Site icon Big Box Gamers

Mask of Moai – Има иновативни игри, има и „иновативни“ игри

Има иновативни игри, има и „иновативни“ игри. Има такива, които интегрират дигитални технологии с настолните игри, има и такива, които интегрират „дигитални технологии“. Днес ще говоря за кавичките.

Ако нещо ви е познато в името, вероятно сте чули оттук-оттам за Mask of Anubis, което беше нещо като по-големия брат на Mask of Moai и в известен смисъл проби предразсъдъците за такъв тип игра.

Няма съмнения, че най-голямото и най-крещящо нещо в Mask of Moai е така наречената „VR” механика. Не, играта не пристига с високотехнологични джаджи, баш обратно. Има и пластелин.

В кутията ще намерите купчина евтин черен картон и най-объркващия наръчник какво да правите с него. Наръчникът е толкова объркващ, че дори само разчитането му си е пъзел сам по себе си. Дори и да успеете да го разгадаете, сглобяването на това, което не знаете точно какво е предварително си е мъка със сълзи. Това се дължи основно точно на евтиния картон и на това, че трябва да се избутват от там неща (тип punchboard), което дори е малката тегоба. Истинското депресивно приключение идва със сглобяването, защото много от местата изискват натискане, дърпане и яко сила, което си истински проблем при положение, че най-малкото напрежение с този материал ще доведе до скъсване. На места дори ще се наложи да използвате тиксо, което автоматично превръща сглобяването на това чудо в класически български ремонт с хартиено тиксо и дъвка.

Положение тип „I accidently built a shelf“

Знаех, че това е трябва да е нещо, в което си слагаш телефона и ти изолира зрението от всичко наоколо, но около тази проста концепция наслагвах всякакви допълнителни лепки и джувки.

Както и да е, с някаква абсолютна благодат аз успях да го сглобя и след като видях какво се получи, аз бях…

Aaaaaa…

Mask of Moai… ясно, ясно…

Който е запознат с името Moai, е разпознал, че тук става въпрос за великденските острови и онези чудати каменни статуи-идоли.

И понеже заговорихме за темата, ето и най-странната част. Ще се опитам да ви обясня историята на играта, но обещайте, че няма да вземате пример и ще намалите гъбите. В играта има пластелин…

Казах пластелин.

Така. Преди много години, древният народ на Моай живял спокойно на Великденските острови и почитали божества на име Рапа Рапа, но понеже на японски Р-то се произнася Л – „Лапа Лапа“. Придошло огромно наводнение и само островът Лапа Нуи останал над водата. Започнала голяма война за малката суша между моайците и малко по малко, целият народ потънал в упадък. Заради тежката съдба, някои от хората решили да търсят нови земи и направили най-логичното нещо… заминали в космоса. Да.

Много години по-късно – 20ХХ година, вече извънземните моайци, решили да се върнат на земята на предците си, за да потърсят сакралните божества Лапа Лапа в древен моайски храм, намиращ се на дъното на океана някъде в района на великденските острови.

Играчите влизат в ролята на тези извънземни, които заедно трябва да Локализират Лапа Лапите и да ги напътстват до космическия си кораб, за да ги приберат обратно, защото очевидно глупавите и дезориентирани  Лапа Лапи все още заслужават да бъдат боготворени.

Като изключим не толкова изненадващо смахнатата японска история, която не е толкова далеч от абсурдността на източните митологични вярвания, играта е всъщност едно изключително забавно подводно приключение с тежък и натоварващ пъзел елемент.

Правилата на Mask of Moai може и да изглеждат лесни, но ви предупреждавам да не планирате изиграването й късно вечер или под въздействието на каквито и да е концентрати, защото мислене се изисква, и то не малко. В играта има и пластелин…

За да започнете играта само пуснете апликацията, нахлузете телефона на мястото му и започвайте. Готови ли сте? Проблем ли има? О, телефонът ви се рестартира? Нищо пробвайте отново. Пак? Хм… какъв ли е проблема?

Нека ви кажа. Проблемът е, че натискате бутона за включване и изключване на телефона си всеки път. Нищо де, пробвайте да го обърнете, тя апликацията ще се завърти. Да, ама не!

Това, което изглежда като малък проблем всъщност съвсем не е малък, защото апликацията е така проектирана, че позиционирането на телефона в „кашона“ е неподходящо за почти всички видове стандартни смартфони. Вероятно на айфоните е от другата страна, но не мога да бъда сигурен.

Дори не си личи!

Това, което се наложи да направим е да изрежем дупка в „кашона“, където копчето да се подава. Отдолу е, така че не се вижда много-много.

И понеже е ясно, че това е симулация на VR, трябва да имате предвид, че смартфона ви трябва да има жироскоп. Оказа се, че не всеки нов телефон има. Моят не е от най-старите и въпреки това, за съжаление няма. Но за игра се изисква само един, така че вероятността някой от вас да е с такъв не е малка.

Ако успеете да минете през всички тези приключения, играта вече е готова да започне.

В основата си, това е пъзел игра, в която един играч гледа през VR самоделка и казва на останалите какво вижда. Останалите трябва да сглобяват с части, с които разполагат. След това VR-a се дава на друг играч, който гледа отделно място. Така няколко пъти играчите си разменят устройството, като накрая се получават няколко различни сегмента от голям пъзел, които някак си трябва да се съединят един с друг.

Компонентите на играта не са толкова много, но са с отлично качество и готин визуален 3Д ефект. Има и пластелин…

Ей, помните ли как преди време ви казах, че в играта има и пластелин? Играчът, който гледа през VR-a се намира в сухо помещение и с лек физически подскок може да се гмурне. Под водата, навсякъде около него, има различни статуи с различни физиономии и различни цветове. Освен това някъде в далечината се виждат и други помещения с други статуи. Да, ей сега ще говоря за пластелина. Да се върнем на сухото помещение. Играчът може отново с лек подскок да се върне отгоре. Оглежда и търси коридор. Коридорите са няколко вида и този играч трябва много внимателно да опише какъв вид е коридора на останалите играчи, за да може да бъде открит лесно. И освен това, върху почти всеки коридор се вижда Лапа Лапа. Понякога в лице, понякога в гръб.

Време е за Тъби Лапа Лапа!

Докато гледа, или след като свали устройството, играчът трябва да измайстори Лапа Лапата с пластелина и да му сложи маска. След това пльоска съществото върху коридор, който другите играчи са сложили. Трябва да се внимава накъде точно гледа Лапа Лапата, защото има огромно значение за финалния пъзел.

Мастър на пластелина!

А, забравих ли да кажа, че докато играчите гледат през VR-a имат ограничено време? Често това време не е достатъчно, но за щастие апликацията позволява да нагласите много неща в играта – не само време, но дори и да си дадете повторни шансове за някои гмуркания.

След като всичко приключи, гледате цветовете и Лапа Лапите и виждате как най-логично ще ги съедините. Съществата винаги са три и причината на масата да виждате повече от три е или, че вече не знаете къде се намирате (което е твърде вероятно след една-две игри на Mask of Moai) или че в един от случаите съществото е с гръб, а в другия е с лице и трябва да прецените кое е повтарящото се същество… което е нова бира.

С други думи, в играта се изисква известна доза базово умение за моделиране, защото ако двама играчи видят едно и също същество е добре и двамата да са го моделирали горе-долу еднакво.

Та! След като сметнете, че всичко е по мястото си, пускате финала на апликацията, която ви е програмирала движенията на Лапа Лапите. Казва ви кое къде и с колко трябва да го движите. Ако накрая съществата не се окажат на едно и също поле, значи губите. Ако са на едно и също поле, значи сте излъгали, защото е невъзможно да биете тази игра!!!

Добре де, не е невъзможно, но определено се изисква немалка доза опит на всички играчи около масата, защото подобно на Witness, ако един играч се справя зле, всички ще загубят… Чавдаре…

Заключение

Трудно ми е да ви кажа какво мисля за Mask of Moai. Играта е толкова различна от всичко, което съм срещал в опита ми като настолен геймър, че не мога да я сравня с нищо. С други думи – не знам дали играта е добра. Не знам дали механиките са добри или балансирани. Знам единствено, че изиграването е приключение и при това запомнящо. Знам, че забавлението е гарантирано, независимо, че сглобяването на цялостния пъзел е фрустрираща мъка, която може да откаже много хора. Ще ви кажа нещо обаче. Мъката не идва единствено от това, че ако един е объркал в гмуркането си ще обърка целия пъзел. Мъката идва и от досадното местене на пластмасовите токънчета, които символизират маските. В играта често ще въртите и ще местите неща и често тези неща ще се разглобяват автоматично, защото не са добре захванати. Препоръчвам ви да играете на гладка повърхност, защото покривката ще пречи за плъзгането.

Добре де, играта си има своите технически проблеми, но ви гарантирам, че едва ли сте играли подобно нещо. Според мен, Mask of Moai е иновация, която не е просто е експеримент, но си е направо запомнящо приключение при всяка една игра. Само не се залъгвайте от смешния външен вид на Лапа Лапите – това си е игра с тежък пъзел елемент и ако не си падате по тези неща, по-добре е да страните от нея.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Ако вече сте видели играта в базата данни на Boardgamegeek, значи сте разбрали, че все още не може да се открие лесно на пазара. Въпреки това, очаквам скоро да се пръкне тук-там. Ако не – излапалапайте си я от сайта на производителите.

Gift 10 Industry

Exit mobile version