петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Лоренцо – Евро Магнифико
Лоренцо – Евро Магнифико
Великолепния Лоренцо

Лоренцо – Евро Магнифико

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Най накрая се добрах до „новата“ игра на един от любимите ми дизайнери Симоне Лучани – Lorenzo Il Magnifico. Играта всъщност дебютира в края на миналата година – в Есен 2016, но в много ограничен тираж. Чак средата на 2017-ма може да се намери свободно по магазините като е разпространявана от не кой да е, а CMON. Да видим дали чакането си е струвало.

В Lorenzo Il Magnifico, Лучани си кооперира не с Даниеле Тачини както беше в свръх успешните Tzolkin и The Voyages of Marco Polo (ще четете тези имена често в това ревю), а с Вирджинио Гигли . Гигли е съавтора му на Grand Austria Hotel и елементи от тази игра се усещат и тук. Към тях се присъединява и и по-неизвестно име – Фламиния Бразини (Egizia и Leonardo Da Vinci), като това женско присъствие си струва да се отбележи, най-малкото защото е рядкост сред дизайнерите на настолни игри.

Лоренцо де Медичи е бил дефакто управник на Флорентинската Република през 15-ти век. Той е най-влиятелния и възторжен патрон на Ренесанса. За него важи определението „ренесансов човек“, бъдейки магнат, дипломат, политик и патрон на учени, художници и поети. Спонсорирал е имена като Ботичели и Микеланджело. Заради постиженията си той получава прозвището Великопени (Magnifico). В едноименната игра играчите са италиански семейства, които опитват да постигнат успехите на Лоренцо. Вървейки по стъпките му вие ще строите важни сгради, завоювате провинции и наемате талантливи персонажи, като не пренебрегвате и влиянието на църквата. Темата от една страна е банална за евро игрите – Италия в ренесанса, но от друга е първата игра на тези италианските дизайнери с изцяло тази тематика. Това е все едно българи да направят игра за цар Симеон I, или поне за чорбаджи Нено.

Играта в прогрес – има доста елементи и доста за мислене

Правила и Механики

Като механики играта продължава експериментите на комбиниране на поставяне на работници с хвърляне на зарове. В Лоренцо обаче късмета от заровете не е повод за оплакване, тъй като хвърлените зарове важат за всички играчи. Всеки има четири работника в четири цвята – оранжев, бял, черен и неутрален. В началото на всеки от шестте рунда се хвърлят три шест-стенни зара, които са в различни цветове – бял, черен и оранжев. За този рунд силата на всеки цвят работник на всеки играч съответства на числото хвърлено на зара със същия цвят. Неутралният работник е винаги със сила 0.

Тематично това съответства на членове на семейството, които са учен, военен и свещеник, а тази година се готви война и влиянието на военния е голямо (6 на оранжев зар), докато църквата е в запад (1 на белия). За науката се шуми, но не е най-горещата тема (4 на черен зар). Неутралният работник е издънката на семейството, който нищо не може да свърши без помощта на слуги. А слугите са „ресурс“, който използваш, за да повишиш силата на работника с толкова единици колкото слуги използваш.

Най-важните места, на които могат да се поставят работниците са четирите кули, всяка от които има по четири места и е с различен цвят. Всеки рунд се зарежда карта на всяко от тези места от тесте със същия цвят като кулата. На първото място може да се постави работник със сила поне 1 и неговия играч получава правото да купи картата на това място. На второто място се изисква поне три и т.н. За кулите важи правило, че след като поне едно от местата в кулата е заето, следващите играчи трябва да платят три пари на банката, за да поставят работник в тази кула. Това създава елемент на надпревара.

Четирите кули, символични за ренесансова Италия

От зелената кула може да завоювате провинции. Първите две провинции в кралството си може да „купите“ безплатно, но за следващите ви трябват военни точки. Провинциите предоставят ресурси еднократно, както и в последствие при активирането им чрез „жътва“. В синята кула са персонажите. Те се наемат срещу пари и отново дават добър бонус, когато ги наемете. Добавят ви и умение, което важи до края на играта. Например – оттук нататък работниците, които използвате за купуване на сгради ще имат 2 сила повече и ще купувате сградите с 1 ресурс отстъпка. Зелените и сините карти дават точки  в края на играта, като според броя, който имате точките прогресивно нарастват.

Жълтата кула има плановете на различни сгради. Сградите струват ресурси (дърво и камък най-вече, както се очаква от всяка себеуважаваща се сграда) и дават еднократно точки престиж и възможност да получите различни облаги при изпълнение на действие „продукция“ по-нататък в играта, подобно на зелените провинции и „жътвата“. В последната, лилава кула, има политически, военни или търговски „начинания“, които може да предприемете. Те носят много престиж, но за разлика от другите карти не ви помагат толкова напред в играта.

Оспорвана е надпреварата за местата „жътва“ и „продукция“. Само един работник може да стъпи на всяко от тези места на рунд, което активира двигателя ви от зелени или жълти карти. Това кои от тях ще се активират зависи от силата на работника. След това останалите играчи ще могат да ползват само по-слаба жътва или продукция. Останалите места по борда просто дават ресурси, като едно от тях определя и реда на игра за следващия рунд, което за worker placement игра, разбира се, е много важно.

Големите цветни зарове веднага привличат внимание. Наказанията от църквата са в средата в ляво над зеления диск.

На няколко пъти в играта следва инспекция от църквата. Ако до тогава не сте събрали определен брой точки за църква сте отлъчени и получавате сериозно наказание, което важи до края на играта. Точките за църква се печелят доста трудно и може да прецените, че ще се оправите с последиците от наказанието и да не се занимавате с корумпираната паплач.

Играта предоставя и вариант за „напреднали“ – Лидерите. Те са известни личности от ренесансова Италия, като Леонардо Да Винчи, Ботичели, Борджиите, както и самия Лоренцо де Медичи. Кой не би искал да има в антуража си Да Винчи! В началото на играта се раздават по 4 лидера и се прави драфтинг, така че да се разпределят честно между играчите. Всеки лидер има нелеко условие, при което играча в чиято ръка е може да го активира. След като е активиран лидера дава силно умение. По всяко време може да се откажете от някой лидер, за да получите ресурс по избор, което може да ви отвори чудесни възможности.

Размисли и страсти

Правилата на Лоренцо са по-малко от тези на Marco Polo и Tzolkin, но продължителността е сходна. Механиката за сила на работниците определена от зарове работи добре. Тя допринася за преиграваемост и кара играчите да съобразяват какво могат да постигнат с наличното. Ако в първите рундове се хвърлят ниски зарове е много вероятно резултатите на играчите да са цялостно по-ниски. Не бих казал, че е нещо революционно, но вкарва свежест в поизтъркващия се “worker placement“ жанр. Кулите са интересни, тъй като дават голям избор на силни карти и могат да се комбинират със заровете. Имам някои задръжки относно механиката за плащане на 3 пари, ако има вече работник на кулата. Разбирам, че е нужна, за да се повиши интеракцията и да „обуздае“ лавинообразния растеж, но е малко неинтуитивна. Дори не е отбелязана никъде по борда като иконография. Като стана въпрос за борда – илюстрациите макар да са от по-добрите „творби“ на Клеменс Франц все пак не пасват напълно на тежестта и темата на играта.

Правенето на двигатели от провинции и сгради е интересно и е много удовлетворяващо да видиш как инвестициите ти се изплащат. Опасявах се, че може да е твърде механично, но комбинирано с условията и надпреварата за активирането им не се оказа така. Единствената ми забележка, е че може да бъдат много силни, но зависи от играчите да балансират това. Добро впечатление ми направи тематичността на картите за развитие, като например – когато активирате казармата може да размените един слуга за три военни точки.

Компонентите са отлични – вместо кубчета, дървото и камъните са в приятни форми.

Подобно на личностите в Марко Поло, и тук Лидерите вдъхват живот на играта. Дадени са като „вариант за напреднали“, и наистина с по-неопитни играчи може би първата игра е добре да бъде без тях. Драфтването им и запознаването с уменията им може да забави малко играта, която не е особено лека и без това. Но след първото изиграване, или ако играчите са с достатъчно опит, дори още от първата игра – задължително ги включете. Уменията им не са чак толкова силни като личностите, но пък имате цели четири. Интересното тук е, че не ги получавате наготово, а трябва да изпълните трудно условие, като да сте събрали 15 слуги, 10 камъка или 5 жълти сгради. Дори и да работите само за това условие ще ви трябват два, може би три, рунда за да го изпълните. Добра идея е при драфтигна да комбинирате лидери със сходни условия или умение помагащо за условието на друг. Те са и нож с две остриета, тъй като ако инвестирате твърде много в тях вместо да следвате стратегията си за победа като нищо може да загубите играта – личен опит. Пасват много добре с останалата част от играта и дават достатъчно повод за мозъчна гимнастика.

С двама играчи от една страна конкуренцията за кулите е рехава, но от друга страна има само по едно място за продукция и жътва, което прави тези места свръх ценни след средата на играта. Аз лично бих избрал други подобни игри за двама (включително и Grand Austria Hotel). При четирима добрите карти и места се изчерпват светкавично и играта е много „стегната“. Грешките не е лесно да се поправят, по-трудно е да задоволиш църквата. Но удовлетворението ако си постигнеш целите е по-голямо. Това ми допада и смятам играта за най-добра с четирима. С трима е малко по-свободно и можеш да се сдобиеш с повече карти, да направиш по-силен двигател. Дори и да направиш неоптимални ходове вероятно ще може донякъде да се поправиш. На някои играчи това им харесва, а и играта върви малко по-бързо.

Специално внимание ще обърна на преиграваемоста. В Лоренцо тя не е никак малка – картите за развитие (в кулите) макар да влизат всички игра идват в различен ред, и на различна позиция в кулата като няма повтарящи се. Наказанията на църквата са разнообразни, веднъж едно наказание може да е размазващо за всички, а друг път наказанието почти да не влияе на някои стратегии. Най-вече разнообразието е в лидерите, които са 20 и са с най-разнообразни умения и условия. И все пак… за разглезените евро геймъри може и това да не е достатъчно. Някои от тях (според BGG форумите) искат да има още карти за развитие. Но разбирам защо дизайнерите не са го направили – можеше една играта да се дебалансира с изтеглено по-голям брой от определен вид карти. Така определена стратегия не би била успешна само поради късмет, а друга прекалено силна. Съгласен съм, че Tzolkin (особено с разширението) и Marco Polo се усещат като още по-разнообразни. В Марко Поло произволно изтеглените елементи – личности, градове и договори влияят повече на играта от лидерите и наказанията от църквата в Лоренцо.

Играчът тук е направил добър двигател от зелени и жълти карти за развитие

Дизайнерите изглежда знаят това, и разширението на Лоренцо – „Домовете на Ренесанса“ ще види бял свят след броени месеци. То ще добави „изненадващо“ – специални умения за всеки играч. Също така още 20 лидера и пета кула с още един цвят карти за развитие. Звучи отлично и с удоволствие ще се сдобия с него, но и без домовете бих играл Великолепния още неведнъж. Опасението ми относно разширението е, че освен че може да удължи играта, е да не стане играта прекалено „лесна“. Ако получиш още едно силно умение и още опции от карти може да стане едно математическо упражнение какво може да си купиш с купищата си ресурси по няколко пъти на ход, което бързо ще доскучае.

За да завърша, ще кажа че харесвам много играта и тя със сигурност влиза в моите Top 20 от близо 500 играни! Нещо Малко не й достига, за да наближи висините на дуото Tzolkin и Marco Polo, но има и още потенциал с излизането на разширението й.

Ако ви е харесало това ревю, можете да си закупите играта от нашия партньор:

Time2Play

Източник на снимките – boardgamegeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Един коментар

  1. Не мога да се съглася само с оценкатана компонентите. Компонентите са отвратително качество. Борда имаш чуството че ще се скъса докато го разстилаш, краищатана картонените компоненти са „нечисти“, а дървените компоненти може и да са интересни форпми, но никак не бих ги нарекъл качествени, след като два от тях в моето копие вече пуснаха пукнатини и всеки момент очаквам да се разполовят. CMON ме изненадаха (в лошият смисъл на думата) този път ;( Иначе играта е страхотна и много ми харесва 😉 А и за хора запознаи с эпохата ще се намерят доста тематични препратки.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers