неделя, януари 26, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Miyabi – хитова семейна дзен игра
Miyabi – хитова семейна дзен игра

Miyabi – хитова семейна дзен игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Една от най-поплярните игри последните години е Azul. Да, след нея излязоха две нови нейни версии и въпреки че бяха добре приети от критици, така и не успяха да задминат популярността на първата игра. Вероятно това се дължи на чистотата и лекотата в правилата на оригинала…а и на меркетинга.

Дизайнерът на Azul Майкъл Кийслинг e от големите автори на настолни игри, като опитът му се простира от тежки евро игри, през напълно детски игри, до тези, в които според мен е най-добър – елегантните средно тежки заглавия, които са достъпни както за геймъри, така и за напълно нови хора в хобито.

Кийслинг си партнира с Haba Games за втори път, като предното партньорство отново беше не толкова за детска игра, колкото за семейно бижу отново – Adventure Land.

Miyabi е поредната игра с преексплоатиранта азиатска дзен тема с вишневи дръвчета и градинки, като в този случай обаче темата някак си се връзва с усещането.

Miyabi е абстрактна игра с малко правила и плавна динамика, която ви гъделичка мозъка с възможности за тактитически избори, но не ви затормозява толкова, че да ви отнеме удоволствието от почивката.

Да започнем с лошото обаче. Въпреки дебелите и качествени плочки, които са типични за Haba, не мога да кажа, че съм очарован от илюстрациите, които сякаш са нарисувани с Paint и са плеснати върху абсолютно безличното еднотоново зелено. Haba нямат никакво оправдание, защото в тези времена, когато майсторите художници са неизменна част от повечето игри е сериозен минус да пропуснеш да направиш играта си красива, особено с тази азиатска дзен тематика. За мен този пропуск е странен, защото Haba не са популярни с грозни игри.

Щом пренебрегнем сухия външен вид на играта обаче можем най-после да стигнем до разлистването на гениалната простота на Miyabi.

Всеки играч има собствено табло, върху което ще нарежда плочки. Плочките са тетрисови, но за разлика от повечето съвтременни пространствени игри, тук целта ви не е да запълването на полето пред вас, а да търсите начин да качвате плочките на колкото се може повече етажи. Ако сте запознати с Nmbr 9тук е нещо подобно, но далеч по-дълбоко и съвсем не толкова лесно.

Miyabi се развива в няколко рунда, като всеки рунд играчите ще дърпат плочки от общ дисплей, или както обичаме да го наричаме – пазар. В играта има четири различни плочки – два вида големи плочки, един вид средни и един вид малки. В началото е очевидно, че трябва да вземате от големите, тъй като покривате по-голяма част от таблото си и лесно създавате основа за следващи етажи. Освен това тези плочки дават повече точки.

С напредването на играта обаче вие ще изпадате в ситуации, в които е много по-полезно да вземате от малките.

Причината основно се крие в символите, които багрят самите плочки. Символите са пет вида и всеки вид може да се слага само на определен ред от вашето табло. Върху всяка плочка има точно едно място със символ. Тоест, когато слагате плочка, тя трябва да е така позиционирана, че символа да е на правилния ред. Второто ограничение при слагането на плочки е във фенерите, които стоят над всяка колона. Всеки рунд вие имате право да поставите точно един символ във всеки вертикал. Щом го направите, местите един от фенерите в малка кутийка, което ви заключва колоната за рунда.

За да учточним трудността при позиционирането на плочките – за да сте успешни в Miyabi вие трябва да мислите хоризонтално, вертикално и в 3Д, защото тук от най-голяма важност е да можете да слагате плочки на високи етажи.

Обикновено изборите ви не са агонизиращо трудни, но не са и очевидни, което превръща тази потенциална мозъчна мъка в сладко, но ангажирао пъзел преживяване.

При всяко поставяне на плочка вие получавате точки спрамо броя квадрати на плочката, умножени по етажа, на който се намират. Отбелязването на тези точки е леко досадно, тъй като се извървшва всеки ход. Всеки. Божи. Ход.

Това не е единственото, което дава точки обаче. Първият играч, който достигне пето ниво взема тлъст бонус със съответния символ, с който го е достигнал. В играта има пет такива бонуса, а печеленето им не е толкова лесно.

Освен тези бонуси, в края на играта се даваат и точки за мнозинство на символи върху вашата дъска. Някои дават повече точки от други.

По принцип съм фен на „салатата от точки“ (всичко в играта да ви дава точки), защото можете да се насочите към различни неща, но това мнозинство ми се стори доста ситуационно, защото тук вие постоянно закривате други плочки. С други думи, гоненето на тези бонуси е безсмислено по време на по-голямата част от играта. Чак по време на финалните два рунда е добре да се ориентирате към тях.

Ако беше само това играта Miyabi щеше да е просто една окей игра с готино усещане, но с недостатъчно мощ, че да се задържи дълго върху който и да е рафт.

Истинският чар на играта идва от пет малки нещица, които наричаме модули. Всеки един от петте модула добавя нов начин за отбелязване на точки. Тези начини не са просто малки бонуси. Те могат напълно да променят стимула ви в играта.

Шарената градина – Тук целите да събирате символите един до друг. Точките, които можете да получите в играта са достатъчно много, че да ви накарат да мислите по съвсем друг начин.

Голямата ливада – Тук е точно обратното. Искате да правите огромна група от празни полета.

7! – Тук искате сборът от всички символи на всеки ред и колона да правят точно седем.

Жабата Любимият ми модул. Тук жабата се движи всеки ход и ако се качва на нов етаж получавате толкова точки, колкото е висок етажа. Жабата обаче може и да пречи, което ви променя посоката на тактически решения с всеки изминал рунд.

Дзен градината – Тук използвате цяла купчина допълнителни плочки, които се слагат на дъската ви и искате да ги ограждате за бонуси.

Можете да вкарате който жеалете модул в играта и дори да я обясните с него на нови играчи. Тези модули се интегрират толкова гладко, че изглеждат като част от самата игра.

Ако обичате предизвикателствата обаче можете да вкарате повече от един. Например… всички!

Заключение

Miyabi е една от най-добрите семейни игри последните години. Играта има достатъчно опростени базови правила, че да играете с децата си, но и немалко модули, които да ви вкарат месеста мозъчна дейност, ако решите, че можете да мислите.

Правилата са лесни, логични и се обясняват за не повече от пет минути. Феновете на Азул ще припознаят чистия дизайн на Майкъл Кийслинг без да открият каквато и да е прилика между двете игри.

Компонентите са дебели и издръжливи, но от визуалния дизайн има какво да се желае. За жалост, в тези времена, когато всяка нова игра трябва да ти закове вниманието с блестящи илюстрации, игра като Miyabi има шанс да потъне под куп други, съвсем не толкова добри игри. А това би било тъжно, защото тази игра е брилянтна.

Брилянтна е не защото е най-оригиналното нещо на света. Не защото прави нечувани открития в жанра на абстрактните игри, нито защото е върха на леките към средно тежки игри. Брилянтна е защото успява да хване категорията – малко правила, дълбок геймплей. А тази категория е подходяща не само за геймъри и нови хора в хобито, но и за родители, които търсят да играят нещо по-ангажиращо с децата си. Нещо, с което и те самите да се забавляват.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила – дълбок геймплей
  • Дзен усещане на плавна динамика
  • Пет модула, които могат да се комбинират за почти безкрайна преиграваемост
  • Подходяща за родители с деца (ако децата са на поне шест години)

МИНУСИ:

  • Досадно точкуване всеки ход
  • Не достатъчно привлекателен външен вид

Играта достигна до нас преведена на български език от Илинор – официален вносител на игрите на Хаба в България. Ако желаете да я закупите, можете да го направите от техния сайт, да си я поръчате от сайта на партньорите ни от Time2Play, или да я поръчате от Offline Cafe. За да не ви затрудняваме – ето ви и линкове. 🙂 

Поръчай от Time 2 Play

Илинор

Offline Café – свържи се, поръчай и получи на място

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*