вторник, ноември 12, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Lео – номинирана за детска игра на годината!
Lео – номинирана за детска игра на годината!

Lео – номинирана за детска игра на годината!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Когато дизайнери произвеждат детска игра, сякаш винаги първото нещо, за което се сещат е „мемо“. Често тези игри са стандартно мемо преживяване с малко допълнения или изменения, но също не толкова рядко се случва и да създадат игра просто с мемо елемент.

Leo е нещо между двете. Играта изцяло се основава върху запомнянето на различни картинки, но в никакъв случай не напомня на стандартното – обърни две, ако са еднакви ги вземаш.

Компонентите, типично за повечето детски игри, са изключителни! Илюстрациите са шарени и топли, плочките са с добро качество, дори картите са толкова твърди, че почти напомнят на плочки. Времето се следи с голям картонен часовник, рудновете се отбелязват с пъзел, представляващ Лео и неговата коса, която расте и расте. Дори самият Лео е огромна пластмасова фигурка. Защо не правят така и игрите за възрастни! Какво, като пораснем спираме да се вълнуваме от шаренкото ли?! 

pic2910984_lg

Темата е интересна и въпреки че има известна дупка в сюжета, можете да си я украсите така, че да предаде повече смисъл и кеф. Лъвчето Лео иска да отиде до бръснаря си. За целта обаче трябва да стигне навреме преди той да е затворил. Лео очевидно страда от синдром на дефицит на вниманието, защото по пътя през гората среща всякакви животни, които го заговарят и той сякаш забравя накъде е тръгнал. Може пък и да го занимават с битовите си проблеми – счупи се бойлера, наводни ми се външната тоалетна, ококошини се мъжа ми и други глупости, с които Лео като управник на гората трябва да се занимава. Проблемът е, че ако Лео не стигне навреме, бръснарницата затваря и той се връща обратно в леглото, като се надява другия ден да успее да стигне „овреме“. Като стане обаче, същите животни са на същото място и пак го занимават със същите проблеми. Ако той помни кой къде е, може само да го подмине. Ако не, тогава ще се наложи отново да се занимава с глупостите на гората. Това очевидно е версия на бюрократичен ад, в която всеки ден се налага да се занимаваш с административна бумащина, или е нещо като „Денят на мармота“ и Лео трябва да преживява всеки един ден, като единственото, което се движи е растежа на косата му. Ако пет пъти не успее да стигне до бръснарницата, косата му пораства толкова, че чупи пространство-времевия континиум и гривата му поглъща реалността такава, каквато я познаваме. Или с други думи – играчите губят.

Отделих толкова време за темата, защото самият геймплей не е толкова сложен, както бихте се досетили за детска игра.

20160713_224755

Всички плочки в играта се разбъркват и нареждат в по определен начин с лицето надолу. Нищо не пречи да си ги наредите както искате, но е добре да си правите повече чупки, за да помните кое къде е по-добре. В началото на реда слагате леглото на Лео и фигурката на лъвчето, а в другия край – бръснарницата. Целта на Лео е да стигне до бръснарницата за определено време. Ако не успее, може да се пробва още четири пъти.

Всички карти в играта се разпределят между играчите по колкото се може по-равно. Всяка карта е с цвят, картинка и число. Числото и цвета са важните неща, картинката е само за гот и тема.

20160713_224835

Играта е напълно кооперативна и можете да обсъждате каквото си искате с другите играчи. По време на хода си, играчът играе една от картите си и движи Лео с толкова полета, колкото показва картата. Като лъвчето стъпи някъде, плочката се обръща и ако цвета й съвпада с тази на картата, времето не се движи. Ако не съвпада, тогава времето се придвижва с толкова часове, колкото показва плочката. Най-много време отнемат лъвиците, защото… ами… Лео е млад и… нали, хормони. Говорят си, бе! Говорят! Това е детска игра, пууу, не ви е срам!

След като Лео не успее да стигне навреме първия път, а той НЯМА да успее, гарантирам, тогава всички плочки, които сте обърнали, отново се обръщат с лицето надолу и Лео се опитва пак да стигне. И така до пет пъти. Ако стигне „иху“, ако не стигне „буху“.

20160713_224759

Заключение

Лео е изумителна детска игра. Да, може да се играе и от възрастни, но няма да ви задържи толкова вниманието, че да я играете редовно. Играта е сравнително лесна и вероятно ще я минете на трети-четвърти опит. Това е добре за детска игра, защото избягва проблема на фрустрацията и едновременно с това дава усещане за развитие и заслужена победа.

Плочките са с няколко различни гърбове и ако играете твъъъърде често, ще можете да смалите вариантите на плочките когато се опитвате да ги запомните, което отново мисля, че е плюс за малките.

Лео беше номинирана за Kinderspiel (детска игра на годината) съвсем заслужено. Играта е предизвикателна, но не твърде трудна, развива мисленето и е повече от приятна за окото. Ако имате деца е чудесен подарък, който можете да си цъкате и с малките. Освен това не виждам защо деца на 5-6 да не могат да играят и сами, ако ги научите на правилата. Текст няма да откриете по нито един компонент, така че е идеална за семейна обстановка.

Има много детски игри, които са прекрасни за филър, парти или дори само за отпускаща атмосфера при игра само с възрастни. Мисля, че Лео не е от този тип, така че, скъпи закоравяли геймъри, това няма да ви запълни дупката между Eclipse и Zombicide.

С други думи, Лео е чисто детска игра, която знае за какво е дошла и го прави с идеален профисионализъм.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изумителни компоненти и прекрасен арт
  • Лесни правила и бърз геймплей
  • Не твърде лесна, но не и твърде трудна
  • Чудесна игра за деца, или за родители, които играят с децата си

МИНУСИ:

  • Не е подходяща за възрастни

Играта можете да откриете в сайта на производителите, а скоро и съвсем навсякъде.

Abacusspiele

 

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*