Въпреки, че не харесвам много „америтраш“ игри, които се характеризират с това, че имат силна тема и за мен по-важни са механиките на играта, все пак имам доста малко изцяло абстрактни игри в колекцията си. Не знам дали това е понеже абстрактните игри обикновено нямат комбинация от много механизми (а аз харесвам „многотията“) или пък все пак имам нужда от някаква макар и не дълбока тема, за да ангажирам фантазията си…. или по-вероятно и заради двете. Една от малкото абстрактните игри, които имам и доста харесвам е Indigo. Тя дело на прочутия дизайнер – Райнер Книция. Води се, че има някаква тема – нещо за прекарване на скъпоценни камъни през Индия, но е толкова тънка, че дори аз не мога да я приема.
Една от първите игри, на които попаднах като започнах редовно да гледам ревюта беше Tsuro. Играта е доста известна, и привлича с лесните си правила и кратко времетраене.Тя става за до 6 играча и дава възможностт да прецакаш другите играчи (което често е въпрос на късмет). Първоначално играта ме заинтересова, но после прецених, че ще е твърде лека и зависима от шанс за вксуа ми. След време при случайно ровене из boardgamegeek попаднах на игра Indigo, за която дотогава нищо не бях чувал. Сравняваха я с Tsuro, но по-стратегическа, със сътрудничество с другите играчи. При това снимките изглеждаха страхотно. Това вече ми грабна здраво интереса и не след дълго закупих играта (трябва да се поръча от Германия, другаде се намира трудно).
В Indigo, на борда има 6 жълти скъпоценни камъни, които започват от краищата на дъската, 5 зелени които са в средата и един син, който влиза в игра, след като са „изкарани“ петте зелени. Целта на играчите е да събират камъни, като жълтите носят една точка, зелените две, а сините – три. Когато играчът сложи шестоъгълната плочка, която е изтеглил, на която има различна конфигурация пътища (напред, голям завой, малък завой или комбинация от някой от тези. Плочките могат и да се въртят) тогава камъните се придвижват до края на образувания път. Целта е играчите да придвижват камъните до края на дъската, като в зависимост към коя „стена“ на дъската ги придвижат, различен цвят играчи получават камъка.
Всъщност е доста по-лесно да се покаже, отколкото да се опише с думи. Това е и най-интересното в играта – ако избуташ камък до една част на дъската, ти и например белия играч получавате по един от съответния цвят камък. До друга част на дъската – ти и синия цвят ще си поделите по един от тези камъни. Дори в някой случаи може да поискате да дадете камък на 2 други играча с цел да няма шанс третия, който мислите, че е най-напред да получи точки. Играчите имат параван, зад който крият спечелените скъпоценни камъни (hidden gems?!), тъй че е добре да запомняте горе-долу кой колко точки има, за да не му давате да дръпне твърде много. Забавно е също така, че ако сблъскаш два камъка и двата изчезват. Полезно е ако ти излезе такава възможност, особено когато няма голяма вероятност да спечелиш нещо за себе си.
Играта се обеснява много бързо, трае под 20 минути и е подходяща дори за деца. Indigo е интересна и с „геймъри“, като филър. След една игра обикновенно всички искат да се започне втора. Чудесните илюстрации и компоненти спомагат за създаване на атмосфера. Простотата на игра, съчетана с известно планиране и кооперация (която води до интеракция и разговори с другите играчи) я прави за мен много по-интересна от Tsuro.
„Да пътува – това е нещо, с което трябва да се занимава истинският творец, защото това е и истинското изкуство – скъпоценен камък, който пътешественикът в последствие трябва да обработи“ – Фрея Старк
Защо играта не е особено известна?
Първият фактор е, че играта е издадена само на немски – компонентите са езиково-независими, но правилата са на немски и играта не се продава широко извън Германия. Защо е така – не знам. После следва факторът, че Tsuro е набрала известна популярност. Ако някои играчи и издатели чуят, че това е игра подобна на Tsuro не биха се заинтересовали – защо им е копие на нещо вече успешно? Тъжно е, че не проучват, защото макар да има малко сходства с Tsuro, играта е съвсем различна. Има го и това, че евентуалната тема на Tsuro е по-вълнуваща от Indigo… макар че и в двете на практика липсва.
Още една теория е „ефектът на дизайнера„. – добрият доктор (Р.Книция) е известен с отлични хитови игри, които е направил преди време и сега изискванията към всяка негова игра са много високи. Тъй като тази не е с напълно уникален дизайн или top 100 материал може би интереса към нея е поспаднал. Също така, кратка игра с поставяне на плочки не е точно в неговата градинка – известен е с хитри механизми за наддаване, интересни начини на точкуване и прецизно математическо балансиране, които не са съвсем характерни за Indigo.
Все пак играта далеч не е подмината, получила е препоръка от Spiel des Jahres 2012 и макар и за малко, но влиза в top 1000 на BoardGameGeek.com. Извън Германия обаче все още не се чува много за нея. Затова реших да ви привлека вниманието към тази “hidden gem” игра – ако сте като мен и не харесвате Tsuro, понеже е твърде произволна, или пък я харесвате много и поради това искате нещо подобно, но със скъпоценни камъни, без елиминация и с малко повече тактически и „дипломатически“ ходове – задължително я пробвайте!
Източник на снимките: Boardgamegeek.com