Site icon Big Box Gamers

Manitoba – Има за чистене

Манитоба е красива канадска провинция, чиято тундра е изпълнена с красива природа и богати животински видове. На това място, индианското племе Крии развива селско стопанство… и събира точки.

Доколкото разбирам, в Манитоба няма никакви планини, но не сме тук да обсъждаме дълбочината на темата, особено когато става въпрос за класическа евро игра за събиране и продаване на ресурси.

И като казвам класическа… имам предвид… не чак толкова класическа. В Манитоба има куп абстрактни механики, които превръщат я в малко тегаво занятие. Не казвам, че играта е трудна, а просто тегава.

Първо – компонентите са разкошни, като за евро игра. Мийпълите са готини и специално изработени за играта, а ресурсите не са кубчета а са си в нужната форма. Артът е шарен и изкача, което прави визията приятна за окото през цялото време.

Много е трудно да ви опиша всички правила в играта, не защото са много, а защото са особени. Ще се опитам да ви предам основната концепция.

Всеки играч управлява собствено индианско племе и се старае да събира бизони, лодки, боровинки, коне и пера, като ги турпа по складовете си, защото в определен момент всеки един от тези складове може да се точкува и ако нямате нищо в него ще получвате минус точки – ако имате много обаче – ще се чудите в кой джоб да си ги турите всички тия точкове.

Играта се развива в четири сезона, като по време на всеки сезон (с изключение на зимата и есента) има точкуване на два склада. По време на есента, вместо точкуването на единия склад се точкуват всички складове.

В началото на всеки сезон вие знаете какво ще се точкува, така че имате привидно няколко хода да се приготвите. Казвам привидно, защото всъщност в цялата игра имате общо има-няма 16 хода, като повечето от тези ходове ще ви бъдат орязани.

Всичко в тази игра се върти около една купчинка от дебели дискове. Всеки диск отбелязва различния вид действие. Когато сте на ход избирате единия диск, режете на това място купчинката и обръщата отрязано с главата надолу върху вашия личен борд. Вие можете да изпълните две действия свързани с този цвят диск:

Движение по дъската за събиране на ресурси (но само на местата с цвета на диска)

Движение по трак в страни от борда (но само на този трак с цвета на диска)

След като направите вашите две действия, всички останали избират един от дисковете, които сте оставили на вашето табло и имат право да направят само едно действие в този цвят, като даже това действие е леко обрано.

Това автоматично значи, че с колкото повече играчи играете, толкова по-малко ефективни действия ще имате. Причината е, че рундовете се сменят след всеки активен играч.

Като изключим тази абстрактизация, играта предлага достатъчно дълбоки полу-стратегически (тъй като можете да планирате само за конкретния сезон) и нелоши тактически врътки, които бихте могли да експлоатирате. Понеже действията са ограничени, в тази игра е изключително полезно да следите останалите играчи и да им давате минимално количество полезни избори за пасивните им действия.

В Манитоба движението по таблото с ресурси е окей. Там решенията са горе-долу очевидни и случайният сетъп на плочките фалшивее, защото няма чак такова значение. Това, което всъщност прави играта са въпросните тракове. Всеки трак дава различни бонуси, като някои тракове дори взаимодействат един с друг. Има предимство да се движите винаги пред останалите на всеки трак, тъй като първенците вземат по-добрите бонуси. Това значи, че при игра с повече души – тези тракове са по-интересни, защото винаги ще има състезание. И без това нямате достатъчно индианци, които да слагате по всички тракове, нито време да макснете всичко, така че при два души е вероятно дори да не се срещнете на нито един трак.

Заключение

Manitoba е всичко на всичко… интересна игра. От тези, които нямате против да играете един, вероятно два пъти. Играл съм я с различна бройка играчи и според мен работи по-добре с повече, основно заради взаимодействието. При двама играчи имате повече активни действия, но рядко ще се сблъсквате един с друг.

Компонентите са готини, но правилата не са достатъчно изчистени и имахме въпроси първите игри.  Референс картите са енигма, дори и за хората, които знаят как се играе играта, а иконографията е под всякаква критика.

Това са референциите. Ъм…

Най-големият проблем с играта обаче са абстрактните и неинтуитивни механики, които ако не друго – ще забравите само ден след като оставите кутията на рафта. Днешно време, елегантността е важна част от всяка една съвременна игра, а в Манитоба тя липсва с тонове.

С други думи – добра игра, но без остатъчен ефект.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version