неделя, декември 8, 2019
Isle of Monsters – I don’t

Isle of Monsters – I don’t

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Ако темата ви звучи позната, това е защото Влада Хватил вече ни предостави такава шантава атмосфера в своята Dungeon Petz. Тук обаче не говорим за тежко евро, а са съвсем семейно приключение от дуо начинаещи в дизайна на настолни игри.

Играта идва от May Day Games, които са майстори на семейните и парти игри, а артът в играта е освежаващо забавен, така че очакванията ми бяха за лежерно прекарване и тук-там смешки с чудовища.

Посоката на играта е вярна, но за съжаление изпълнението е разочароващо, поне за мен.

Играта се развива в рундове, докато свърши едно определено тесте с чудовища. Чудовищата са три вида, като от всеки вид има от малки до големи (отбелязани с числа).

Рундовете са разделени на две части. В първата част колекционирате чудовища и ги храните, а във втората си мерите оядените чудовища с другите играчи.

Първата част на рунда е с пъти по-интересна. Това е игра, в която имате основно взаимодействие с играчите от ваше ляво и ваше дясно. Между всеки двама има островче с куп от чудовища. Там се слагат и няколко парчета храна. Храна има и на централния остров. Тя е три вида и всяко чудовище изисква различен вид храна.

Когато е ваш ход вие вземате или чудовище от ваше ляво или ваше дясно и го поставяте в една от клетките си, или вземате храна от ваше ляво, от ваше дясно или от централния остров. Слагате тази храна върху едно от чудовищата.

В тази част има постоянно дебнене и изчисляване на това кой какво ще вземе и кой ще успее да нахрани чудовищата си. Големите чудовища изискват доста храна и едва ли ще успеете да ги захраните за един рунд, но малките папат малко. Трябва да гледате другите играчи какво искат и да им отмъквате под носа папото. Хейт драфта е в особена сила, когато виждате, че така или иначе не можете да си нахраните чудовището, а имате избор от къде да вземете храна.

След като всеки пасува, започва втората част. Играчите вземат всички нахранени чудовища (от този и предните рундове) и започват да ги играят. Всеки избира едно или повече чудовища от еднакъв цвят и ги слага с лицето надолу. Всички обръщат и който е с най-висока стойност взема точки. След това, на принципа камък-ножица-хартия, сравнявате вида си чудовище със съседите. Ако ги побеждавате вземате още точки.

Рундът продължава така, докато се изиграят всички чудовища. Ако има останал играч с чудовища, той взема по точка за всяка останала карта.

В играта има две основни стратегии – да вземате малко чудовища, но с голяма стойност и да плашите всички всеки път, или да вземате повечко от малките и да вземате бонус точки за допълнителни карти.

Isle of Monsters е елементарна и на теория би трябвало да работи, но има един основен проблем, който пропълзява във всички аспекти на играта. Да, това е лека семейна игра, но количеството случайност е непростително!

Ако на островите до вас се падат само чудовища с висока стойност и никога правилната храна, вие просто няма да имате никакъв шанс. Храната е изключително малко и едва ли ще нахраните повече от едно средно или две малки чудовища на ход.

Хвърли зар и виж кой печели.

Най-лошото е, че вие работите с това, което имате. С други думи – изборите ви са очевидни и въпреки че на теория има хитри врътки в това коя храна в кой момент вземате, 90 процента от ходовете ви ще бъдат програмирани.

Изборите идват по-скоро във втората (за мен по-безинетересна част), когато решавате колко и кои чудовища ще играете.

Можете да се хвърлите с високите стойности веднага, но другите могат да направят същото. Тук има доза блъф, броене и следене на картите, като ако искате да сте успешни, ще трябва да помните кой какви чудовища има и да намествате стратегията си спрямо тях… само дето няма как да намествате каквото и да е, защото стратегията ви е определена от почти никаквия избор от първата част на рундовете.

Заключение

Най-готиното нещо в Isle of Monsters е транскриптираното заглавие и свежарския арт. От тук нататък – всичко се чупи до крайна случайност и абсолютен хаос, който играе вас, а не вие – него. Вашите избори в играта са очевидни и което е най-лошо – скучни. Това, че една игра е лека и семейна по идея не трябва да я превръща в тотален рандъм фест.

Вътре наистина има хитри механизми, но те са толкова потънали в безумен късмет, че цялата игра се обезсмисля. Кофти.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема
  • Забавен арт
  • Бърз геймплей
  • МИНУСИ:
  • Тотален хаос
  • По-скоро играта играе вас, а не обратно

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*