вторник, февруари 20, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » К2 – Не е лесно да си на върха!
К2 – Не е лесно да си на върха!

К2 – Не е лесно да си на върха!

BigBoxToro

BigBoxToro

В свободното си време най-често пише, чете, издава и коментира книги-игри, така че вероятно с това ще ви занимава. Играе и създава също и настолни, и ролеви такива, та не се чудете, ако го видите да се прави на всезнайко и по тези теми. Иначе програмира машини и обикаля из планините, ама това е една друга история…
BigBoxToro

pic1051300_tПодходяща възраст: 10+

Брой играчи: 1-5

Зависимост от езика: няма, след като ви се обяснят правилата

Време за игра: 30 мин + 15 мин/играч

 

Както повечето от вас са се досетили още от името на играта, целта ви в нея е да покорите един от най-високите и смъртоносни върхове на планетата – К2. Всеки играч „ръководи” два катерача, всеки от които има собствена палатка, показатели (аклиматизация) и дори точкуване. Разполагате обаче с общи карти, които разпределяте както прецените между тях във всеки един ход. Това тактическо разпределение на подходящите карти, изиграни в подходящия момент е в основата на играта. Zа да го направите е нужно да обърнете внимание на метeoрологичните условия за следващите няколко хода, да обмислите добре маршрута си и да вземете предвид и този на останалите играчи.

Имате избор между два варианта за изкачване – през зимно и лятно време. Те се различават по сложността на самия терен (картата, която е двустранна за целта), така и по климата – имате отделни комплекти за зимно и за лятно време. При зимно изкачване с повече играчи е почти невъзможно да изкарате максималния брой точки, които ще получите ако и двете ви човечета стигнат до върха, така че е важно добре да прецените до колко да рискувате. Един от най-важните параметри е аклиматизацията, играеща ролята на своеобразен „живот” на катерачите. Тя намалява бързо в горната половина на планината, както и когато има бури, а комбинацията може да е смъртоносна дори за два хода.

Ако някой от катерачите ви загине, губите всичките точки за него и почти сигурно ще завършите на последно място, защото със съвсем предпазлива игра лесно се достигат по 6-7 точки на катерач, а максимумът за един е 10.

 

Играта може да бъде играна както от сам човек, в случай че нямате приятели, така и в група easy(до петима играчи). Интеракцията между тях се свежда основно до това, че полетата имат ограничение за броя катерачи, които могат да приключат хода си на тях. Макар на пръв поглед това да не звучи толкова значително, всъщност всичко се променя коренно за вас, когато покрай върха (където ограниченията са най-сурови) се скупчат няколко катерача и се окаже, че плануваното ви с точност до последната цифра движение е блокирано.

По-лукавите от вас вероятно вече си представят как разпъват палатката си в подножието на върха, докато покатерилите се на по-високо катерачи агонизират в провалените си опити да слязат. Въпреки това, К2 има много специфичен планинарски дух, поради който не се чувствате добре да прецаквате другите играчи, а когато някое от човечетата им се вкоченяса само с тънка усмивка ще им казвате „Ей… колко гадно се получи…”

В играта няма текст или кой знае какво всъщност, което пряко да обяснява силната й атмосфера, но някак си успява да го направи със самата си тематика и е особено въздействаща за хора, които обичат да ходят по планините. Може би това се постига с правилното съчетание на елементи от планинарството – нуждата за аклиматизация, непредвидимото в дългосрочен план време, преценката на риска и адреналинът от него. Освен за планинари я намирам за много добра за по-малките любители на настолни игри и за хора, които искат да разпуснат с едно „семейно” преживяване. Категорично няма да предложи кой знае какво за тези, които са се събрали да се надхитряват и да си натриват фасоните, мислейки стратегии до откат. Играта просто не е подходяща за „заклети” геймърски групи, ориентирани към игри със съперничество.

К2 се отличава с простота на правилата и къси разигравания за час – час и половина, но самата концепция, че сами определяте колко рисковани действия да предприемете и многото фактори, които трябва да се вземат предвид, водят до тежки наказания на всяка една грешка, особено за по-хазартно настроените. Това, комбинирано с възможността за моделиране на трудността по ваш избор и произволната подредба на метрологични събития и карти, с които разполагате в даден момент, ще направят всяко разиграване интересно. Към компонентите нямам забележки, малки са и са простовати, но това напълно отговаря на целите.

k2+broad+front
Играта има продължение, „К2: Broad Peak” (Широк връх), което добавя карта и няколко нови механики в играта, както и нови опции за игра. Отзивите за него са силно положителни и ако К2 ви допадне, но вземе да ви поомръзва, не се колебайте да разнообразите разиграванията си с Широкия връх.

Екипирайте се и се аклиматизирайте, защото изкачването до К2 не е лека работа. Както на живо, така и в играта!

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: Бъди първи!
0
Магазинът, в който се тества.

За BigBoxToro

BigBoxToro
В свободното си време най-често пише, чете, издава и коментира книги-игри, така че вероятно с това ще ви занимава. Играе и създава също и настолни, и ролеви такива, та не се чудете, ако го видите да се прави на всезнайко и по тези теми. Иначе програмира машини и обикаля из планините, ама това е една друга история…