Site icon Big Box Gamers

Mini Park – Свеж дъх сред пространствените филъри

Имам играта само от около седмица и вече съм я играл достатъчно много пъти, за да се чувствам уверен в субективното си мнение. Това може и да ви звучи като „празна приказка“, но всъщност не е така. Когато играенето на настолни игри се изврати в порода като нас ревюърите, ще разберете, че това да играете 5 пъти една и съща настолна игра е аналог на предозиране.

Mini Park може да е проста, може и да е наистина „мини“, но в нито една от игрите ми не съм се усещал като пренаситен от нея. Тя започва и свършва точно когато и където трябва.

Ето така изглежда моята кутия. Знам, знам..

В основата си, това е класическа „строене на град“ тип игра, в която позиционирането на плочка спрямо други плочки активира пръскане на точки в различни посоки. Една от двете основни разлики обаче се крие именно в темата.

Тук вие строите общ светъл парк с веселяшко излъчване и свежи цветове. Този парк навява спокойствие, което Западния парк в София би навявал… ако не бяха комарите в непръсканата затънтена част… и тук-таме някоето друго обирче посред бял ден.

В края на всяка игра на Mini Park ще разглеждате дълги алеи, пейки с четящи вестници хора, детски площадки и природа. Много природа – гори, езера, храсти, животни.

По време на вашия ход вие просто теглите най-горната плочка от тесте с плочка или си вземате една от двете изложени с лицето нагоре. След това я слагате на легално място. Единственото ограничение е пътеките да не бъдат прекъсвани рязко от друга плочка.

В зависимост от вида плочка и местоположението й, вие най-вероятно ще получите от 1 до 3 точки. Това обаче не е основния начин за печелене на точки. И точно с тази основна механики за точкуване, Mini Park се отдалечава от стандарти като Suburbia и Quadropolis, например.

Втората опция по време на вашия ход е, вместо да си вземете нова плочка, да си изтеглите една от ролите в играта, която върви с на случаен избор изтеглена, допълнителна цел.

Тези роли пристигат както с плочка, така и с уникална дървена фигурка, която да сложите на избрано от вас и легално за нея място върху картата. Ако играете с по-малко от 4 човека, всеки играч може да направи това действие два пъти в играта. Тази механика наподобява избирането бог във 4 Gods, като идеята тук ескалира дори на по-високо ниво. Вие не просто избирате фигурка, която да ви отбележи точки. Вие избирате напълно уникален метод за отбелязване. И това отбелязване важи само за вас… е, почти.

Втората плочка с цел, s която върви с всяка роля (отново – на случаен принцип) всъщност ви позволява да отбележите половината точки от друга роля. С други думи, вие получавате пасив, от който ще „смучете“, благодарение на друг играч. Освен, ако не се е паднало така, че целта ви da е същата като ролята (ние сложихме домашно правило в подреждането – не може да се повтарят цел и роля), или при игра с двама и трима, втората ви роля да има цел – първата роля.

Може да се каже, че това е един вид полукооперативна игра. От една страна искате да помогнете на човека, заради който ще вземете колкото половината на точките му, но от друга, не бихте искали да го охраните твърде много.

Ролите са следните:

Кеню споти?

Както е модерно днешно време, играта пристига и с „разширение“. Това са малко по-сложни плочки, които всъщност изобщо не са сложни. В началото на играта влизат на случаен принцип колкото са броя на играчите. Препоръчвам ви винаги да играете с тях.

Така! Идваме и до лошата част. Открих три основни проблема с играта. Един физически, един социален и един откъм механики.

Физическият проблем е странен. В играта просто няма достатъчно победни точки и във всяка наша игра (имам предвид – всяка една!) точките не са ни достигали и сме си ги смятали наум. Да не говорим, че единиците сред токъните са много малко и трябва редовно да си ги заменяте с по-големи. Както и да е, търпи се.

Това са всички точки.

„Социалният“ проблем се крие в това, че всъщност, въпреки че изглежда като такава, играта не е много лесна за обясняване на нови играчи. За геймъри, обяснението ще трае около 10 минути, което е адски много за такъв тип игра. За нови хора, със сигурност повече. Просто играта отбелязва точки по безброй, и то напълно уникални, начини и схващането може да бъде предизвикателство. Разбира се, днес говоря единствено за мода за напреднали. Базовият вариант на играта предлага елементарен начин на отбелязване, но аз не ви го препоръчвам, защото играта се превръща в скучно упражнение. Да, толкова променят играта.

Проблемът ми с „механиките“ е, че във всяка една наша игра рибата отбелязва значително много повече точки отколкото която и да е друга роля. Слагането на езеро не изисква никакво кой знае какво усилие, а прекъсването на веригата от езера е мисията невъзможна. Вярно е, ако играчът не изтегли езеро, той ще се прецака, но това е малко вероятно. Езерата са „наводнили“ тестето с плочки.

Заключение

Mini Park е изненадващо добра филър игра. Продължава около 20 минути, не ви напряга и едновременно с това ви дава задоволение от добре извършен план. Да, играта се обяснява по-дълго, отколкото бихте очаквали, но ако вече сте я играли, няма как да объркате правило. Тя се превръща в интуитивно изживяване, което си знае мястото.

Според нас има известен проблем с баланса на някои роли, но отново – не е болка за умиране. Може да се опитате да попречите на този играч задружно, или да си вземете целта с половината точки за тази роля. Отново ще оправдая играта със скоростното развитие на геймплея. Mini Park не е велика игра, не е и тъпа игра. Но не е и просто окей игра. Това е игра, която може да запълни онова място, което Kingdomino вече е отъпкала и си е заминала. С други думи – свеж дъх сред пространствените филъри.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта все още се намира трудно, но нищо чудно да се появи тук-там. Засега можете да разгледате повече в сайта на производителите. 

Taiwan Boardgame Design

 

Exit mobile version