петък, септември 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Lifeboats – корабокрушенска блъф игра
Lifeboats – корабокрушенска блъф игра

Lifeboats – корабокрушенска блъф игра

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

Гледали ли сте Титаник?. Ако не сте, гледайте го, филма е класика и има от всичко – бой, любов и драма (какво повече му трябва на човек?). С две думи казано, хит за времето си. Най-интересното обаче е, че всичко е направено почти както в действителния случай, има доста добри визуални ефекти като за преди толкова време и сцената с потъващия Титаник и борбата за оцеляване е толкова драматична, че не малко хора са се разплакали на нея (включвам и себе си, но ще се оправдая, че тогава бях на 7 години и това беше първия или втория филм който съм гледал на кино). Там някъде, покрай целия хаос и неразбория във филма, се прокрадва и връзката с играта за която ще говорим, връзка доста очевидна като се замислите след като прочетете статията.

Lifeboats

Lifeboats ( Спасителни Лодки) е една много тематична и хаотична игра с постоянна борба за оцеляване. Както може би се досещате, за да получи това име, играта определено има елемент на потъване и пак както предполагам се досещате, местата в спасителните лодки са ограничени и доста малко.

Lifeboats!

Две лодки се спасиха

В Lifeboats всеки играч играе с екип от моряци, чиято цел е най-вече да оцелеят и да пристигнат живи и здрави на някой от спасителните острови. Колкото и лесно да звучи това, играта добавя малко информация за самите лодки и ситуацията тотално се променя. Понеже лодките са стари и изгнили, всеки рунд в някоя от тях възниква пробойна. Готино,а? Като вземете и елемента на бягащи хора от лодка на лодка, някои от които се удавят, защото няма къде да избягат, играта придобива все по-хаотичен и отчайващ имидж. И след няколкото изиграни игри мога да кажа само – „Така и трябва!”.

Блъф

В играта има голямо количество блъф. Даже може да се каже, че 90 процента от играта е блъф, а другите 10 се играят почти механично понякога и определено не са толкова вълнуващи ( въпреки че около бягствата от лодките имаше доста моменти на емоционални изблици). Играят се карти в различни цветове с цел прецакване на „другарчетата”, а може и така наречените там „капитански шапки”, с които можете тотално да объркате играта – или чуждата или своята.

Кой какво ли е играл?

Кой какво ли е играл?

За да не се чудите защо съм написал кавички на „другарчетата”, ще поясня – в тази игра няма отбори, всички приятелства отпадат като фактор по време на игра и ще трябва да имате добри маркетингови умения за да успеете да „продадете” гласа си и да спечелите поне временно доверието на някои от играчите. Ако пък нямате такива умения или дори възможност ( случва се да настроите всички срещу себе си, казвам го от личен опит), то поне можете да се опитате да подобрите нещата подкрепяйки някоя от заинтересованите страни при някой спор ( а такива в играта има много ) и да наклоните везните малко по малко на своя страна.     

Стратегия

Стратегията в играта е един елемент който трябва да се отбележи като много силен. Въпреки че всичко зависи и от хората около вас, можете така да изиграете ходовете си, че стратегически накрая да имате положителен изход от всяка ситуация. Това е нещо, което много ми хареса, особено с оглед на това че играта първоначално изглежда сякаш няма какво толкова да се прави в нея. Можете да спечелите с дипломация и съюзи, с хитрина и дори просто от това че успявате да се набутате на правилното място в правилния момент.

 

В стратегическата част на играта може би най-интересното са временните съюзи (понеже постоянни не съществуват, както уточних по-горе) и социалния елемент. Може да сте много силни в някоя от лодките, но в тази игра през повечето време силните стават неудобни за останалите, а слабите – излишни. Може да се каже, че е малко като Werewolf – винаги трябва да имаш едно наум и винаги могат да те прецакат, дори да се чувстваш неуловим по време на играта. Тази постоянна сигурност обаче довежда до много стратегическо социализиране с другите, наговарянията и договорките правят играта много весела и разнообразна, а и никога не се знае до кога ще важат. Като цяло, можете да направите много бели, но трябва и да сте много предпазливи. Поне ако много искате да имате шанс да спечелите. Иначе си правете каквото искате, това е само игра.

Компоненти

За компонентите мога да кажа, че не са кой знае колко, но са много приятно направени. Сякаш играта е замислена да бъде „усмихната” и от гледна точка на компонентите – всичко изглежда много просто и предполагащо веселата нагласа за игра. Картите са изрисувани като смешни карикатури и са много шарени и предполагащи положителни емоции, а борда, моряците и лодките са дървени и обагрени пак в същите много шарени цветове.

126

Много шарени компоненти

 

Имам чувството, че до голяма степен това е причината играта да ми харесва – освен стратегическата възможност в играта, разбира се. Просто самия факт, че се давите един друг, правите си мръсни номера и е възможно да има сърдити, напълно се неутрализира от цветовете и нагласата за игра, която налагат компонентите. Дори и да се ядосаш, като погледнеш потъващите шарени лодки и празните шарени острови, шаренията в лодките и картите с карикатури, някак се успокояваш и продължаваш да кроиш нови планове и да играеш. Какво по-хубаво от това – забиваща нож в гърба блъф игра която се стреми да не те ядоса (досега не знаех, че съществува такова нещо).  

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като заключение мога да кажа, че не очаквах Lifeboats да ми хареса толкова. Така да се каже, очаквах да „понеса” играта, но не и да искам с готовност и предчувствие за весело изкарване да играя пак. Още по-малко пък очаквах толкова много хора да я харесат – играли сме я поне 20 различни човека и нямаше дори един който да каже, че не харесва играта. Сигурно трябва да поиграя с още хора, за да намеря някой, който да се обяви против идеята или изпълнението на играта. Няма проблеми, ще го направя, така или иначе ми се играе още.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-приятелски настроена ужасно прецакваща блъф игра
  2. Игра с най-много стратегическа интеракция между играчите (все пак всеки иска да оцелее до края)
  3. Игра с най-шарени компоненти
  4. Игра с най-готини лодки
  5. Игра с най-просто представена реалистична тема

Ако случайно сте играли Lifeboats и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта  

Магазинът, в който се тества.

За Камен Цветанов

Камен Цветанов
Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Един коментар

  1. Играта наистина е много добра, достатъчно интересно без правилата да са много сложни. Ако искате да развиете дипломатическите си умения и нямате много лесно обидчиви приятели, играйте я смело. Все още обаче не съм открил от къде мога да я купя в България!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*