вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Monster Chef – разочарование в кухнята
Monster Chef – разочарование в кухнята

Monster Chef – разочарование в кухнята

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Аз съм голям фен на състезателните кулинарни предавания от типа на Master Chef, Hells Kitchen, както и на други като Kitchen Nightmare и каквото още там има Гордън Рамзи. Това беше една от причините да се вълнувам за една малка игричка, която зърнах по време на онлайн излъчването на BGG в Essen 2014. Играта се казва Monster Chef. Трудно разбрах как точно се играе, защото дизайнерът не беше обяснил добре, но готиния анимиран арт и темата ме привлякоха. Така че бях повече от щастлив, когато компанията Believe in Games ми изпрати копие. За съжаление… останах силно разочарован.

С няколко думи за играта

e5b8727723105e36ade5ce8c3c30d0c7_large

Monster Chef e игра, в която играчите влизат в ролята на смешни чудовища шефове (от Chef). Ще се опитвате да сготвите най-добрите манджи със съставки като очи, жаби, нокти, глави от малките мечета и други прекрасни неща. След като сготвите обаче ще се опитате да изпратите колкото се може по-успешно своите сервитьори до масите. Да, всички работите в един и същи ресторант, но клиентите ви са различни. Борба за бакшиш, един вид. И… който занесе по-късно своята чиния, но не твърде късно, той ще вземе повече точки.

В началото на играта на масата се поставя тесте с рецепти и се обръщат най-горните три. След това се разбъркват всички девет съставки и се правят три „кошници“ със съставки. В първата има три с лицето надолу и една с лицето нагоре, във втората има две с лицето надолу и една с лицето нагоре и в третата има две с лицето надолу. Разбира се, тези кошници варират в зависимост от броя на играчите. Ако се играе с 4 човека се добавят още няколко „жокер“ съставки и се съставя четвърта кошница.

По време на хода си играчът избира една от рецептите и една от кошниците. Ако избере най-малката кошница е пръв в следващия кръг.

pic1969881

Рецептите за ястията изискват от две до четири съставки. Играчът може да постави един от токън върху една от съставките ако я има. Ето и хитрата част в този елемент. Всяка съставка има и изискване символ и цвят. Ако картата със съставка отговаря и на символа и на цвета на изискването, играчът може да продължи да слага съставки върху рецептата. Ако успее да я запълни, следващият ход може да я прати на „шугъра“, за да може сервитьорът да я поеме. Върху тази карта се поставя дискче.

monster-chef-table

Следващият ход, освен всички тези неща, ако играчът има 2 съставки, които да отговарят и на цвят и на картинка на изискването на манджата очакваща сервитьора, играчът има два избора. Да премахне дискче на друг играч, ако има такова, или да сложи свое дискче, ако вече има такова.

Когато дискчетата на един играч станат две, чак следващия ход има право да прати манджата до масата.

Когато манджата стигне до масата, играчът си избира на кого от хората да я сервира. В играта има три вида маси с различни хора около тях.

Това е начинът за печелене на точки. Всяка маса има две места, където да се поставят дискчетата, а всяко място има право на три дискчета, тоест – трима човека, които дават различни точки.

Когато играч си прати манджата, той слага направо две дискчета.  Интересното е, че който сложи последен,той избира пръв от тези трима човека. Така че има известно тактическо мислене.

monster-chef-preview-01

Като изключим малки детайли, които не споменах, играта пристига и с няколко специални умения, които всеки може да използва по веднъж в игра, като например да сложи автоматично дискче върху изпълнена рецепта, да махне диск на някого от незавършена рецепта и такива подобни неща.

Освен това, в играта има и два мини експанжъна. И двата ви дават начини за допълнително точкуване.

Първият ви дава тайни самоличности и тайни цели, които разкривате – примерно да сте развалили рецептата поне на един човек.

Вторият експанжън с репутацията е много… странен. Всъщност това е една мини игра, която е напълно отделена от цялостта на останалата игра.

Всеки получава по една карта с малка схема, по която движи дискче. По време на хода си хвърля зар и решава дали ще движи дискчето в желаната посока. Ако не иска, останалите играчи могат да се движат с това число. Ако всички не искат, тогава все пак е задължен. На схемата има няколко места с точки. Ако в края на играта сте на такова място, получавате тези точки.

Това може да бъде цяла мини игра, която може да си се играе без основната… и би била по-забавна.

Преди да се прехвърлим в хейта, нека и споменем няколко думи за…

Прекрасният, но подвеждащ арт

Илюстрациите, направени от Нико и Лора са професионални и почти в десятката за мен. Трябва да се има предвид, че аз харесвам пародийния, комичен и анимационен стил, така че това би трябвало да е супер. Само че… картинките са подвеждащи. Артът, колкото и да е забавен и анимационен, подтекстът не е. Колкото и да покривате с хумор откъсната и пребита глава на мече, това си остава глава от мече, изгнилия банан с червей си остава изгнил банан с червей. С други думи, само заради някои от илюстрациите играта не е много подходяща за вашите малки деца. Някои карти са твърде хард, въпреки смехотворния начин на поднасяне и дори да са искали всичко да е лежерно и семейно, съжалявам – малко си е гнусничко. Но пък за възрастни би било подходящо… но те рядко предпочитат такова нещо… но не знам, объркващо е. Добре де, нека го оставим така – артът е… уникален. Имайте предвид, че това са само няколко карти, проблемът ми е с тях.

Въпреки това, илюстрациите съвсем не са проблема в играта, време е за основните ми мрънкания.

Истинските проблеми

Играта е твърде дълга за това, което е. Да, на кутията пише 15-30 минути, но това е само ако играете най-краткия вариант с една маса. Играта може да продължи и час с две маси. Това се дължи на така наречения „Мънчкин ефект“. Всички могат да си пречат и да се дърпат назад. Да не говорим, че почти всичко се случва „на следващия ход“. Тоест, правиш нещо и си мислиш, че си готов, но НЕ! Можеш да продължиш чак следващия ход. Да, има някои малки правила от типа на това, че не могат да ти пречат същия ход, в който си поставил нещо, но това само вдървява и без това сравнително усложнените правила за филър игра. Извинете, грешка. Това не е филър игра.

Първо, времетраенето е по-дълго за филър игра и второ – малка игричка с малко компоненти заема изненадващо много място на масата. Почти всяка карта се трупа на отделно място в отделна категория. В това отношение, мисля, че Monster Chef би била добра с борд или табло. Все пак можете да си го дръпнете от сайта на Believe in Games и да си го принтирате. И пак… заема си място. Въпреки това, дори това съвсем не ми е проблем. Мачи Коро също заема много място. Основният ми проблем, без който играта щеше да е даже забавна е, че…

Играта е просто скучна

pic1972289

Това е фактор, който трудно може да се обясни, но ще се опитам да се аргументирам. В играта трябва да направите няколко стъпки преди да можете да доставите храната на клиентите. Всяка стъпка обаче не ви позволява да вземате някакви вълнуващи решения, в повечето случаи е очевидно какво трябва да направите. Единствените решения, които вземате са кога да използвате специалните умения и това дали да си вземете рецепта с 4 съставки или по-малко. Но дори и това не е толкова интересно, защото когато теглите кошница със съставки, в най-добрия случай виждате само една предварително.

Освен това, играта не носи никакво усещане за развитие. Вие просто трябва да направите това, за да направите това, за да направите това и накрая трябва да започнеш от нулата съвсем същото. С други думи влизате в един и същи цикъл. Това нямаше да е проблем, ако играта наистина продължава 15 минути. Да, играта продължава горе-долу толкова, но с двама души и само с една маса. Цяло мъчение би било да циклите 4 човека с три маси. Не бих си го причинил.

Заключение

Monster Chef ме разочарова. Определено очаквах повече, но за съжаление се оказа един от онези проекти в кикстартър, които на хартия изглеждат по-вълнуващи, отколкото са реално. Играта ни доскуча още на втория ход и дори шарения арт не можа да запали поне малка искра, която да ни пожали безкрайното циклене в едно и също. Илюстрациите са професионални и имат намерение да са леки и забавни, но някои от тях имат сравнително тъжен (мечето) или гнусен (банана) ефект. Определено не бих избрал тази игра да играя с децата си.

Рядко оплювам толкова игри и обикновено ги препоръчвам на определен тип геймъри, но честно… не мога да си кривя душата и да препоръчам тази игра, на който и да е от по-възрастните геймъри. Не мисля, че тя успява да постигне това, което цели – лека и бърза филър игра. Играта не е бърза, а лекотата й краде от вълнението на играчите. Освен това играта страда от липса на избори, като изключим двата мода, с които пристига. Задължително трябва да се играе с „мини експанжъна“ Монстър Шефове“, поне ви дава някаква опция за някакви скрити допълнителни точки, но вторият експанжън е твърде странен и отцепен от цялата игра. Това всъщност е мини игричка, която ви дава самоцелно точки, без да са вързани по никакъв начин с основната игра. Тъжният факт е, че тази мини игричка е по-интересна от цялата основна игра. Дизайнерът ме информира, че играта е била успешна при по-млади играчи 8-14 годишни младежи и всъщност това може и да е така. Със сигурност не е подходяща за по-малки деца, а за възрастние безинтересна… Така че да – би била подходяща единствено за млади тийнейджъри, които тепърва навлизат в хобито. Мога да се съглася с това. Ето… малко надежда.

ПЛЮСОВЕ:

  • Подходяща за млади тийнеджъри
  • Артът е малко подвеждащ, но отличен и професионален

МИНУСИ:

  • Никакво вълнение
  • Почти никакви избори
  • Продължава по-дълго, отколкото трябва
  • Играта е просто скучна

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Дискчетата, с които играта пристигат са идеални за един мой проект
  • Напомня ми на Мастър Шеф
  • Има с кого да го играя
  • Поне заема малко място на рафта

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers