събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Lео – номинирана за детска игра на годината!
Lео – номинирана за детска игра на годината!

Lео – номинирана за детска игра на годината!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Когато дизайнери произвеждат детска игра, сякаш винаги първото нещо, за което се сещат е „мемо“. Често тези игри са стандартно мемо преживяване с малко допълнения или изменения, но също не толкова рядко се случва и да създадат игра просто с мемо елемент.

Leo е нещо между двете. Играта изцяло се основава върху запомнянето на различни картинки, но в никакъв случай не напомня на стандартното – обърни две, ако са еднакви ги вземаш.

Компонентите, типично за повечето детски игри, са изключителни! Илюстрациите са шарени и топли, плочките са с добро качество, дори картите са толкова твърди, че почти напомнят на плочки. Времето се следи с голям картонен часовник, рудновете се отбелязват с пъзел, представляващ Лео и неговата коса, която расте и расте. Дори самият Лео е огромна пластмасова фигурка. Защо не правят така и игрите за възрастни! Какво, като пораснем спираме да се вълнуваме от шаренкото ли?! 

pic2910984_lg

Темата е интересна и въпреки че има известна дупка в сюжета, можете да си я украсите така, че да предаде повече смисъл и кеф. Лъвчето Лео иска да отиде до бръснаря си. За целта обаче трябва да стигне навреме преди той да е затворил. Лео очевидно страда от синдром на дефицит на вниманието, защото по пътя през гората среща всякакви животни, които го заговарят и той сякаш забравя накъде е тръгнал. Може пък и да го занимават с битовите си проблеми – счупи се бойлера, наводни ми се външната тоалетна, ококошини се мъжа ми и други глупости, с които Лео като управник на гората трябва да се занимава. Проблемът е, че ако Лео не стигне навреме, бръснарницата затваря и той се връща обратно в леглото, като се надява другия ден да успее да стигне „овреме“. Като стане обаче, същите животни са на същото място и пак го занимават със същите проблеми. Ако той помни кой къде е, може само да го подмине. Ако не, тогава ще се наложи отново да се занимава с глупостите на гората. Това очевидно е версия на бюрократичен ад, в която всеки ден се налага да се занимаваш с административна бумащина, или е нещо като „Денят на мармота“ и Лео трябва да преживява всеки един ден, като единственото, което се движи е растежа на косата му. Ако пет пъти не успее да стигне до бръснарницата, косата му пораства толкова, че чупи пространство-времевия континиум и гривата му поглъща реалността такава, каквато я познаваме. Или с други думи – играчите губят.

Отделих толкова време за темата, защото самият геймплей не е толкова сложен, както бихте се досетили за детска игра.

20160713_224755

Всички плочки в играта се разбъркват и нареждат в по определен начин с лицето надолу. Нищо не пречи да си ги наредите както искате, но е добре да си правите повече чупки, за да помните кое къде е по-добре. В началото на реда слагате леглото на Лео и фигурката на лъвчето, а в другия край – бръснарницата. Целта на Лео е да стигне до бръснарницата за определено време. Ако не успее, може да се пробва още четири пъти.

Всички карти в играта се разпределят между играчите по колкото се може по-равно. Всяка карта е с цвят, картинка и число. Числото и цвета са важните неща, картинката е само за гот и тема.

20160713_224835

Играта е напълно кооперативна и можете да обсъждате каквото си искате с другите играчи. По време на хода си, играчът играе една от картите си и движи Лео с толкова полета, колкото показва картата. Като лъвчето стъпи някъде, плочката се обръща и ако цвета й съвпада с тази на картата, времето не се движи. Ако не съвпада, тогава времето се придвижва с толкова часове, колкото показва плочката. Най-много време отнемат лъвиците, защото… ами… Лео е млад и… нали, хормони. Говорят си, бе! Говорят! Това е детска игра, пууу, не ви е срам!

След като Лео не успее да стигне навреме първия път, а той НЯМА да успее, гарантирам, тогава всички плочки, които сте обърнали, отново се обръщат с лицето надолу и Лео се опитва пак да стигне. И така до пет пъти. Ако стигне „иху“, ако не стигне „буху“.

20160713_224759

Заключение

Лео е изумителна детска игра. Да, може да се играе и от възрастни, но няма да ви задържи толкова вниманието, че да я играете редовно. Играта е сравнително лесна и вероятно ще я минете на трети-четвърти опит. Това е добре за детска игра, защото избягва проблема на фрустрацията и едновременно с това дава усещане за развитие и заслужена победа.

Плочките са с няколко различни гърбове и ако играете твъъъърде често, ще можете да смалите вариантите на плочките когато се опитвате да ги запомните, което отново мисля, че е плюс за малките.

Лео беше номинирана за Kinderspiel (детска игра на годината) съвсем заслужено. Играта е предизвикателна, но не твърде трудна, развива мисленето и е повече от приятна за окото. Ако имате деца е чудесен подарък, който можете да си цъкате и с малките. Освен това не виждам защо деца на 5-6 да не могат да играят и сами, ако ги научите на правилата. Текст няма да откриете по нито един компонент, така че е идеална за семейна обстановка.

Има много детски игри, които са прекрасни за филър, парти или дори само за отпускаща атмосфера при игра само с възрастни. Мисля, че Лео не е от този тип, така че, скъпи закоравяли геймъри, това няма да ви запълни дупката между Eclipse и Zombicide.

С други думи, Лео е чисто детска игра, която знае за какво е дошла и го прави с идеален профисионализъм.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изумителни компоненти и прекрасен арт
  • Лесни правила и бърз геймплей
  • Не твърде лесна, но не и твърде трудна
  • Чудесна игра за деца, или за родители, които играят с децата си

МИНУСИ:

  • Не е подходяща за възрастни

Играта можете да откриете в сайта на производителите, а скоро и съвсем навсякъде.

Abacusspiele

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.