Site icon Big Box Gamers

Monster Mash – побъркващо объркваща игра

Скоро говорим за пеперудките на компанията FREOD. Днес продължавам тази линия, като ще поговоря за подобна игра с подобна идея и подобен геймплей. За жалост, удоволствието е далеч от подобно.

Нали знаете онези силиконови играчки пълни с вода, които ги продават във всеки магазин за едно левче? Онези, които ги купувате уж за децата ви, но в крайна сметка си ги държите само за себе си. Онези същите, които или ги стискате така, че очите на човечетата да изкачат, или ги въртите за разтегателната дръжка, която се къса за пет-десет минути.

Monster Mash пристига с точно такава силиконова гад и въпреки гротескния й вид, определено качеството й е доста по-добро от онези, които ще откриете в китайските магазини. Не много, но по-добро.

Казах, че играта прилича на ButterKo и казах, че имате силоконова гад, сега вижте заглавието и горе-долу можете да се досетите какво ще правите в играта.

Картите се разделят по равно и един по един играчите започват да трупат карти (без да ги виждат преди да ги сложат) с лицето нагоре около чудовището. Купчинките винаги трябва да са три. В момента, в който играч види, че на трите най-горни карти имат един и същи цвят или гад (Да. Картите са пълни с гадове), тогава този играч трябва да изпердаши чудовището в средата. След това дава една от купчинките на някой/някои от играчите, ако се повтаря цвета на фона или цвета на чудовището. Ако се повтарят пък самите чудовища раздава всички карти както си иска между останалите.

В играта има и няколко „жокера“ – броят се за всички гадове и всички цветове и те изчистват тестета в средата, ако се появят два по едно и също време.

И… да. Това е играта. Ша взема да заключа.

Заключение

Обикновено слагам негативните коментари преди заключението, но не мисля, че има какво толкова да се „заключава“, както и не мисля, че играта има чак толкова много позитиви.

Артът и чудовището са забавни и са допустими за игра с деца, въпреки че имах някакви съмнения.

Самата игра обаче страда от липса на… „забавност“. Има ли такава дума? То и такава игра не трябва да има, вие за думата сте се хванали.

Да, изказах се малко силно, но при положение, че съществуват толкова добри игри за наблюдателност и скорост, едната от които е на абсолютно същата компания, излизаща на пазара по абсолютно същото време… защо изобщо се появява нещо подобно, но в пъти по-слабо.

Първоначално Monster Mash е леко объркваща, защото има няколко критерия, които трябва да следите, както и няколко условия, които трябва да спазите след като ударите чудовището. Знам, не са кой знае колко сложни, но за такъв тип игра е просто безумно да мислиш толкова. Нямам нищо против предизвикателността – ButterKO е предизвикателна, но тази е просто… Nintendo Hard. С други думи – изкуствено трудна.

Освен това, когато и да плеснете, има голяма вероятно да сте плеснали на място. Има толкова критерии, по които да сравнявате, че на всеки две-три карти все ще има нещо повтарящо се.

Сега е моментът да си противореча. Казах, че играта е трудна. Да, така е. Но трудна точно като бос от видео игра с мързелив дизайн. Има начин на настройка, който се научава. Има… път и схема, които ако следваш винаги си успешен. Понеже са само три карти, ако ти даваш карта, можеш спокойно да се концентрираш в нещата, които са на масата и да позабавиш картата. През това време, другите пък правят същото и са си вдигнали ръцете в готовност за шамари, защото за разлика от Jungle Speed, тук няма символите не са близки. Чудовищата са съвсем различни. И когато сложиш картата на масата няма момент на наблюдателност, а по-скоро на „очакваност“. Има ли такава дума?

Виждате ли?! Обърках се съвсем. Тази игра ме обърква. Ако играете бързо – играта е твърде трудна. Ако играете бавно – играта е твърде лесна. Не знам…

 

Знам къде живееш…

Виждам душата ти!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

За това и разни други безумия, идете на сайта на производителите.

Freod Games

Exit mobile version