Intrigue City – интригуваща игра, но не достатъчно

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

9 години ago

Ако четете редовно сайта ни, тогава знаете, че 27^th passenger за мен е голям хит. След като разбраха, че харесваме новата им игра и преди да ни пратят Intrigue City, Purple Games ни предупредиха, че тази е съвсем различна и е доста конфронтационна и агресивна. С други думи – „Да знаете какво да очаквате“. Казах си – пращайте, нямам проблем с това. Получихме играта и я играхме. Е… такава ли е? И да и не.

Intrigue City е напълно абстрактна игра със сравнително интересна, но изцяло залепена тема. В нея играчите влизат в ролята на егоистични злодеи, които искат да контролират града си с помощта на сенките и интригантските си схеми. Целта е да въздействате ефективно над местните гилдии и общности, но не твърде ефективно, за да не разберат, че вие сте всъщност тези, които дърпат конците. С други думи, опитвате се да образувате перфектния баланс, или както е в играта – Еквилибриум.

Като казах това, вече можем да забравим за темата и да поговорим за играта, такава какво е. В основата си, Intrigue City се състои от пъзели, които всички играчи се опитват да нареди. От една страна се опитват да подредят всичко по своето лично табло и да нарядят кубчета по правилен начин и от друга – да попречат на останалите да завършат техния собствен пъзел.

Всеки играч има свое табло. Върху него са оказани шестте гилдии в този свят. Освен тях, в началото на играта, а и по време на самата игра, играчите ще се сдобиват с кубчета от три възможни цвята – бели, жълти и червени. Белите са на стойност от 1, жълтите на стойност от 2, а червените на стойност от 3. Целта на играчите е да имат възможно най-много сектори с обща стойност 6 (Еквилибриум).

По време на играта ще имате възможност да манипулирате тези сектори като слагате и местите кубчета по тях. Всеки път щом задействате някой сектор си вземате някаква карта с действие, което ще ви помогне за напред. Ако вземете да успеете пък да образувате еквилибриум в този сектор ще вземете подобна карта, но с по-добър ефект.

В средата на масата има основна дъска с действията, които ще извършвате през цялата игра. В началото на играта, тези действия се избират на почти случаен избор и така всеки път ще имате различна игра. Всъщност, доста различна. Особено ако използвате действията за „напреднали“, които се препоръчват за… ами напреднали играчи.

Всеки играч разполага с два работника. Един атакуващ и един защитаващ. И двамата извършват една и съща дейност, само че единият работи върху вашето табло, а другият върху някое от тези на опонентите. Вие ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да изиграете и двамата. След като всеки си ги е ползвал по стандартен начин за всяка игра с работници върху полетата с действия, рунда свършва и който има еквилибриум някъде по таблото си, си взема карта със съответната гилдия (сектора на таблото).

От време на време ще има рундове, в които всеки ще може да гласува коя от шестте гилдии ще даде най-много точки в края на играта.

Това продължава около час, след което се гледа кой е най-напред в трака с точките – той не ги получава, а взема само 3 точки. Всеки, който има кубчета на стойност точно 36 взема 5 точки, всеки, който има комплект карти от шестте различни гилдии,също получава 5 точки, останали карти с действие носят по една точка и всяка карта с гилдия носи толкова точки, колкото показват траковете, които играчите са нагласили по време на играта.

Динамиката

В началото на играта всичко тръгва много бавно. Вие имате малко кубчета на таблото си и, особено ако не играете с подобрените карти, много малко варианти за манипулация. С други думи, трудно ще можете да правите еквилибриум и да се сдобивате с така ценните карти с гилдии. Да не говорим, че и другите играчи ще ви пречат по всякакъв начин.

След средата обаче всичко започва да придобива известна динамика и играчите ще започнат да усещат различните избори, които им предлага играта. Върху всяко табло има известно количество кубчета и не е твърде ясно кой къде ще образува своя еквилибриум. Почти е сигурно, че всеки има шанс да балансира поне един сектор. Разбира се, ако всички скочат на един играч, той може да бъде поунищожен.

Което ме навежда на една мисъл. Играта е много различна в зависимост от бройката на играчите. С по-малко, броят на подобрените карти е по-малък, с което и действията ви са по-неефективни. Освен това, с по-малко хора е предвидимо кой кого ще нападне. Ако сте повече, да кажем пет, тогава някой може и да се размине между капките, като разчита на сладкодумие и общания. Което си е и част от темата, всъщност. РАЗТЪРСВАМ ГЛАВА. Тема ли казах? Извинете, разсеях се.

Агресията

В началото споменах, че бях предупреден за агресивния характер на играта. Ммм, не бих казал, че играта предизвиква брутални решения и обидени приятели. Това е по простата причина, че Intrigue City те задължава да атакуваш. Така че ти знаеш, че ще има толкова атаки, колкото играчи има на масата. Вероятността ти да бъдеш една от жертвите намалява с броя на играчите. Точно заради това и няма как да се обидя, когато знам, че господин Шойлермахн се налага да ме атакува. Той дори може и да не иска да го прави. Но трябва. А госпожица Бибилдорф вече беше атакувана от мен. Ще е разумно и справедливо да си върнем услугите.

По време на вашия ход имате само едно действие, което ви помага – защитния работник. Използвайте го внимателно и може би дори е по-разумно да го пазите за второ действие, тъй като е почти сигурно, че някой ще ви размести кубчетата преди това.

Механиката с нападателния работник щеше да ми хареса ако носеше някаква полза на собственика му. Така както е в момента, атакувате само, за да атакувате. Според мен, не играчите са агресивни един към друг, а играта е агресивна към тях. Защото насила ви кара да правите неща, които не искате и нищо не ви носят. Липсата на свобода определено е минус в съвременните игри.

Честно казано, не знам дали има решение за този проблем, тъй като играта раздава по един пъзел на всички играчи и ги кара да се състезават в това кой ще си го подреди по-бързо и по-ефективно. Ако се махне елемента с агресивния работник, тогава ще бъде една огромна соло скука.

С други думи, тази механика е вмъкната в рождението на играта и няма отърваване от нея. Освен това, геймплей механизмите са толкова малко и тясно свързани един с друг в играта, че едва ли можете да нагласите някое домашно правило. Ето ти предизвикателство, Иво!

Картите с гилдии

Това е най-счупената част от играта. По принцип харесвам счупени механики, които толкова смело огъват целостта на играта, че създават вълнение и ентусиазъм. Само че тук, картите с гилдии, които дърпате като награди могат да дадат толкова много точки, че правят всяко друго оценяване напълно безсмислено.Траковете могат да стигнат до 10 и ако повече от един играч има определен тип карта, то и двамата ще искат да вдигат този трак. Това ще доведе до изключително нарастване на точките за една карта. Ще го кажа така: В края на играта, това да имаш комплект карти ти дава 5 точки, а само една конкретна карта може да ти даде 10. Ами ако имаш две? А три? Това е отвъд баланса, което създава един ироничен парадокс. Най-централната тема в играта се оказва и най-големият й недостатък. С други думи – твърде много еквилибриум, чупи еквилибриума.

Заключение

Intrigue City определено е различна игра. Това, което е със сигурност е… любопитна. Не съм срещал подобна игра с такива механики и интересни идеи. Казвам идеи, защото на идея звучи интересно, но някои неща я оставят далеч зад първенците в настолните игри. Липсата на тема и баланс, принудителното атакуване и мудния старт оставят играта като една добра, но недостатъчно изпипана хитринка. Това обаче важи за мен. Без спор Intrigue City e нишова игра и ако открие своите поддръжници тя ще бъде основна игра върху тяхната маса почти всяка вечер. Ако се чудите дали да си купите играта, дълбоко ви препоръчвам първо да я пробвате. За вас може да бъде голямо разочарование, но може да бъде и голям хит. Във всеки случай няма да ви остави хладни и без мнение… което е белег за една солидна игра.

ПЛЮСОВЕ: