Когато бях малък много обичах да играя шах. Какво да правиш, липсата на знание за по-интересни настолни игри води до това. Не бях зле, но за да си много добър на шах трябва да отделиш много време и да се отдадеш на играта. Точно заради това и шахът започна да ми омръзва, особено когато играех срещу хора, които четяха сума ти литература за шах и използваха какви ли не тактики с имена на руснаци.
Малко по-късно обаче научих за разни вариации на шаха, които използваха същите фигури и същата дъска, но игричките бяха много по-лесни и по-кратки. Да, знам, че съм тъп, няма нужда да ми го напомняте, но наистина отделях повече време на тях, отколкото на шахa. Особено много ми харесваше играта с четирите пешки, в която всеки играч трябваше да си прекара пешките върху противниковото стартово поле. Пешките можеха да се мърдат само диагонално.
Направих това дълго интро, защото Камисадо много напомня на вариация на шах и особено много на тази с пешките. Това е и причината да я харесвам толкова. Най-силната черта на Камисадо обаче са…
Компонентите
У…А…У! Кутията пристига с 20 уникално добри големи пластмасови и тежки кули, отлично гравирани, нарисувани и дори с филцово покритие отдолу. Освен тези фигурки, има и доста прозрачни кристалчета, които се ползват за няколкото допълнителни варианта на играта.
Разбира се, в кутията им и дъска, върху която се движат фигурките. Дъската е шарена, с най-различни цветни квадрати, а за улеснение на далтонистите, дъската е двустранна. От другата страна, освен цветове има и китайски символи. Както и самите кули имат символи отгоре, де. Помислили са хората.
Аз имам нормалния вариант на играта, но съществува и джобна версия, както и голяма версия. Искам да ви кажа, че дори нормалната версия изглежда доста голяма, така че само заради качеството на компонентите си заслужава.
Имаше коментар, че играта е твърде елементарна, за да се дават пари за такова елементарно нещо, но аз съм на друго мнение. Всъщност, нека първо ви обясня безкрайно дългите правила.
Безкрайно дългите правила
В играта има черни и бели кули. Всяка кула има цвят на върха. Всички кули се слагат на стартовите места. – белите срещу черните, всяка кула върху съответния цвят. Играчите си избират цвят. По време на своя ход, играчът движи една кула. Кулата се движи колкото искате полета напред или по диагонал. На какъвто цвят спре, с такъв цвят кула е задължен да играе противника. И така, докато единият играч не изкара някоя от своите кули върху стартовото поле на другия играч. Това е.
В играта има няколко допълнителни мода, които усложняват малко преживяването. Слагат се кристал (драконови зъби) върху избягалата кула и през следващия рунд тя има специално умение да избутва други кули, но пък се движи по-малко. Ако се сложат два кристала, умението се засилва, ако се сложат три – още повече.
Аз обаче предпочитам да играя само стандартния вариант, който не отнема много време.
Преди няколко дена, на рождения ми ден, се случи така, че на една маса се играеше филър играта Biblios. Тя беше в средата на развитието си. Аз и един приятел седнахме да разцъкаме Камисадо. Отворих кутията, сетнахме играта, успях да обясня правилата и да изиграем две игри, след което прибрах всичко в кутията, а другите още играеха същата игра на Библиос. Нека го обясня така – Biblios е 20-30 минутна игра.
Заключение
Камисадо е малка игра с чаровно излъчване. Не само опаковката е важна обаче. Играта може да изглежда като нещо твърде елементарно, нещо за подценяване, нещо… излишно, но като се замисля, това би била една от игрите, които ще се играят най-често у дома, без дори да забележим. Kamisado е перфектната „терасна игра“. Ние имаме малка тераса и нямаме място за масичка, но ако вие можете да си позволите мястото на вашия балкон или още по-добре – на вашата веранда, мисля, че няма да сгрешите да си оставите кутията там или още по-добре, да си я подредите „ала шах“ върху масичката. Наистина, едва ли ще я вадите твърде често в гейминг вечер, особено когато това е игра за двам, а и не мога да вържа Камисадо с филър игра или такава за завършване на вечер. Според мен, това е лежерна следобедна игра, когато децата спят, когато няма нищо интересно по телевизията или когато си пиете кафето, всъщност, защо не и сутрин. Не е геймърска игра и би се харесала особено много от хората, които обичат кратки логически предизвикателства, така че можете да си я вземете, когато ходите на гости при баба си и дядо си. Според мен, можете да научите на тази игра туй-унуй от възрастните хора. Най-вече на това как се мете пода с вас. Да, стереотип е, но много пенсионери у нас обожават шах. Мисля си, че би бил страхотен подарък за добрия ви стар дядо или пък за неговия любим шах клуб. Ето и един чудесен начин да вкарате и възрастните хора в хобито.
Оф… Сега пък прозвуча все едно това е игра за пенсионери. Разбирайте го, както желаете.
ПЛЮСОВЕ:
- Изключително красиви компоненти
- Елементарна и светкавично бърза игра
- Подходяща за лежерна и негеймърска обстановка
МИНУСИ:
- Геймърите може да я намерят твърде елементарна
- Допълнителните модове едва ли ще се играят често
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Подходяща е за игра със съпругата
- Подходяща е за игра с дядо ми
- Подходяща е за игра баща ми
- Подходяща е за игра с децата ми… след две-три годинки
Ако играта ви звучи като нещо, което е за вас, можете да си я закупите от сайта на производителя, като кликнете на бутона отдолу!
Burley Games
