Ако сте прочели статията ми от тази сутрин, тази ще ви бъде като естествено продължение. Ако не сте, препоръчвам ви да го направите, защото механиките на Jarl и The Duke са едни и същи и не смятам да навлизам в подробности за системата.
В общи линии, това е игра, в която двама играчи използват торбичка с единици и теглят от там плочки, които слагат на дъската. Целта е да вземете противниковия Ярл, като стъпите с ваша плочка върху или го застреляте с умение от разстояние. Когато единиците ви се движат, се обръщат на другата страна и често движението, описано върху самата плочка е тотално различно от от двете страни.
Преди всичко искам да поговоря за темата. Последно време се забелязва засилено ползване на викингска тематика. Както каза един приятел – викингите са новите зомбита. Освен това, последните два месеца аз изгледах наведнъж всички сезони на Викинги, така че History channel ме беше пообразовал.
Jarl е лицензирана игра точно по сериала Викинги. Дори на кутията можете да видите Рагнар Лотброк. Всъщност, докато сме на тази тема…Кутията на играта е използвала един от най-странните методи за слагане на реклами на други игри от компанията. Обикновено рекламите са от външната страна на долната част на кутията – за да се видят, когато кутията е отворена. При Jarl, тези надписи са от външната част на горната част на кутията. Да, само късите краища, но размерите на кутията правят играта идеална за стоене в легнало положение на рафта. Ако сложите така играта обаче през цялото време ще гледате реклама на най-новата игра на Catalyst – Vikings. Това е леко объркващо, защото онази игра отново е за викинги и отново е по сериала. Звучи като заяждане, но кутията е адски непрактична за рафта. Сега стои права настрани, за да може да се вижда реалното име на играта, но кутията заема твърде много място за размера си.
Както и да е. Всичко това няма абсолютно никакво значение, защото играта е напълно абстрактна.
Не мога да говоря за геймплея, ако не я сравнявам с The Duke, която е истинският Нед Старк в семейството. Да, много хора се опитват да бъдат като него, дори много смятат, че Джон Сноу ще го задмине, но за мен Нед се измъкна точно навреме, когато всичко в света все още имаше логика.
Jarl изглежда по-изчистена, защото в играта няма специални умения, няма нито модове. Първоначално си помислих, че това е The Duke, но за начинаещи. Може би си помислих така, защото първо бях играл Jarl. О, дали не бърках.
Всяка плочка в Jarl им трилион начина, по които може да се движи, а като я обърнете, опциите се удвояват. За разлика от The Duke, тук през цялото време трябва да следите и да помните десетки и десетки възможности, които могат да се случат с всяко едно местене. Играта предизвиква сериозно мозъчно и трайно увреждане. Заради това и играта е двойно по-дълга от The Duke.
Всъщност, не само заради това. В Jarl много от единиците имат умението Щит, което се среща доста рядко в The Duke. Това умение предпазва удари и движения от определена посока. Когато на дъската има 6-7 такива единици, цялата ситуация може да зацикли i да не можете да се движите почти никъде. Moже да влезете в дебнещ застой – някой трябва да направи жертвен ход, който да отприщи всичко.
Освен това, в Jarl по-често ще наблягате на вадене на нови единици, защото… ами от цялото това блокиране няма да има какво друго да правите.
Когато вадите нови единици пък, цялата дъска става все по-пренаселена и от това следва какво? Мда, още повече блокиране.
Сега, това не е негатив на играта. Смятам, че ако играете Jarl 5-6 пъти с един и същи противник, ще можете да позапомните повечето единици и да си мятате шамари по-тактически. Ако обаче разменяте тупаници с нов играч… включете компютъра и пригответе паралелна игра на Heroes 3 между вас двамата, защото ходовете ще отнемат горе-долу толкова дълго.
Това, което отличава най-много Jarl от The Duke и дори го задминава са компонентите. Да, плочките в The Duke са огромни и детайлни дървени плокчета, но в Jarl са някакъв особен тежък материал, който засега ще определя като керамика. И целта не е просто да се усещат яко, цялата страхотна изработка на плочките има тематична идея. Плочките са нацепени на места и с лек ефект на “счупеност“ с цел да наподобяват руни. А руните са неотменна част от викингския живот.
Заключение
Jarl използва напълно идентична механика като The Duke, но усещането на играта е толкова различно, че ако сте истински фен на системата не виждам защо да нямате и двете. The Duke е доста по-приятелска към нови играчи и има много различни модове, които да разнообразят геймплея, докато Jarl е по-дълбока и разчита на комплексни движения на единиците. Точно заради тази дълбочина няма нужда от модове. Трябват ви много повече игри, за да свикнете с плочките.
За хората, които искат да отделят много повече време и мисъл в разработване на стратегии, мисля че Jarl би бил чудесен избор. За хората, които искат просто да отворят играта и да я схванат за една-две игри – The Duke би била по-подходяща. Ако сте фен на сериала Викинги, не очаквайте нищо общо с темата, но на кутията е нарисуван Рагнар, така че ако сте колекционери, грабвайте телата.
Първите ви няколко игри на Jarl ще бъдат доста дългички и дори могат да стигнат до час, защото има много блокиращи умения, както и твърде отворен избор от движения. С други думи, аналитичната парализа е налице.
Аз със сигурност харесвам The Duke повече, но не е защото Jarl има проблеми, а просто защото предпочитам по кежуъл подхода, който се ползва в първата и по-изчистена версия. А вие, ако имат бюджет само за една от двете игри… по-добре изчетете и двете ми ревюта по още един път, за да бъдете напълно сигурни в избора си… а и за да ни натрупате трафик на сайта. Мерси. Чао.
ПЛЮСОВЕ:
- Свръх добри компоненти
- Дълбок геймплей
МИНУСИ:
- По-бавна, отколкото би ми се искало
- Предизвиква сериозна форма на аналитична парализа
От време на време Jarl се мярка в Boardgames.bg, но точно в този момент я няма. Бих ви препоръчал да посетите сайта на производителите и да тракнете начина на откриване на играта от там.
