четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Моят настолен Рим Част VI: Augustus (Август)
Моят настолен Рим Част VI: Augustus (Август)

Моят настолен Рим Част VI: Augustus (Август)

Част I: Ave Roma Част II: Sylla Част III: Trajan Част IV: The Republic of Rome Част V: Praetor

Augustus (Август)

pic1724653_lg

  • Автор: Paolo Mori
  • Издател: Hurrican

Описание

pic1703862_lg

Както и други игри имащи в названието си име на историческа личност (Сула и Траян, например), играта претендира да е позиционирана в конкретна епоха. Действието на тази се развива по времето на управлението на първият император в съвременият смисъл на тази дума (преди това “император” е било звание на победоносен пълководец и не е носело никаква политическа власт) – Октавиан Август.

Играчите влизат в ролята на легатите (представители) на младия император, които в непомерните си амбиции желаят да достигнат до върха на кариерната стълбица, все още запазена от времената на Републиката, ставайки Консули. За да станат консули те трябва да се сдобият с поддържката на влиятелни сенатори и да постигнат контрол над стратегически провинции. И до тук с атмосферата и римска история.

Нататък играта по същината си представлява “бинго с елементи на расъждения”. Единственият ресурс, с който разполагате са легионери и в 80% от случаите тяхното използване ще бъде не в резултат от ваше стратегическо решение, а от късмета. Но е подходяща за деца, тъй като правилата са напълно елементарни и е добро начало, ако искате да запознаете дете на 8-10 години с основите на римската история и да му пробудите интереса към това. За хора над 15-16, тази игра ще си остане просто вариация на бингото.

Механика

В горното описание вече споменах, че играта е вариация на бинго, и това не е просто метафора. В рамките на играта  всеки играч има набор от плочки, на които са изобразени няколко символа съответстващи на жетоните в непрозрачна торбичка. Глашатаят вади от торбичката жетон , и ако имаш такива символи на своите карти можеш да избереш на кой от тези символи да поставиш едно легионерче. Когато всичките символи на картата са запълнени с легионерчета викаш “Бинго!” … тоест “Аве, Цезар!” и скорваш ефекта от картата. По-различното е това, че имаш само 7 легионери и трябва да преценяваш къде да ги слагаш, но пък при обяваване на символ ти можеш да преместиш на него един от вече използваните легионери, опразвайки една карта с цел да се запълни друга. Както вече споменах, картите имат различни ефекти и това също добавя стратегически елемент, като може да се стремиш към определена стратегия – просто да трупаш точки, да получиш някакъв постоянен ефект или да прецакаш другите играчи. Има и общ набор задания, за които да се съревноваваш с другите – например скорването на определен брой карти, или събирането на карти с определени изображения или цвят. Въпреки, че може да се създаде негативно впечатление от моите коментарии, играта не е за подценяване, защото е елементарна и бърза, и ако искате игра без особено напрягане, която да изиграете докато се наслаждавате на чаша младо италианско вино, купичка зрели маслини, козе сирине и домашен хляб (като истински древноримски жител) – това е играта, която ви трябва. И освен това няма опасност някой да ви замери със същите тези чаши и купички в пристъпи от гняв, както може да се случи със следващата игра в поредицата…

ПЛЮСОВЕ:

  • лесни правила, правещи играта подходяща за всички възрасти
  • бърза игра, не изискваща особено вглъбяване и мислене на стратегии

МИНУСИ:

  • потискащо голяма роля на късмета
  • толкова историческа атмосфера и образователен елемент, колкото едно бинго може да ви предложи

Субективни оценки

  • Атмосфера: 1
  • Простота/усвояемост на механиката: 10
  • Увлекателност: 4

Крайна обща оценка: 5/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Владимир Крилов 'BigBoxAvisian'

Един коментар

  1. Цонко 'BigBoxLan' Цонев

    Отново ще се намеся с коментар. За тази игра много хора грешат, че смятат че избора е само когато се падне нещо в „бингото“ избора е дали да го сложат на една карта или друга. Но всъщност цялата игра е в избора на картите. И да, разбира се, че е лека с доста късмет и не е с особена дълбочина, но това е и предимството й както и това, че с 2-ма или 5-ма отнема почти същото време което може да се каже за малко игри. Атмосферата чак да я няма също не съм съгласен – илюстрациите, провинциите, сенаторите и картите са си тематично свързани, и дори пращането на легионерите може да се върже тематично – Августус иска сега да наблегнем над … Разбира се няма как в лека игра за половин час да се разиграе голяма политическа и военна драма. Не казвам, че играта е невероятна, и вече не е в колекцията ми тъй като предпочетох други леки игри (а и не играя такива много често) но исках да дам и още едно малко по-различно мнение.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers