Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Помните ли добрите стари платформени 2D игри? Що ли ви питам, последните една-две години те се завърнаха по-силни от всякога и сякаш все повече хора започват да се отцепват от масовите клишета с все по-добри графики и все по-реалистични тенденции, които пренасищат пазара. Днес няма да говоря за тази мода, тъй като вече съм говорил за подобна тема, когато правих ревю на Boss Monster. Но… за игра, която взаимства малко от тези нинтендо стил игри. Искам да ви споделя една от най-странните на пръв, най-оригиналните на втори и всъщност най-забавните на трети поглед игри за 2014-та. Всъщност, относно оригиналността – оказа се, че има дигитална игра, която прилича малко на Loony Quest, но не мисля, че това трябва да ви спре, за да погледнете към един от семейните хитове за изминалата година.
Детска игра, но и за големи
Илюстрациите са шарени, забавни и топли. Дори пародийността в тях е по-скоро шеговита и позитивна, отколкото иронична и аналогична. Самата идея на играта изглежда детска. Оказва се обаче, макар и не идеалната филър игра, че това е перфектен вариант за семейно преживяване или дори забавление със съпругата/съпруга от време на време.
Кой е добър с рисуването?
Когато бях малък много обичах да прекопирам рисунки, като ги слагах на стъклената врата на терасата и върху тях налагах празен лист. После с молив карах по очертанията. Това ме караше да се чувствам голям художник.
Е, цялото това самочувствие изчезна, когато играх за пръв път Loony Quest. Оказа се, че съм доста зле и мозъкът ми не работи художнически. Да не бъда толкова абстрактен, нека ви пообясня всъщност какво представлява играта.
Всеки получава едно табло, върху което поставя прозрачен „екран“. Върху него ще рисува с маркер. В средата на масата се поставя кутията. Ще се обръщат различни картинки, които поставят условия за рисуване. Обикновено условиeто е да стигнеш от точка А до точка Б, като минеш през някой друг бонус и се пазиш от гадове. Всички играчи разглеждат добре картинката, после се обръща пясъчен часовник и те имат точно 30 секунди да нарисуват върху „екрана“ си с маркер пътя, по който искат да минат с една линия.
След изтичането на времето, един по един, играчите налагат своя прозрачен екран върху картинката и виждат как са се справили – дали са стигнали от А до Б и дали са минали през бонуси, гадове, кофти места или бомби.
След това се броят точки и се преминава на следващото ниво – друга картинка.
В играта има положителни бонуси– допълнителни точки, защита от препятствия или гадости, които да хвърляш на опонентите си.
Също така има бомби – негативни бонуси. Могат да те накарат да рисуваш със затворено око, с другата ръка, с палец и кутре, с изпъната ръка и други подобни.
Освен всичко това, не винаги се налага да рисуваш пътища, понякога играта те кара да заграждаш обекти или да уцелваш с точки гадове.
Световете
Цялата история се развива в света на Lords of Xidit и Seasons и ако сте играли играта, вероятно ще познаете и стила на рисунките. Само че за разлика от онези игри, тук няма да срещните пак същите същества. Тук не са подходили толкова мързеливо и са вмъкнали напълно нови.
Да не посочвам чие дело беше… МОЕ!… съжалявам, не издържах.
Loony Quest пристига със 7 свята, всеки един с по 6 нива и всеки един по-труден от предния.
Признавам си, не съм играл все още всички светове. Мисля, че не съм опитвал само последния, но пък съм играл няколко пъти някои от другите.
Според мен няма проблем да представите играта на някого играта директно с което и да е от първите три-четири свята. Внимавайте за по-горните обаче, защото там освен, че рисуването става по-сложно, също така се добавя и едно доста трудничко условие. Някои нива ви позволяват да гледате нивото само 30 секунди и после то се закрива. След това трябва да рисувате само по спомен.
Всички светове са тематични и класически. Напомнят на принципа на старите нинтендо игри, които също преминаваха през стандартните ситуации – гора, пустиня, сняг, под вода, лава и подобни.
Играта е изненадващо тематична!
Това не е просто игра, в която свързвате две точки и драскате наляво-надясно. Всъщност, всяко ниво е тематично и всеки свят идва със собствена история. Най-готиното от това е, че тази история никъде не я пише. Вие сами може да си я разгадаете. Примерно, в някои нива стреляте по гадове, в други запалвате факли, с тях палите бомби и мятате бомбите по боса. Да, в играта има и босове! В други нива пък спасявате мили и добрички същества. У мен остава много топло чувство всеки път, когато играя всичките нива. Дори и когато бия боса, нямам усещането, че го бия, а… как да го обясня. Всеки едно се справям с Лиско, със скритите му планове, срещу Дора откривателката, ако ме разбирате.
Заключение
Това е особена игра, която ме впечатли с детските си механизми, които обаче не стоят инфантилно, а напротив – насочват към една семейна и топла атмосфера. Такива игри са задължителни за всички семейства с деца, а и за такива, които обичат да играят леки игри с половинките си и да се посмеят невинно. За игра с геймъри? Да, бихте се позабавлявали един-два пъти, но не мисля, че това е играта за вас. Според мен, не се вписва добре в категория филър, а и ще ви се изчерпи доста бързо. Може дори да ви стори, че цялата работа с рисуването е трик за един път. Казвам „може“, защото за мен това не е така. Още от първият път знаех как да гледам на играта и никога не съм я връзвал с геймърските ми събирания. Мисля си, че бих могъл да я вадя от време на време, но усещам, че дори и на мен ще ми е досадно да я играя с тях. С жена ми обаче – това е съвсем друго нещо. Със семейството – още по-добре. Страхотен избор за лека вечер, която не е определена за геймърска вечер, а просто за леко разпускане на масичката пред телевизора или пък на терасата. Чакам Вики да порасне още година-две и усещам, че ще се влюби в играта. Той вече обича много да рисува и да оцветява, така че мисля, ще я оцени. Loony Quest е направена да се разглежда по този семеен начин и мисля, че само ще загубите ако не го направите. В заглавието има думата „Loony” (шантаво), за Бога! Какво очаквате!
ПЛЮСОВЕ:
- Иновативна механика с рисуване
- Супер сладки илюстрации
- Разказва истории с картинки
- Напомня на старите 2Д Нинтендо игри
- Идеална семейна игра
МИНУСИ:
- Ако сте зле с рисуването и тук ще сте зле
- Екранчетата бързо се зацапват и трябва да ползвате мокри кърпички
- Не е подходяща за геймърска компания… Duh!
Феи
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Започвам да колекционирам игри за децата ми
- Аз съм виртуоз в рисуването. Виртуоз ли се казва?
- Нямам достатъчно добри семейни игри
- Маркерите са вкусни
Благодаря на приятелите ни от Paladium Games за предоставеното копие и ако си търсите играта ви препоръчвам да кликнете на бутона отдолу.
