви познавам цял живот и нямам търпение пак да играем заедно.

Не искам да пропусна да благодаря за супер готините домакини Невена и Аспарух, които ни посрещнаха в един от най-яките геймърски домове, в които съм бил, откъдето не искахме да си ходим… но все пак трябваше да ставаме рано, за да пътуваме на следващия ден към София. Тръгнахме си в 2:30 от там, но после получих снимка от тях, как те са продължили да цъкат и след нас. Така се прави, пичове. Евала.

Не бяхте с нас на закуска в Арена

Хотел Арена не е най… престижния хотел в Търново. Всъщност, по всичко си миришеше на нафталин. В случая на нашата стая и на канал. Но да – объркани резервации, не особено приветливо отношение и класическа безвкусна храна.

Това няма никакво значение обаче, ако цялата компания от всички краища на България, че дори и Румъния е в същия хотел.

Закуската неделя сутрин оглуши хотела с разговори за игри от десетки геймъри. И под всичките тези разговори се криеше втори пласт комуникация, която по-скоро пращеше от приятелски дух на хора, които свободно споделят характерите си и досаждат на стафа зад бара. Да, и друг път правим събития в София и говорим за игри, но това е като да си пиеш бира с колеги след работа срещу това да се излежавате с приятели на плажа с коктейл в ръка. И в този смисъл…

Изпуснахте семейството

Настолен град 2019 не може да се похвали с особена значимост откъм оригинални предложения. Да, нямаше кой знае колко издатели и уникални събития, но това, което успя да направи – и то за втори път, е да обедини семейството на настолните геймъри.

Причината е не само в приятелското отношение, за което вече говорих, но и в локацията на града. Точно в средата на страната, Търново дава възможност на геймъри от цяла България да се изсипят на едно място. Не знам нито един друг фестивал, който да е обединявал толкова големи групи от София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и откъде ли още не.

Настолен град 2019 може и да служи като добро място за нови случайни геймъри, но най-голямата му сила беше по-скоро в повода да се съберем и да осъзнаем, че всъщност не сме толкова малко, за колкото понякога си мислим. Хобито ни се разраства и скоро клишето, че София е меката на българския настолен геймър ще остане в историята.

Надявам се догодина да дойдете с мен и да разберете, че има с какво да се гордеем.

Малък фестивал. Големи хора.

Exit mobile version