четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Murano – Никога не се доверявайте на гондолиер
Murano – Никога не се доверявайте на гондолиер

Murano – Никога не се доверявайте на гондолиер

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Пазарът е наситен със стандартни евро игри, в които слагате насам-натам кубчета, строите някоя друга сграда, купувате и продавате ресурси и печелите точки от немай-къде си. Трудно е да се появиш в толкова брутално населено място и не само да се отличиш, но и да останеш запомнен.

Мурано се опитва да бъде различна игра. И успява. Всъщност Мурано хваща основните стереотипи за една евро игра и ги обръща с главата надолу. Днес ще разгледаме това ревю през погледа на два от най-често срещаните принципи в евро игрите, които често заклеймяват статута на притежателите си.

Къде е салатата от точки?

pic2270443_md

В Мурано, играчите се борят за контрол над една малка част от островите във Венеция. Тази група от острови са под името Мурано. Регионът е популярен (не и за мен) с производство на стъкло. Това и ще правите често в играта – ще произвеждате стъкло и ще замърсявате околната среда. Ще продавате стъкло на туристи и градите замъци и сгради. Междувременно ще контролирате групички от гондлиери, които ще се опитват да ви свършат най-ефективно работата.

Както виждате, не е най-вълнуващата тема, нито е нещо нетипично за евро игра. Както ще откриете, и тук механиките поглъщат темата и правят атмосферата „все едно“. Въпреки неглижирането на силна тема, играчите биха могли да се вживеят ако дадат повече от себе си и проявят въображение. С други думи, не можете да очаквате дълбока тема от такъв тип игра.

Почти всяка самоуважваща се игра от европейски тип е фрашкана с начини за печелене на точки. В Мурано, играчите строят улици, палати, сгради, магазини и стъкларници (или както често ги наричахме – сладкарниците). Да, някои от тези неща носят малко точки, но тези точки се използват предимно за производството на стъкло.

DSCF5345

По време на играта ще имате възможност да произведете стъкло, но всяко производство ви коства точки, защото тематично замърсявате въздуха.

Всъщност, почти всички действия в играта ще са свързани не с печелене на точки, а с печелене на пари. Парите как са вързани с точките? Ами… не са. Парите обаче са средство за горе-долу всички действия в играта.

Основната механика в играта е едно от най-уникалните неща в Мурано. По ръба на картата има гондоли. Всяко поле, по което се движат тези гондоли съдържа действие.

По време на вашия ход, вие предвижвате една от гондолите колкото искате полета стига да не се блъсне в гондолата пред нея. След това изпълнявате това действие. Ако искате, можете да преместите и допълнителни гондоли, но всяко допълнително местене ви коства все повече пари.

DSCF5344

В началото на играта тези гондоли са сравнително разпръснати, но още към средата ще започнат да се образуват задръствания от гондоли, което ще ви струва цяло състояние да разместите за един ход.

Когато играхме първата игра, тази механика ми се стори малко излишна и пльосната нехомогенно с другите механики. Чудих се защо просто не са направили лист от действия, тъй като ми изглеждаше твърде лесно да се стига до  тези действия (да не говорим, че някои действия се намират по два и по три пъти на картата). След няколко хода обаче осъзнах, че парите са кът и дори да имате достатъчно да разместите една-две гондоли, няма да ви останат такива, за да си купите сгради. А строенето на сгради е целия център на играта.

В играта действията са купуване на сгради, строене на сгради, произвеждане на стъкло, печелене на пари, наемане/продаване на гондолиери, събиране на пари от магазини ако има подходящи туристи, поставяне на гондолиери по островите (за финалните точки).

DSCF5339

Ще правите доста от тези действия на пръв път безцелно. Примерно палатите ви дават мигновено малко точки, но нищо друго. Също така магазините ви дават известен доход, но с трудна условност. Улиците често ще ги строите алогично… поне за другите така ще изглежда. Защо?

Защото всичко в играта се случва заради тайни мисии (или „персонажи), които ще теглите по време на игра.  Това обаче не са обикновените „Ако имате най-много от това, печелите толкова“. О, не! Доста от мисиите са много конкретни. Например – на определен остров да има специална сграда, магазин, стъкларница, двама червени туриста, един черен и да имате 8 пари, които да размените за точки. Или пък – на определен остров да има точно толкова гербове (те са върху палатите), колкото специални сгради са построени там.

DSCF5338

Е, има и неща от тип – за всяка твоя сграда на този остров получавате еди колко си точки. Да, някои от картите с мисиите са по-добри от други, но винаги теглите три и си избирате една, когато сте върху това действие.

Така. Най-важното нещо, което трябва да осъзнаете и първият въпрос, който блъска всички в главата щом започнат да играят Мурано е следния. Чакай сега! Само с тези карти ли се печелят точки? О, да! И то само в края на играта. Разбира се, строенето на сгради също ви дава някоя друга точка, но тези точици са почти козметични. Не мисля, че можете да се концентрирате само в строенето на сгради и да решите, че няма нужда да теглите карти с мисии.

Ето тук играта чупи стандартната салата от точки, която се забърква в една средностатистическа евро игра. Вие едва ли ще имате повече от 4-5, може би 6 карти с мисии в ръка, защото всяка следваща, която вземате ви струва все повече. Освен това няма нужда да имате много повече от другите играчи, защото средно дават еднакви точки. Тоест, няма да печелите константно някакви точки от „двигател“, който сте си построили. Тук „двигателите“ действат единствено за печелене на пари. Точките идват едва в края и не са толкова много. Средна игра завършва с по около 50 на човек.

Всичко се свежда до прецизното застрояване на островите в такива комбинации, които биха ви свършили работа. Никой не очаква да е лесно. Особено когато са замесени няколко други играчи. Това ме отвежда до най-нетипичният момент за една евро игра.

Хей, нали бяхме приятели!

DSCF5353

Мурано е непростителна игра с много прецакване. Нищо че не изглежда така със своите меки цветове и евро външност. Всяка грешка, която направите може така да ви осакати така, че да не можете да се върнете в играта. Ако не построите правилно някоя сграда, ако се забавите с някое решение, ако пропуснете някоя златна възможност…

Освен това, другите играчи ще ви прецакват изключително често. И това е така не защото са лоши хора (в някои случаи и ТОЧНО заради това), а защото те не знаят вашите мисии. „От къде да знам, че ако сложа тук палат ще разруша комбинацията от сгради, които си се опитвал да правиш? Ти откъде да знаеш, че се опитвам да направя остров само с мои сладкарници… ъ… стъкларници.

20150906_213301

През цялото време ще стоите на тръни и ще си гризете ноктите с надежди някой да не построи някаква скапана глупост точно до вашия перфектен път с червен и син турист.

Хитър момент и честно казано, един от любимите ми в играта, това е поставянето на гондолиери.

За да изпълните някоя карта в края на играта и да вземете точките й, вие трябвате да имате гондолиер на съответния остров. За всяка карта по един гондолиер. Ето и неприятната част – Всеки остров има крайно ограничени места за гондолиери.

Тогава следва въпросът – дали първо да поставя гондолиера и да си осигуря начин за печелене на точки на този остров, или да си изпълня условието за острова, а после да му мисля за гондолиера.

Ако играете с опитни играчи, в момента, в който започнете да строите някакви странни неща по островите, които на пръв поглед изглеждат малоумни, това е знак за другите, че трябва да ви затапят местата за гондолиери. Поне знам, че аз така бих постъпил… може би защото съм гад.

20150906_213242

Последното нещо, което отличават Мурано от голяма част от подобни евро игри, това са специалните умения. В момента, в който построите специална сграда, вие теглите три карти от тесте с умения и си избирате едно. Уменията са счупени… в по-голямата си част. Аз обичам счупените умения, но някои категорично са по-добри от други. Това да теглиш 5, вместо 3 карти с мисии, ит когато си избираш е много по-силно от това да поставяш гондолиер за 1 паричка по-малко, например.

Тези умения за вкусът на играта и я правят свежа всеки път като играете. Не е нужно да имате повече от две-три, но е задължително да имате поне едно. Особено ако другите играчи имат такива. Във всяка наша игра, първите две неща, към които се стремим са уменията и картите с мисиите. Въпреки това, последната игра я спечелих само с едно умение, а един от загубилите имаше четири или пет.

Повечето от тези умения са свързани с манипулирането на финансите ви. Все пак без парички, кака не може сама да се заведе да яде пасти в новата сладкарница в Овча Купел.

Уменията много бързо се извъртат, защото тестето е малко и има голяма вероятност да научите всички умения още след първата си игра.

Както виждате, нивото на взаимодействие е високо и това прави играта доста отличима от подобните си събратя на пазара. Заедно с уникалния начин на печелене на точки, мисля че се откроява достатъчно, че да бъде забелязана. Дали ще бъде запомнена… това е друг въпрос.

Заключение

Мурано е отлична игра, която солидно се справя с това, за което е дошла в магазините. Всяка механика работи чудесно и няма да се сблъскате със странни и неловки моменти, за които трябва да ровите по форумите. Темата не е нищо особено, артът също, но живите цветове правят играта красива щом я изложите на масата.

Механиката с въртенето на гондолите около картата е хитра и макар да не е нищо особено, мисля че създава някои напрегнати и прецакващи моменти. Да, почти никога тези моменти не са търсени, защото обикновено играчите гледат да успеят да се пласират на тяхното си място и нямат време да се оглеждат за прецакващи стратегии, свързани с гондолите. Строенето на сгради по островите обаче е друга бира. Там редовно ще бъдете прецаквани, газени и почти унищожавани. Понякога ще е случайно, понякога не толкова.

Мисиите, които ще държите в ръката понякога ще се интегрират с мисиите на другите играчи и може да се случи така че някой да работи за вас без да иска. Това добавя към високото взаимодействие между играчите.

Интеракцията не отнема от времетраенето на ходовете ви. Ще стигна по-далеч. Мурано е една от игрите с най-кратките ходове, които съм срещал. Всичко върви бързо, гладко и докато си разглеждате мисиите, в момента, в който си изберете, вашият ход отново ще е дошъл.

Мисиите са страхотен и нетипичен начин за печелене на точки. Ще ви трябва време да свикнете, че всичко е само за тези мисии и няма друг начин за печелене на играта. Ако сте играли Ticket to Ride или Takenoko, sлед средата на играта ще се откриете в познато положение – вече сте изпълнили добре мисиите си и когато теглите новите мисии разглеждате за мисия, която вероятно вече сте изпълнили без да искате. Редовно ще има такава, но за разлика от другите игри, ще се наложи да си сложите Гондолиер, за да можете да я отбележете.

Както се досещате, играта е най-добра с четири човека. Пробвах и с три, беше забавна, но определено не толкова, колкото с това трима други пергиши да ти насметат плановете.

Тестетата с мисиите и уменията са малки и картите бързо се запомнят. От това следва, че опитните играчи имат потенциала да размажат конкуренцията си.

Играта е добра, но аз имам една единствена критика, която може да се окаже фатална за оставането на Мурано в колекцията ми.

Това е преиграваемостта. На хартия всичко е чудесно – силно взаимодействие между играчите, различно строене на острови, счупени умения, различни мисии. Усещането, което ми носи играта обаче всеки път е идентично. Направи си двигател за пари, тегли си мисии и се надявай за добро стечение на обстоятелствата. Това не е лошо, случва се в много други игри. Просто имам по-добри евро игри, които бих предпочел да играя преди тази. Ако някой ме помоли да играем Мурано, бих приел, но все пак преди това бих попитал дали това е единственият вариант.

ПЛЮСОВЕ:

  • Голямо взаимодействие и много възможности за прецакване
  • Вълнуващи и счупени умения
  • Хитра механика за точкуване

МИНУСИ:

  • Неоригинална тема
  • Опитните играчи имат огромно преимущество
  • Усещане за повтаряемост

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Имам по-добри евро игри
  • Трябват ми пари за игри от Есен
  • Трябва ми място за игри от Есен
  • Аз съм разглезен геймър, който започва да губи гъдела си

Тази игра нямаше да стигне до масата ни, ако не бяха приятелите ни от Paladium Games. Ако проявате интерес към Murano, можете да си я поръчате онлайн, като кликнете на бутона.

Paladium Games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*