Site icon Big Box Gamers

Mediterranean Empires – една от най-големите изненади!

Хората са си го казали – Не съди книга по корицата. Ние, прегорелите геймъри, трудно си спомняме този принцип. Ние сме играли толкова игри, че можем да видим огромните червени надписи от далеч. Mediterranean Empires светеше с плаващия си нестабилен, но за сметка на това ярко ослепителен фар право в очите ми. Добре, че си носих тежки слънчеви очила, защото само тази гъзария ме спаси от това да пропусна един от хитовете последните няколко месеца.

Хм… номер 1 – Артът

Ужасен е. И други игри са притежавали стилизирани почти детски картинки (The Golden Ages), но в тази игра не изглеждат толкова стилни, а по-скоро непрофесионални. Особено пича, който е на книжката… или се плези или се облизва… на никой не му беше ясно. Артът по картите е функнционален, макар и също леко дебилен.

Хм… номер 2 – Компонентите

Играта пристига с купчина малки дискчета и още десетки малки тънки токънчета. Всичко това се слага върху голяма карта на Европа. Всъщност картата на Европа не е толкова лоша, но самият принцип, че цялата игра се опира до слагане на дискчета по карта изглеждаше скучновато, просто и визуално неприятно.

Хм… номер 3 – Съмнителна история на компанията

Компанията Bellica Third Generation е известна с производството на военни игри, които или не са изобщо в класацията на BGG или са след 4 000 място. Освен това не са произвеждали игра от 5 години.

Хм… номер 4 – Никой никога не е чувал тази игра

Скоро писах статия за Прехвалени игри. Е тук е точно обратното. Никой изобщо не беше чувал за тази игра. Дори трудно ще откриете статии, свързани с нея. Да, често се случва ние да сме сред първите, които пишат за дадена игра, но обикновено около всяко заглавие има поне мъничко шум. Покрай тази нямаше. Да не говорим, че и малкото мнения по форумите бяха повече от Хм…

Хм… номер 5 – Отвратителна книжка с правила

По принцип преводите на книжките с правила от оригиналния език (в случая – Испански) на английски водят до големи проблеми. Тук обаче, наред с това, има и ужасни неясноти откъм правилата и напълно абсурдно подреждане в книжката. Този често подценяван елемент от игра говори за несериозно отношение.

Хм… номер 6 – Шанс Фраш

Според нещата, които бях чел предварително, всичко в играта изглеждаше напълно случайно – хвърляне на зарове за битки, хвърляне на зарове за събития, дори хвърляне на зарове за награди… Може ли цялата тази късметерия да бъде оправдана?

Хм… номер 7 – Името

И след всички тези Хм… всъщност се стига до няколко огромни Уау!

Уау номер 1 – Разнообразие

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Играта пристига с 8 различни исторически фракции, като всяка една се усеща напълно различно. Освен това има книжка със сценарии, които се сетват по напълно различен начин! Играта може да се играе от 2 до 8 човека. 8 човека! И то за стратегическа игра? Разбира се, това би отнело самоубийствено дълго време, но нашето хоби е пълно с мазохисти, така че „браво Bellica!”.

Уау номер 2 – Има чудесна механика за мащабиране

Дали играете с двама или с осем, играта ще ви даде различен сетъп, за да можете да се насладите максимално. Да, отнема различно време, но за всеки различен брой хора има различен подготовка, в която се затварят определени части от картата. Лошото е, че всеки сценарий вкарва в игра конкретни фракции и това води до ограничение на фракциите с които играете, ако винаги играете само 4 човека, например… но въпреки това, мисля че е чудесен начин за справяне с баланса и различната бройка играчи.

Уау номер 3 – Тематичност

Всеки играч поема ролята на лидер на определена фракция – гърци, перси, македонци или например римляни. Всичките компоненти на даден играч се свеждат до голям брой малки дискчета и едно тесте с карти. Тестето обаче е фрашкано с уникални за фракцията умения и най-вече – тематични. Римляните например са отлични в правенето на мръсни схеми под масата и политиканстване с предателства, докато картагенците са силни воини с чудесни единици за битки на открити пространства и кораби за защита в открито море. Някои фракции са добри за обсада, други пък са отлични в защита.

Каквото и да изберете, фракциите са тематично верни и всяко действие, което правите създава история и незабравими моменти, които ще помните дълго време.

Уау номер 4 – Лека военна игра

Играта е военна и изпълнена с конфликти. Но в никакъв случай не може да се сравнява с някои от хитовите заглавия на GMT или на други подобни титани на военните творби. ME е игра, в която редовно ще се млатите, но няма да си трошите очите в таблици, няма да сравнявате статистики. Всичко тук е толкова изчистено, че можем да наричем ME прилежния син отличник на тежката бизнес дама Virgin Queen и разхайтения пияница Risk. Случайност има ли? О, да – съвсем немалка. Модифициране на числата? Има, така е, но почти всичко пак се свижда до хвърляне. Елементът, който праща тази игра не толкова във военно-стратегическия жанр, а по-скоро в рисковият е колко сте готов да рискувате, когато нападате. Точно както в Age of Discovery, след повечето битки губите кажи-речи всичко, така че трябва да можете да поемете риск за жертви и да прецените колко точно искате да завземете дадена територия.

Уау номер 5 – Оригинални механики

Играта се развива само в три хода, но никога не знаете кога даден ход ще свърши. Преди всяко завъртане на играчите се хвърлят два зара и се случва събитие. За следващото завъртане се добавя модификатор, който е равен на броq на миналите завъртания (рундове) този ход. Така ако някой хвърли зар и след като се добави модификатора се получи 16, ходът свърша. Според мен това добавя напрегнато вълнение, защото понякога ще искате ходовете да свършат бързо, а понякога ще бъдете в силата си да продължавате и да продължавате.

Управлението на картите в ръката е основната механика в МЕ. Те са горивото ви за почти всяко действие. В началото на хода вие имате определен брой карти (в зависимост от сценария) и до края на целия ход нямате право да теглите нови (освен някои умения или действие, с което изхвърляте една, за да теглите нова карта).

По време на вашия ход можете да атакувате, да заменяте карта или да ползвате някоя от картите си за ефект.

Няма да навлизам в дълбочина на атаките, защото не е особено проста система за схващане, но ви гарантирам, че веднъж щом направите 3-4 битки всичко ще ви бъде гладичко и чистичко.

Картите са три вида – единици (пехота и кораби), Събития и лидери (модификатори за битка).

Когато нападате вие слагате с лицето надолу определен брой единици (ако сте във вода имате някои рестрикции). Опонентът ви прави същото. След това ги обръщате заедно и сравнявате статистики. После хвърляте по един зар и това е. На теория. На практика, много единици добавят допълнително зарове, извършват конкретни умения, блокират други, подкрепят се един друг и всякакви други комбинации.

Изключително важно е… не се изразих добре. Критично важно е да управлявате добре ръката си. Защото ако изхвърлите твърде много единици или използвате твърде много карти, а ходът вземе, че продължи повечко, тогава ще остане беззащитни и всички ще ви скочат на главата, докато вие само ще хвърляте по един тъжен зар. От друга страна пък, ако твърде много си пазите картите, ходът може да свърши и язък за хубавото комбо, с което щяхте да плеснете Рим по предателската тиква.

В края на хода има бонуси в зависимост от броя на градове, които притежавате, както и от битки и други нещица. Това ви дава точки. След третия ход, нормалните бонуси се удвояват, така че може да се каже, че точкуването е своебразен вариант на „Семейни войни“, в които почти всичко се решава в последния ход.

Точки се печелят по най-различни начини, така че ще имате възможност да дръпнете и по време на самата игра.

Уау номер последно

Играта е простичка, но има страшно много неща, които я правят богата и за които не говорих. Например – варварите по картата и тяхното огромно влияние, полеви битки и обграждане на замъци, укрепяване на градове, пресичане на пътя на военна експедиция, пътуване през проходи, дипломация, мирни съюзи, мръсни номера, троянски коне, крадене на карти и всякакви други малки нещица, които образуват едно на пръв поглед лековато, но всъщност доста дълбоко преживяване.

Заключение

Mediterranean Empires надмина всичките ми очаквания. Които всъщност бяха доста ниски, така че не беше трудно. Въпреки това, играта е толкова солидна, че влиза сред любимите ми 30-40 игри. Да, играта има своите естетически проблеми и да, фрашкана е с хвърляне на зарове и късмет. Това, което прави най-добре обаче е да разказва истории. Всяка карта, която се изиграе, всяко действие което се извършва, макар и да изглежда абстрактно на картата, е толкова тематично и вълнуващо, че след всяка игра ще си говорите с дни за случилото се. Синдромът „Помниш ли, когато…“ се смесва и с „А можех да направя и…“, защото възможностите и преиграваемостта са необятни. С 8 фракции, които се усещат напълно различни и с множество тактически и стратегически решения, които позволява всяко едно тесте играта се превръща в перфектна за играчи, които обичат да изучават и измайсторяват собствени стратегии за победа.

Играта продължава дълго (между 2 и 4 часа, а първата игра може и повече), но това не трябва да ви плаши, защото ходовете са изключително бързи и динамични, а когато схванете концепцията за битките, дори и те ще се извършват светкавично.

По време на ходовете на другите можете да мислите как най-оптимално да изиграете картите си и как да планирате хитро и заблуждаващо ходовете си, защото Оооо, да! ME е изпълнена с множество планове, обрати, хитри действия и предателства.

Браво Bellica – сега чакам второ издание с по-прилични компоненти, моля! Но едва ли…

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Препоръчвам ви да разгледате сайта на производителя и да не затворите прозореца още щом видите арта. Почакай, поспри, и сполай странниче… Извинявайте, елин пелинът в мен се обади.

Bellica Third Generation

Exit mobile version