петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Mistfall – най-дълбоката игра с тъмници, която съм играл!
Mistfall – най-дълбоката игра с тъмници, която съм играл!

Mistfall – най-дълбоката игра с тъмници, която съм играл!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Последните ми ревюта бяха за едни от най-елементарните игри, които съм играл. Е, смятам да сменя полюсите и да се хвърля е дълбоките води, защото това е една от най-тежките игри, които са влизали в моя дом.

Е… все още не може да се сравнява с Mage Knight или която и да е от военните игри на GMT. Тук тежестта идва не толкова от правилата (макар, че и те не са малко), а от дълбочината на геймплея.

Mistfall e поредната игра, в която група герои обикалят, трепят гадове, вдигат нива и се опитват да стигнат до Боса. Само че ми е изключително виновно, когато казах „поредната“. Тази няма почти нищо общо с останалите. Няма мятане на зарове, няма фигурки, които безцелно да се мотат и просто да застанат пред гада и да се пробват да го уцелят. Не е просто безмозъчен хаос, както повечето такива игри. Не че има нещо лошо в безмозъчния хаос. Казвам просто, че не трябва да очаквате нещо леко, с което просто да се забавлявате и смеете, докато потрепвате разни зомбита. О, не! Mistfall е тежка игра с адски много мислене и в която стратегията е от толкова голямо значение, че ако не си сметнете добре нещата, няма да стигнете до никъде.

Откъм компоненти и продължителност на играта, Mistfall ми напомня на една от любимите ми игри – Assault on Doomrock. Отново, играта е само карти (и някой друг борд), както и цялото приключение продължава два, три, защо не и четири часа.

За разлика от Дуумрок обаче, тук персонажите са дълбоко развити и имат крайно различно и тематично усещане.

В началото на играта всеки си избира един от седем различни класически персонажи за такъв тип игра (стрелец, варварин, танк, клерик, различни видове магьосници и подобни). Всеки пристига със собствено табло и уникални умения. Най-вече – всеки пристига със собствено тесте карти с умения, тесте с по-добри умения и тесте с награди.

20151030_223036

Още тук ви казвам, играта е направена за безброй изигравания. Използването на всеки герой изисква сериозни умения и едва ли ще го схванете още на първата си игра. Препоръчвам да играете с един и същи герой няколко пъти, за да можете да му схванете различните видове тактики, които може да ползва, както и да пробвате различните му начини на развитие.

Като говорим за развитие на героите – играта ви предоставя абсолютно пълна свобода в използването и развиването им. Когато искате да си вземете ново умение, механиките не ви карат да изберете някаква тясна пътека (от типа – танк, който бие с щит или бие с меч). Вместо това, Mistfall ви връчва голямо тесте с умения и ви казва – „Купувай к‘вот си щеш!“ Това доста хора няма да го харесат и биха нарекли този свободен избор – тежка работа, но други биха го заобичали, защото играта ви предоставя пълния набор от средства, за да си изградите перфектният герой, … или да го съсипете.

Mistfall има подробна и дълбока история и който търси тема, ще я открие в количеството атмосфера и развита предистория, описана в книжката. Въпреки че, ще си призная,  не съм я чел в детайли, мога да споделя, че обожавам студените, изолирани , самотни и сурови светове. Mistfall е точно такава игра – развива се в тежък зимен свят, в който всичко, което срещнете  иска да ви унищожи.

20151030_223009

Принципът на развитие е чрез сценарии. Книжката пристига с няколко, но те ще са ви напълно достатъчно да играете вечно, защото самите механики предоставят огромно разнообразие. Картата е модулна, а сетъпа и допълнителните специални правила правят всяка история тотално уникална. Сценариите са свързани и ако ги играете един след друг ще усетите тематичния дух на кампанията. Нищо не ви пречи да си ги разцъквате и отделно обаче. За разлика от повечето игри със сценарии, не мисля, че ще ви е много лесно вие самите да си измисляте такива. Механиките са твърде сложни и свързани една с друга, че да можете бързо да създадете история. Разбира се, ако имате сериозен опит с играта, защо пък да не се пробвате.

От друга страна, цялата игра е така построена, че със сигурност ще има сума ти разширения, които да обогатяват така или иначе свръх богатата базова игра.

Mistfall е кооперативна игра, в която цялата група герои се движат по модулна карта и се бият с гадове. Всяка битка може да продължи и повече от час, което значи, че няма да се биете повече от три-четири пъти на игра. Може би точно това е частта, която напомня малко на Assault on Doomrock.

Битките!

Играта използва няколко доста иновативни механики, но битките са тези, които правят играта да се извиси над повечето „игри с тъмници“. Цялата битка се извършва само с карти и в нея можете да откриете лек дек билд елемент. Играчите ще имат в ръката си определен брой карти в началото на битката и освен ако някои ефекти и специални умения не ви позволят да теглите, няма да имате право да го правите до края на битката. По всяко време обаче можете да си купувате допълнителни карти, ако сте убили гад, който ви донесе ресурс, за да го направите.

Повечето карти, след като бъдат използвани, отиват в тесте на изхвърлени – дискард.

Картите са най-ценният ресурс на героите. Освен всичките умения, те са и живота. Когато някой поеме щета, играчът има избор – или да „погребе“ някоя карта (по негов избор) от дискарда или да „погребе“ най-горната от тестето за теглене. Щом картите на някого свършат, той умира и всички губят… освен ако не е финалната битка с Боса.

Гадовете се движат към героя, който най-много ги фокусира. Това с е определя от тракове по таблата на героите. Колкото повече умения ползвате, толкова повече се движи маркер по този трак. Друго нещо, което тези тракове могат да направят е да активират специални умения на гадовете (да ги ядосат) или пък да извикат още гадове. Тоест, колкото повече и по-силни умения правите, толкова по-опасно става за групата.

Битките са изключително трудни. Нека го кажа така – Mistfall създава най-тактическите битки, които съм срещал в настолна игра. Самият факт, че започвате битката с няколко карти и няма как да теглите други, освен с умения, прави всяко решение тежко и важно.

 

Точно заради това, проблемът с „алфа“ играчите е напълно заличен. Играчите са длъжни да комуникират и да обсъждат през цялото време, защото всеки един герой има своите силни и слаби страни. Задължително трябва да си помагате. Дори си мисля, че поне един съпорт герой е наложителен във всяка една ваша игра. Това е все едно се готвите да правите рейд в някое ММО. В началото на играта трябва да прецените точно кои герои бихте искали да започнат приключението и точно как смятате да ги развиете. Не мисля, че е разумно просто да вземете няколко героя на случаен принцип. Два магьосника и един стрелец например би бил ужасен вариант за група и тя би умряла вероятно още в първата битка.

20151030_223022

Не искам да навлизам в подробности за останалите правила. Всъщност те са много и има изключително детайлни изяснения. Книжката изглежда страшно, почти няма да откриете картинки и диаграми в нея. Въпреки това, не се притеснявайте! Смятам, че това е една страхотна книжка, защото въпреки количеството текст, някак си всичко става ясно още след първото прочитане. Играта пристига и с подробни карти с референции, така че винаги ще знаете какво да правите.

Заключение

Mistfall е невероятна „игра с тъмници“. Тя е доста тежка, дълбока и сравнително сложна. Някои играчи биха се напрегнали изключително много с нея, но други биха били доволни от отворения начин на развиване на героите. Ако сте фенове на видео игри тип Diablo, Titan’s Quest, Torchlight, Sacred, WoW и други RPG и MMO игри, мисля че тази ще ви достави голямо удоволствие. Mistfall изисква огромна доза умение, което увелива стократно преиграваемостта й. За разлика от повечето игри с тъмници, тази се играе основно с карти… стотици карти, плочки и няколко табла. Играта заема огромно място на масата ви и сетъпа си е отнема сериозно време.

Тежкият характер може да отблъсне много хора, защото Mistfall награждава повторните игри. Тя изисква отдаденост и ангажираност. Ако сте видео геймър, който обича ролевите изживявания, не играете често настни игри и искате да имате само една-две във вашия дом, мисля че това е играта за вас. Ако сте човек, като мен, който всеки месец играе десетки и десетки нови игри, мисля че няма да можете да оцените тази игра в нейната й слава. За съжаление, това е причината тя да не остане в колекцията ми. Просто нямам нужното време, а мястото в колекцията ми се ограничава с всеки изминал ден. Знам, че някой ден ще съжалявам, че съм се разделил с нея, но засега просто не си струва прашасването й на моят рафт.

С други думи, Mistfall е стабилна игра, която не крие своята тежест. Напротив – съвсем открито гони на далеч новаците в настолните игри и тези, които си падат по по-леки преживявания. Mistfall е мазна хапка мозъчен бургер, който само един истински хард кор гастро-геймър може да погълне и да пита за още!

ПЛЮСОВЕ:

  • Богата и тематична игра
  • Безкрайно разнообразие
  • Дълбоко развиване и персонализиране на героите
  • Най-стратегическите битки, които съм срещал

МИНУСИ:

  • Отнема няколко часа
  • Тежестта за някои би се усетила като напрегната работа
  • Изисква отдаденост и повторни игри

Повече за играта можете да откриете от сайта на производителите:

NSKN Games

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.