07:55 Стефан Фелд отваря едното око, алармата още не се е включила. „Шайзе, имах още пет минути преди алармата.“ Опитва се да се насили да поспи още пет минути, но не му се получава. Все пак решава да изчака в леглото и да се преструва, че спи. Току виж заблудил организма си.
07:56 Не става. Ех, и без това има цял ден работа… Ще изпие едно кафе и почва работа по най-новия си проект. Цял ден ще му отнеме в сметки на цифри, точки и символи.
07:57 „Може би трябва най-после да сложа тема в моите игри?“
07:57:01 Стефан Фелд се засмива. Радва се, че не си е загубил чувството за хумор. Поне се посъбужда.
07:58 Представя си ревютата, които ще изгледа тази сутрин и как всички ще го възхваляват. Само тоя пуст Том Васъл… Много рядко успява да го спечели. Притрябвал му е. Все пак той скапания Стефан Фелд, бейби!
07:59 След една минута будилникът ще звънне. Това очакване му дава идея за нова механика. Кубчета, които играч мести в кръг и ако опонент го изпревари с друг цвят кубче, играчът ще загуби всичките си кубчета. “Ще кръстя играта… ами „Как построихме Ламанша“. Или пък „Огнени колоездачи“. Или пък „Живи хралупи и цъфнали чекмеджета“. Има ли значение?“
08:00 Алармата звъни, но Стефан Фелд не я чува, защото се кефи на новата си идея.
08:01 “Идеята е тъпа. Дай нещо по-просто.”
08:02 Ravensburg и Alea получават мейл „Идея за нова игра – La Isla, Stefan Feld”
Познава си аудиторията и знае как да я задоволи. Въпреки всичко това, Стефан Фелд сред дизайнерите е като Стивън Кинг сред писателите. Издава прекалено много игри и неизбежно много от тях са графомански… или в случая – бордомански. Тоест – игра, колкото да има нещо. Понякога обаче големите хитове засенчват всички онези глупости, които се наричат претенциозни, само защото имат „Фелд“ на кутията. Гледам към теб – Америго.
La Isla не е от големите хитове, но не е и от другия безличен тип. Всъщност La Isla е доста добра игра, изчистена от тежкият „брейн демидж“, който обича да ни насажда дизайнера, но с достатъчно интересни избори, които да ни поддържат инвестирани в играта.
Да го караме едно по едно, защото не всички хора са запознати с така типичния стил на Стефчо.
Темата
Разбира се, типично, в играта няма тема. Добре де, нека да се насилим и да си представим това, което се нарича тема.
Играчите в La Isla са научни изследователи на тайнствен остров, където откриват 5 смятани за изчезнали вида животни и ги изследват. Който… ги изследва най-добре предполагам, той печели.
С други думи – събирате точки.
Компонентите обаче са шарени
Ето това е нещо не съвсем типично за Фелд. Да, Бора Бора беше доста приятна, както и някои от другите игри на Фелд, но всички Фелд маниаци знаят, че никой не играе игрите му нито заради темата, нито заради компонентите.
Въпреки това, мога да кажа с ръка на сърцето, че компонентите са много свежи и хващащи окото, особено за цената си.
Картата на острова не е особено детайлна и не е тематично построена – пълна е със символи и картинки, но символите са изчистени, ясни и шарени. Токъните също. А както всички знаем добрата стара ромска поговорка – Шареното е хубаво.
Нещо, не често срещано, в игрите на Фелд обаче са фигурките. Всеки играч има няколко фигурки с изследователи, които да праща на острова. Мънички са, но фигурките с изследователите са вкусно допълнение, към иначе типично сухата игра.
Типично сухата игра
Феновете на Фелд няма да останат разочаровани. La Isla е суха, но хитра, незатормозяваща и с иновативни елементи.
В средата на масата има голяма карта, която се изгражда като пъзел. Лично аз, първия път се опитвах пет минути да сглобя това елементарно нещо, но нали съм прост, погледнах схемата и се плеснах по челото в съгласие на твърдението току що.
Върху дъската има разхвърляни точки и символи (голяма изненада!). На случаен принцип слагате токъни с животни върху точките. Целта на играчите е да заградят тези животни, да ги вземат при тях и да отбелязват точките под тях.
Освен това, колкото повече имате от определен вид, толкова повече точки ще ви носят. Но! В края на играта се отбелязват точки и за комплект от всички видове животни, така че и това не е за подценяване.
Играта се развива с помощта на карти. Всяка карта може да се използва за три неща. Може да ви дава умение, ресурс или да придвижва знанието ви за дадено животно.
Уменията
Играчите разполагат с малки табла с нужната информация върху тях, както и три места, където можете да пъхнете картите си, ако ги използвате за умения. По този начин се вижда само умението, другите неща не.
Тези умения са най-оригиналното нещо в играта, тъй като всеки ход ще слагате ново умение. Дори е задължително. Вие имате място само за три. Първите три хода е лесно – просто слагате ново умение. От там нататък обаче ще ви е трудно да вземате решение кое да махнете, защото всяко умение е изключително полезно, дори и да е само ситуационно.
Ресурсите
В играта има 5 вида ресурси. Зелен, кафяв, бял, жълт и сив. Няма значение какво представляват. Не съм убеден, че и в книжката пише. Това са просто кубчета с различен цвят. Нямам проблем с това, но имам малък проблем с конкретните цветове. Някои цветове са трудни за различаване. Жълтото, бялото и сивото много си приличат. Особено когато бялото е всъщност дървесен цвят. Да кажем, че ще свикнем, но играта определено не е приятелска настроена към хората с далтонизъм.
Ресурсите се ползват, за да слагате учените си върху дъската. За два ресурса с еднакъв цвят – вие слагате учен върху дъската на място със съответния цвят. Както споменах по-рано – когато заобиколите с учени някое животинче – вие го вземате.
Придвижване на знанието за животните
Ако използвате картата си за това действие, тогава придвижвате цилиндърче по някакъв трак, свързан с конкретното животно.
Всичките тракове имат различни нива. Започвате от нулево ниво и можете да стигнете до пет. Тези тракове са най-важната част от играта.
Всеки път, когато придживате цилиндърчето, вие и само вие, имате право да отбележите точки – по една точка за всички животни, съвпадащи с този трак.
Второто нещо, за което служи е едно от финалните смятания на точките. Всяко животно, което имате умножавате по нивото на трака, към който отговаря. Тоест, трябва да внимавате другите играчи какви животни събират и да не вдигате много точно тези тракове.
В началото на хода, всеки играч тегли по три карти и решава как ще ги изпозлва. Те задължително трябва да се ползват. Въпроса е как ще се разпределят.
Това ви позволява да си направите някаква тактика за следващите максимум два хода, но едва ли ще можете да си изградите стратегия за цялата игра. Нещата се променят много бързо, особено ако играете с максималния брой играчи – 4.
За мен това е много добре, защото играта попада в категория – леки незатормозяващи игри, но не филър игри. Тоест, тази игра не може да ви служи да запълвате времето между други игри, но определено може да се ползва във вечерите когато сте уморени и просто искате да се позабавлявате малко без да си напрягате твърде много мозъците.
Да, има изчисления и смятане на точки, но всичко е ясно, уменията не са сложни, а действията ви са сравнително очевидни, макар и интересни. Ако ви трябва следващия ход жълт ресурс, за да сложите на жълта полянка, за да вземете 3 точки (имате и карта, която ви позволява да вземете допълнителни точки ако вземете жълт ресурс)… ами ще търсите жълт ресурс.
Зависите изцяло от картите и може да се случи така, че нищо не ви върши работа, но това не е общия случай и почти винаги ще имате избор.
В основата си, La Isla е състезание за събиране на животни. Вие не можете да блокирате местата на картата за другите играчи, но можете да побързате и да заоградите животно, към което те са се насочили.
Ако обичате да натривате носовете на опонентите си, погледнете другаде – това си е една семейна приятелска игра, която създава приятна и топла атмосфера. Докато играете ще можете да си говорите спокойно и за това как е изминал вашия ден, защото La Isla не е особено дълбока. Ноо не прекалявайте в разговорите, защото току виж ви е дошъл хода.
Да, ходовете са бързи и в повечето случаи едновременни. Защото когато вземате ресурси или си слагате умения, няма защо да се изчаквате.
Заключение
La Isla е попадение. Това е игра, която сякаш е правена в почивния ден на Стефан Фелд. И не защото й липсва нещо или е счупена, а просто защото самата игра е бриз. Позволява на играчите да си починат. Понякога ние искаме да играем игри, за да разпуснем, а доста игри ни ангажират и ни карат да мислим дълбоко и да пресмятаме възможности. La Isla ти позволява да отдъхнеш от това, но едновременно ти подава чаша хладно безалкохолно с приятна игра и удовлетворяващи решения. Trajan е любимата ми игра на Фелд, но тя е една тегавина от тежки решения и стратегически мозъчни тръстове. Радвам се, че един от най-гениалните дизайнери е решил да покаже на феновете си, че и той може да бъде човек, че и той ни разбира. Ако продължава по този начин да разширява обсега си на видове игри, скоро може да направи и тематична игра…
Ха, радвам се, че и аз не съм загубил чувството си за хумор.
ПЛЮСОВЕ:
- Малко правила, но интересни решения
- Свежи илюстрации
- Много символи, но разбираеми и интуитивни
- Бързи ходове
- Голяма преиграемост
- Неангажираност
МИНУСИ:
- Всеки ход се печелят някакви точки и можете да пропуснете нещо
- Кубчетата са ад за далтонистите
- Ако не харесвате Фелд и La Isla няма да ви хареса
И понеже, който ме познава знае, че аз рядко задържам игрите у нас, дори и да ги харесвам, мисля да пробвам да пусна още един критерий, който евентуално би могъл или не да ви помогне в избора ви, когато се чудите дали да си купите тази игра.
Остава ли La Isla в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Нямам място на рафта
- Имам подобна, но по-добра игра
- Жена ми не я харесва
- Компанията ми не я харесва
- Имам друга игра за този диапазон от време и натоварване, която винаги бих предпочел
- Твърде е абстрактна за моя вкус
Играта можете да закупите от:
Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
Дарение за сайта
