Една доста обсъждана тема по форумите свързана с играта е това, до колко шансът и късметът влияе върху общото удовлетворение от играта. Естествено, като всяка една игра с карти, има известна доза шанс още в самото начало – разбъркването и тегленето на карти. Тези две неща могат да ви провалят още преди да сте започнали.
Наистина, случвало ми се е още при първоначалното подреждане на играта да няма смисъл въобще да започвам. В тези случаи просто разбърквам и започвам наново. Истински дразнещото е, че колкото и добре да ви върви играта, понякога тегленето на карти от Encounter тестето може да ви вгорчи настроението до краен предел. Играта определено не е от лесните и никак не прощава грешки. А тръгнете ли веднъж да губите инициативата и предимството, пътят надолу е доста стръмен и хлъзгав.
Начинът да се противопоставите на „лошия късмет“ при първоначалното теглене и подготовката на играта е да си асемблирате добро тесте. Тук трябва да споменем, че има два типа играчи – такива, които за всяко едно приключение си подбират определено тесте с карти, което е оптимизирано именно за този куест. По този начин те се подготвят за евентуално неприятните и трудни ситуации, в които могат да попаднат. Тези играчи по-малко се притесняват от лош късмет при теглене на карти, защото се предполага, че добре са си направили сметката преди това.
Вторият тип играчи са тези, които си правят едно тесте, с което се опитват да
Друга обсъждана тема е дали е по-добра при соло режим или при игра с други играчи. За мен всяка игра е по-забавна, когато я споделяш с други хора. Първо, защото я има комуникацията с приятелите, и второ заради чисто човешкия фактор. Това, че имаш срещу себе си човек, който мисли по друг начин, интеракцията и взаимопомощта са незаменими.
Като цяло Lord of the Rings LCG е създадена за мултиплейър, а соло режимът го виждам по-скоро като бонус за най-запалените фенове. Като цяло, това е хубаво, защото прави играта по-различна. Първата причина да смятам, че играта е направена за мултиплейър е, защото в соло режимът има куестове, които нямат минаване. Именно там си личи, че просто ти трябва още един човек да ти помага.
Такъв е един от първите три куеста, които идват с главната игра. Именно там усещаш, че ти трябват повече комбинации, повече интеракция и малко повече сиво вещество (две е повече от едно в повечето случаи, нали?), в решаването на трудната задача и създаването на успешна тактика, как да победим. Дискусията между играчите е полезна и приятна и те кара да се чувстваш сякаш няма време за изчакване в самата игра. Нещо, което в соло играта се губи.
В заключение ще кажа, че няма игра в която да няма късмет и шанс. Дали ще са зарчета или теглене на карти е все тая. Въпросът е да има начини да се контролира дозата късмет. В Lord of the Rings LCG има все повече и повече такива начини, което е добре за цялостната оценка за една игра.
За другата тема бих казал, че всеки може да си я играе така, както най-много му харесва. Дали вие сте странник, който обича самичък да броди из Мраколес и да избива паяци и други гадинки в търсене на следите на Ам-гъл, или сте весела дружина елфи, тръгнали незнайно защо да се лутат из мрачните тунели на Хазад-дум, или сте просто тролове, които си тролват… мисля, че ще се забавлявате с тези игра.