вторник, февруари 20, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » „Лигата“ – Впечатления от последния месец-два… три.
„Лигата“ – Впечатления от последния месец-два… три.

„Лигата“ – Впечатления от последния месец-два… три.

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Йохохо! Уир бак! Съжаляваме, че скоро не сме се появявали, но бяхме на лятна почивка…ъъъ…по работа със… такова… имахме… Абе, мързеше ни, окей?! Доволни ли сте?!  Та… поне имахме няколко месеца, през които се разбихме от игри. Кажете добре дошли на господин мен и джентълмените Ицо от BoardDelights иНики от Gamebox! Айде, набързо да ви подпукаме и после всеки кой откъде е. 

 Деян от BigBoxGamers

1978833_10204461371750047_95660900406068899_nСрам не срам, забавихме се. Квот такоа. За щастие за тези няколко месеца имах шанса да изиграя голямо количество нови заглавия, както и някои позабравени. Smash Up определено запали старата любовна искрица в мен и зароди нов ентусиазъм, но реших да не говоря за нея, тъй като играта си е възстара. Terraforming Mars пък е наистина уникална игра, което можете да съдите и по влажния под от лигите на Ицо, но пък ми се струва, че би ми харесала повече, ако я играя втори път. Днес мисля да се концентрирам върху други игри.

Santorini

От много време дебна тази игра и благодарение на „помощ от приятел” най-после успях да се сдобия с нея. Гениална! Компонентите са извън всякакви графики, тъй като играете върху 3Д дъска, върху която строите 3Д сгради, етаж по етаж. В основата си това е абстрактна игра (ремейк на по-стара такава), като слоугъна на играта е „Научи за 30 секунди, играй цял живот”. Абсолютно са прави хората. Не само, че Santorini има дълбочина, но разнообразието е… пак в същата граfа за извън всякакви графики. Всеки играч получава мега-супе-дупе специално умение (много от които умения използват и допълнителни компоненти), като базовата игра пристига с 30 (с разширението стават 45). Гарантирам, че всяка игра ще е различна и преди всичко, да го кажа със сериозен термин, ноо яка!

Явно само аз не съм играл „Santorini“ (или както е известна сред нас „Санто риби“ ). Не защото не искам…а защото копието ми се забави. Което ме прави много тъжен и раздразнителен. И завистлив… Щастливци са колегите, че са успели да се докоснат до това, което изглежда е игра № 1 от началото на годината. Послушайте ги, според мен не бъркат. Най-вероятно това няма да е последния път, когато си говорим за „Santorini“ в „Лигата“. Надявам се да ви уверя в последното в най-скоро време. – Ицо (BoarD Delights)

Изиграх една бърза сесия на Santorini и тя ме спечели веднага – супер семпла и достатъчно красива, за грабне всеки, който я види разгърната на масата. Ще се наложи да я тествам повечко, за да видя дали шумът около нея е оправдан, но като за едно изиграване, което отне 10 минути, тя се представи доста добре.  – Ники (Gamebox)

Honshu             /           Kingdomino

 

 

 

 

 

Малко чийтнах тук, но ми е трудно да избера между двете. И двете дават подобно усещане и докато темата в Honshu е по-близка до мен, Kingdomino идва с прекрасни компоненти. Toва са леки и бързи игри, в които строите различни зони в свое кралство/град и се стремите да свързвате тези зони по определен „пъзелов” начин, за да изкарате максимално много точки. Препоръчвам ги на всеки, въпреки че в момента Honshu се намира доста трудно.

Успях да играя „Honshu“, но пък „Kingdomino“ ми се губи все още. „City building“, „tile-placement“ игра звучи като „няма какво да се обърка“. И си е така. Всеки ход играете карта, което си има елемент на „trick-taking“, а след това „залепяте“ плочка към феодалното си кралство. Артът е симпатично-минималистичен и е чудесна подплънка към бързит, лек и ХИТЪР геймплей. Препоръчано.  – Ицо (BoarD Delights)

Чийтър! Не съм играл Honshu, но Kingdomino e прекрасна семейна игра. Елементарни правила, които се обясняват за минути, лек геймплей и компоненти, които веднага грабват окото. Предричам, че ще стане голям семеен хит – на изложението в Есен се разпродаде за един ден! – Ники (Gamebox)

12884558_10209262176411128_753895901_nНики от Gamebox

След Коледа е едно такова мързеливооо… Е, видя се колко сме сериозни, но вие ни харесвате въпреки кофти качествата ни, нали? Станалото – станало. Започваме 2017-а начисто, без закъснения и само с яки предложения… Добре де, може би само с яки предложения. Изборът беше труден, може би защото се мотахме два месеца, а може би защото излизат все по-яки игри. Вие преценете!

New Angeles

Не съм играл това заглавие достатъчно! Макар да наблягам на играта в любимата ми Android вселена напоследък, все ми се иска да я разцъквам още. След тихия провал на Netrunner в България (като почти всяко друго LCG), единственото, което ми остана за утеха в тематичните сайбърпънк срещи за настолни игри, бяха симпатичната Infiltration и интересната, но прекалено дълга Android. New Angeles е играта, от която се нуждаех от известно време. В нея попадаме в скъпите обувки на шефовете на мегакорпорациите от киберпънк вселената на FFG, като целта ни е да изцеждаме населението на едноименния град колкото можем повече. Играта се върти около предлагането и приемането на оферти от групата, които уж облагодетелстват целия град, но предимно облагодетелстват вашия джоб. Резултатът е доволно количество преговори и надцакване. Макар да ви трябват петима или шестима, играта по-скоро се възползва, отколкото да страда от това, тъй като имате само един противник – целта ви е да биете тайния си опонент и нищо друго не ви интересува. Възможността да има предател пък става от пренебрежима до изключително опасна към края на играта, което засилва кулминацията при края ѝ. New Angeles е тематична както само Fantasy Flight могат да я направят! Спекулациите и мненията, че тя е нещо като The Resistance и A Game of Thrones: The Board Game, ако те бяха едновременно в главата на Уилям Гибсън, се оказаха верни!

Пф… FFG. – Деян (BigBoxGamers)

Всичко, което Ники е споделил за „New Angeles“ е истина. Богатата тема ви сграбчва за ревера на кибер-пънк-Нео-шлифера ви и не ви пуска до края, компонентите и супер функционалния централен игрови борд са на изключително ниво ( да, да – FFG ), а геймплея е микс от познати и добре утвърдени механики, сред които, за да допълня Ники, се усеща и привкус от “Battlestar Galactica” и „Cosmic Encounter“. И въпреки всичко играта не успя да проработи за мен. В „New Angeles“ най-много ми липсваше депресивната атмосфера на полу-кооперативните игри. Вероятно проблема е в мен и в изключително богатия ми опит с подобен тип игри. Все пак не искам да прозвучи като отричане на играта – пробвайте „New Angeles“ ако ви изпадне, може пък на вас да ви хареса. – Ицо (BoarD Delights)

Dream Home

По принцип подминавам детските игри по-бързо, отколкото Деян пропуска новите заглавия на Cool Mini or Not. Dream Home обаче стана такъв хит в световен мащаб, че просто трябваше да видя за какво иде реч, макар да не съм на седем. В нея строите дома на мечтите си, като избирате двойки карти (стаи и покрив/декорации/помагачи), които запълват откровено якото ви лично табло под формата на къща. Дванадесетте рунда на Dream Home минават неусетно и, за разлика от истинските ремонтни дейности, резултатът е супер красив. Играта не е нищо супер интригуващо като механики (лек set collecion), може би защото е направена за първокласнички, но създаването и декорирането на стаи в къща се оказаха доста по-удовлетворяващи занимания, отколкото бих си признал пред хора. Dream Home е семпла и красива игра, която очевидно е насочена към деца, но има какво да предложи и на възрастните, особено когато не им се занимава с нещо прекалено сложно. И макар да не попадам в таргета ѝ, ми харесва това, че тя може да бъде занимателна и за такива като мен (разбирай хардкор играчи, а не старци, моля).

Страхотна игра! Да, разнообразието не е огромно и вероятно повечето ви игри ще се усещат подобни, но това е една от най-добрите семейни игри, които съществуват на пазара. Темата е разкош, геймплеят е лесен. И освен това играта има най-добрата механика за решаване на победител при равни точки! Гледат се скритите деца из стаите. – Деян (BigBoxGamers)

Dream Home“ все още не е попадала на игрaлната маса пред мен, но няма да крия, че съм й хвърлял по едно око на рафтовете в магазините. Просто остана затисната под тоновете страхотни семейни игри от миналата година. Наясно съм, че геймплея на играта е лек като перце, което не ме отблъсква, компонентите наистина изглеждат супер симпатичнИЧКИ, а след отличните думи на Ники имам сериозно основание най-накрая да пробвам „Dream Home“.- Ицо (BoarD Delights)

179139_3288530704721_1073107505_nИцо от BoarD Delights 

Вероятно сте чували израза – „три деня яли,пили и се веселили“. Е, и ние така…и то си стана почти два месеца. През това време обаче играхме игри, все пак сме професионалисти. Нямаше тонове нови неща, но пък момента беше идеален най-после да поиграем игрите, които останаха засенчени от „Сърп“, „Плачещи поразии“, „Тераформираме Марс“, „Мехове срещу слуги“…абе от всички топ заглавия за изминалата година, за които сигурно ви омръзна да слушате. Ето го и моят избор. Забележка : Благодаря за любезното съдействие на „Гугъл транслейт“ при превода на популярните настолни игри.

A Feast for Odin

“Magnus Opus”-a на хер Уве е игра, която със сигурност се набива на очи. Като започнем от формата на кутията ( две слепени една над друга тухли четворки ), преминем през факта, че пънчвах токени около четиридесет минути (да, толкова са много ) и стигнем до възможните екшън полета за активиране, които са шестдесет и едно на брой ( броих ги ! ). Да го караме по ред обаче, „A Feast for Odin“ е „worker placement игра“, в която бачкате здраво, за да изхраните викингите от своя клан. Ако трябва да напиша горното по-примамливо, то „A Feast for Odin“ е настолна игра-сага, илюстрираща викингското общество в пълния му блясък. През оскъдната земя за земеделие ( нали не се съмнявате, че в игра на Уве няма да се занимавате с фермерство ), ежедневието на лова и риболова, плячкосването на съседни земи, търговията и дръзките морски пътешествия, достигнали дори до бреговете на Северна Америка. Най-хубавото обаче е, че въпреки десетината килограма компоненти, които изглеждат стряскащо разположени на игралната масата „A Feast for Odin“ се играе изумително леко и увлича всеки захванал се с нея. Страхотно впечаление ми направи и факта, че играта работи супер за двама, което не е много често срещано за толкова богати на възможности „worker placement“ игри. „A Feast for Odin“ е просто поредната страхотна игра на чичо Уве, която комбинира класически „евро“ механики, с неговата тетрисова мания.

Ами… Много се чудих за тази игра. Увето пак се е хвърлил на любимите си тетрисови игри, като този път е решил да мине и Каверна откъм анализис парализис. Уве определено не си пада по веганството, защото едната му щерка е 100 кила, а следващата му е двеста. Не ми се ще да видя с какво ще тъпче следващата… От една страна цялата работа изглежда далеч от здравословна, но от друга… съм люопитен за следващата порция пържоли, която предложи касапина дизайнер. Ще пропусна засега, основно заради скучната вече тема „викинги“, или както е позната сред общността „новите зомбита“, но нататък може и да се хвърля на тежък обяд. – Деян (BigBoxGamers)

И аз пасувам засега… Просто защото бай Уве като че ли прекалява с цеденето и миксирането на двата елемента, около които си организира игрите – фермерството и тетриса. Не казвам, че A Feast for Odin е лоша, а че в последно време се наиграх на неговите заглавия. Въпреки това играта си заслужава да се пробва, дори само за да видите десетките видове действия и комбинациите между тях, както и изненадващо тематичния (за суха евро игра) геймплей. Ако сте готови да вдигате тежко, пробвайте! – Ники (Gamebox)

Clank!

Последните няколко седмици най-голямата новина в хобито е, че манията по „Clank!“ задмина тази по „Scythe“ или по което и да е поредно миниатюро-центрично заглавие на „Cool Mini“. Всичко това стана факт, защото колкото и да не ви се вярвам „Clank!“ е точно толкова добра. Тя без никакво съмнение е и моят избор за игра на…това празнично безвремие на „Лигата“. В „Clank!“ играчите влизат в ролята на изпечени крадци, които се впускат в изпълнено с опасности подземие, за да отмъкнат най-много плячка. Има обаче един голям проблем и той е, че в подземието, грижливо гушнал съкровищата си, спинка могъщ,алчен и зъл дракон…носещ името Ники. Цялата тази тема в „Clank!“ е предадена посредством „deck building“ и придвижване, своеобразен „adventure” по игрално поле. Най-забавното в играта, извън стандартите за подобен тип игри с карти, е аспекта на “push your luck”. Най-тлъстите съкровища са на дъното на подземието, но колко по-надолу се спускате, толкова по трудно ще е да излезе. Най-силното достойнство на “Clank!“ е, че играта е изключително забавна игра. Ще откриете и сериозна доза преиграваемост, времетраене на прилично ниво и дързък финал, достоен за всяко приключение. Препоръчвам горещо „Clank!“, хайпа си заслужава.

Имах възможност да я игря на няколко пъти и всеки път ме отказхва познати с израза „Не е нищо особено“, „Не е особено разнообразна“ и подобни неща. Изпитвам вътрешен конфликт, защото пък харесвам декбилдъри. Очевидно е, че и до нея ще стигна някой ден, де… – Деян (BigBoxGamers)

Засега съм записал само една сесия на Clank! и останах със смесени впечатления, тъй като много се кефя на deck building игри, но не съм сигурен, че разбирам манията по това заглавие. Темата е идиотски забавна, а push your luck елементът работи добре, но не виждам нещо кой знае колко специално в играта. Със сигурност не се приближава до Arctic Scavengers от гледна точка на строенето на тесте. Може би просто ми трябват повече преигравания, а може би съм прекалено стар за маниите на младите… И в двата случая подминавам ентусиазма на Ицо.- Ники (Gamebox)

Това бяха нашите силни впечатления от изминалия месец! Сега тичайте да ровите из сайтовете на колегите, щото достатъчно лайкове изкарах на техен гръб. Айде и една реклама на тях: „Готини са“. Толкоз мога да изкарам от егоистичния себецентризъм. 

Gamebox BoarD Delights  

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.