Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Мат Дрейк е любимият ми автор на ревюта. В интернет е пълно с всякакви комформистки творби на алчни за внимание и игри хора. Мат е човек, който обожава писането и съвсем откровено се изказва за игрите. Той не прави видеа. Той не прави подкаст. Той просто си казва мнението. И го прави със стил. Посетете сайта, като кликнете на линка отдолу!
Как откри хобито с настолните игри?
Израснах с тях. Моя старец ги обичаше и предаде тази любов на мен.
Колко игри притежаваш?
Вероятно около 50. Знам, че някои хора имат стотици, но не разбирам защо. Кой играе повече от 50? Дарявам моите излишни на местни благотворителни организации или ги раздавам на моите приятели. Не искам да ми се налага да изграждам ново крило на къщата ми само за да имам място, където да слагам всички експанжъни на Dominion.
С какво си изкарваш хляба?
Аз съм графичен дизайнер. Занимавам се с Print и Web дизайн. И съм супер добър в работата си, така че ако познаваш някой, който се нуждае от дизайн, дай им името ми.
Изкарваш ли пари от блога си?
Когато бях в Blogspot имах реклами. През целите три години, те ми изкараха общо 50 кинта. Сега си купих домейн и си преместих сайта, така че си държа всичките права и махнах всички реклами. Тоест в момента не изкарвам и една стотинка.
Признай си, правиш сайта заради безплатните игри, които ти изпращат!
Да, наистина, заради това стартирах. Но вече не го правя заради това. Сега го правя, защото ужасно много обичам да пиша и това че имам сайт за ревюта ми позволява да пиша по три пъти седмично, без значение дали ми се гледа Netflix или не. Купувам си доста от моите игри за ревюта, а също така правя ревюта на филми(за които си плащам да гледам), ТВ програми(които са част от сметката ми за кабелната), комикси(които купувам) и играчки(които купувам).
Започнах да пиша, за да получавам безплатни игри. Сега си искам безплатни игри, за да продължавам да пиша.
Какво мисли семейството ти за твоето хоби?
Те са горе-долу сигурни, че е по-добре от това да бъда алкохолик. Поне е по-евтино. Особено когато да пиша ревюта означава, че получавам огромно количество игри безплатно, съответно остават пари за Лего. За мен.
Те играят ли с теб?
Да, но избирателно. Дъщеря ми обича повече европейски тип игри, въпреки, че може да бъде доста безпощадна, когато се наложи. Синът ми предпочита игри, в които умират хора – редовно иска да играем Risk Legacy. Жена ми е навита на всичко, което извадя, въпреки че наистина би избегнала игри, които симулират Втората световна война.
Какво мислиш за големи хора, които играят игри?
Знаеш ли какво, няма да отговоря на този въпрос. Вместо това, ще се кача набързо върху трибуната, за да кажа нещо.
Никой никога не пита фен на спорта дали мисли за това, че големи хора да гледат американски футбол цяла Неделя докато игнорират семейството си. Никой не пита рибарят как се чувства за това, че големи хора стоят сами в лодката и дебнат пъстърва. Ние играем игри със сериозни зрели концепции – робовладелство, световен пазар, експлоатация на природните ресурси – и това е само Пуерто Рико. Risk не е игра за 8 годишни. Twilight Imperium не е за деца. Пробвай да накараш един келеш пред пубертет да играе Through The Ages и после се запитай какво мислиш за големи хора, които играят игри.
Че кой друг ги играе?
Имаш ли предвид компаниите, феновете, дизайнерите и абонатите си, когато в блога си изкарваш една игра пълен боклук?
Да, имам предвид хората, които са дошли в блога ми да търсят истината. Те не са там, защото даден издател им е платил да са там. Те не искат да четат как се мазня или хваля лъжливо някаква игра. Те искат истината и нямат нужда тя да е лакирана, полирана или масажирана, Те ще похарчат парите си и търсят от мен някаква идея къде точно да го направят.
Също така, не се чувствам лошо, когато пиша негативни ревюта. Ако направиш скапана игра, аз ще кажа на хората, че си направил скапана игра. Не искаш да чуеш да казвам на хората, че играта ти е скапана? Направи хубава игра. И не разчитай на това, че ако не ми я изпратиш, аз няма да я пробвам. Ако наистина искам, просто ще си купя тъпото нещо и ще пиша за него така или иначе.
Имал ли си проблеми с някои от горе изброените хора, след като си изкарал някоя игра боклук?
Постоянно, брат ми. Постоянно. Получавам ругатни по мейла. Получавам доста хейт поща. И обожавам това!
Как се справяш с ядосани дизайнери, тролове и така нататък?
Зависи. Предимно ги игнорирам, Рядко влизам в контакт с тях, но в случай на прекалено обидни кретени, аз съм известен с това, че посвещам цял пост в това да ги поплюя публично. Почти никога не трия троловете, освен ако не са просто задници, които се опитват да спамят сайта. И това се случва понякога.
Коя е първата игра, която си играл?
Candyland, вероятно. Бях някъде на три. След това, шах. Баща ми обичаше да ме учи на шах, въпреки че играхме цели 10 години преди да успея да го бия веднъж.
Една бърза странична историйка.
Веднъж отидохме на лагер със стареца и двама от неговите приятели. Приятелите му бяха академици, а единия от тях беше арогантен гъз, който се мислеше за по умен от всички живи хора(той беше под 25, което често се случва). Аз пуших, псувах и пиех уиски и заради това, той реши, че съм идиот. Когато се прибрахме в цивилизацията, „умното” хлапе и аз чакахме в едно кафе, докато стареца и приятелчетата му отидоха да докарат колите. Бяха приготвели един шах, така че хлапето ме попита дали знам как се играе.
Направо пратих келеша в първи клас, след като го смазах толкова силно, че той не ми проговори до края на лагеруването. Беше супер яко. Мерси, Тате.
Колко често играеш настолни игри?
Два или три пъти седмично.
А видео игри?
Повече. Жена ми харесва Borderlands 2, а също така тъкмо се сдобихме с Диабло 3(очаквайте скоро ревю). Всеки път, когато можем да се насладим на едно качествено Ко-оп на един екран, веднага се захващаме. Но не играя много различни видео игри – намираме нещо, което харесваме и се задържаме на него. Ако се загледате в ревютата ми на видео игри, които съм постнал в Drake’s Flames, това са горе-долу всички игри, които съм купил през последните 5 години.
Истината е, че обикновен играем най-много един-два часа преди да станем. И това е най-много три-четири вечери в седмицата. Имам странични неща, работа на свободна практика и много странични проекти, така че повечето от вечерите не играем абсолютно нищо, а аз само работя.
Намираш ли прилики между настолните игри и видео игрите?
Да. И двете са готини.
Кое предпочиташ?
Настолните игри. Но знаеш ли кое е якото на видео игрите? Не ти се налага да четеш книжки с правила. Чета такива по три-четири на седмица и МРАЗЯ ТОВА! Обичам да играя игри и понякога да боядисвам минита. Но ужасно много мразя да чета книжки с правила. Особено лоши.
Кой е любимия ти сериал, който в момента върви по телевизията?
Най-добрият за всички времена – The Wire. Най-добрият от тези, които вървят в момента: Breaking Bad. О, и побързай да пуснеш това интервю преди края на месеца, защото препратката към Breaking Bad ще е излишна.
И в реалния живот ли си толкова откровен и саркастичен?
Не. В реалния живот, псувам повече.
Относно ревютата. Планираш ли ги предварително, като си ги подреждаш и структурираш?
Да, в повечето случаи. Знам какви точки искам да засегна. Разчитам на базов подход. Не си пиша скелет, ако това имаш предвид, но мисля преди да пиша и добавям тъпи шеги в инерция.
Кое е по-забавно за ревю – настолни игри, видео игри, филми или сериали?
Нито едно, всъщност. Това, което е забавно е самото писане, не субекта на писане. Мога пиша ревю на диск голф и пак ще е забавно.(правил съм го, беше)
Значи…Кикстартър. Имаш интересни взаимоотношения с него. Първо го мразеше, после го харесваше. Какво ти е отношението към него в този момент?
Нямам взаимоотношения с Кикстарът. Харесва ми, но там не ме познават. Писал съм ревюта на няколко прототипа, но не толкова много, както някои от другите ревюъри. Да му се невиди, реално съм отхвърлил повече, от колкото съм приел за ревю.
Мисля, че Кикстартър е гъзарска работа. Имаш възможността да видиш огромно разнообразие от супер яки проекти и дори по-голямо разнообразие от неща, които никога не е трябвало да бъдат произведени. В момента има едно нещо, което е тесте с карти с Исус на задната страна. Той държи агне. Има библейски стихове на предната част на картите. Може да горя в Ада за това, че се присмивам на нещо толкова абсурдно,(Бележка от ББГ – на мен пък ми звучи интересно:) ) но бих искал да видя място, което би допуснало такъв проект, който се съревновава с нещо професионално и вълнуващо като Arcworlde или Deadzone.
Мислил ли си да пуснеш собствен проект в Кикстартър?
Дам. В момента завършвам тесте с карти(да, и аз се качвам на тоя влак) и имам RPG проект, върху който мисля. Прекарвам много време в проучване на това кое работи и кое се отхвърля. Кикстартър е с блестяща концепция – режеш посредника и позволяваш на създателите да продават директно и да задържат приходите си. Това не е оправдание обаче. Позволява на създателите да си пазят сметките, но не е като да ти проправя пряк път към това да си мислиш колко велик и умен бизнесмен си ти. Все пак трябва да имаш предвид дистрибуцията и маркетинга, изпълняване на задължения и продукция, риск и възвращаемост. Кикстартър просто позволява на малкия човек да се състезава с големите пичове на равно ниво – ако има желание да бачка, разбира се.
Какво е бъдещето на Кикстартър?
От къде, по-дяволите, да знам? Аз пиша за неща, които вече са станали. Ревютата са синопсис на работи от миналото. Никога не съм претендирал, че мога да правя прогнози.
Хората, които не следят редовно сайта ти не знаят, но преди време старата ти къща избухна в пламъци. Надявам се, че всички са добре. И съжалявам за игрите, които загуби. Можеш ли да ни кажеш повече за пожара? Какъв ефект имаше той над хобито?
Изгори всичките ми скапани игри, ето такъв ефект имаше. Изгубих всички Deadlands книги, всички олд скуул DnD неща, които имах още от училище, както и унищожи копието ми на играта Star Frontiers. Изгубих толкова много базови игри, че все още трябва да отказвам оферти за ревюта на експанжъни. Също така унищожи всичките ми инструменти, прекрати работата ми и изчисти всички кодове за ъпгрейди на софтуер, които не бяха застраховани. Така че ефекта върху хобито беше на втори план в сравнение от ефекта върху това да ми се си такова таковата от хвърляне на кинти за покриване на щетите.
Но пък беше супер яко да видя колко много хора ни се притекоха на помощ. Имах оферти от цялата страна от хора, които искаха да ми подарят техните игри, с които да заменя изгубените(за пояснение – отказах повечето от тези оферти, но не и тази на един пич, който ми предложи да ми даде Black Ops, защото да не се лъжем, това е Black Ops). Много издатели ми пратиха огромни пакети, така че за около две седмици, аз отново бях задръстен с игри. Добре де, може би за два месеца. Трудно е да получаваш поща в хотел.
Какво би ни пожелал на нас – българските геймъри?
Давай, България!
Как беше това?
Разгледайте сайта на Мат Дрейк, като кликнете на картинка отдолу!
Преглед на статията
Оценка
Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!
