- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Собствениците на тази компания са страшно готини и ни беше крайно приятно да си говорим с тях за индустрията със стаите… защото то верно си стана индустрия. И в този смисъл, мисля, че е крайно време хората да осъзнаят, че името на една компания е изключително важно. То не е просто там, за да го има. То трябва да говори нещо, трябва да ни казва с какво тази компания е по-различна от другата. Честно казано, с толкова много компании произвеждащи стаи, почти нито едно име не се откроява като нещо запомнящо се и което говори за стила на стаята.
Както и да е, това е дребно мрънкане, което няма нищо общо с оценката ми за стаята.
Преди да започнете да четете е добре да се запознаем. Ако не знаете кой съм и защо правя тези ревюта, можете да прочетете статиите ми до този момент – по ред.
Сега към звездата днес!
Клопката
(Преди да започнете да четете, моля пуснете натиснете „Play“)
Тематично, Клопката е „Убийствен пъзел“… без кръвта, трионите, стъклата, ножовете и генерално смъртните случаи. Мисля, че това е една от най-първосигналните и чудесно пасващи теми за една стая. С такава тема най-лесно, най-просто и въпреки това достатъчно хитро можете да оправдаете защо едни хора ги затваряте на тясно пространство и им давате шанс да избягат.
Като се замисля, това е и перфектното оправдание за това да има пъзели и загадки.
Ако не сте гледали Убийствен пъзел, сюжетът е следният. Чичко изрод затваря група на пръв поглед нормални хора на тясно пространство далеч от света и им дава определено време, в което могат да избягат. Ако не успеят, ами… да кажем, че в „Клопката“ няма да свършите като във филма. Основната идея е, че този чичко изрод е един вид „антигерой“, който го прави за доброто на хората – иска да ги накара да се замислят за живота си и за това какво е истинския живот… и други подобни глупости. В Убийствен пъзел имаше и друга мотивация, но не съм тук, за да правя ревю на филма.
В Клопкатa идеята е същата, но не мога да навляза в конкретика, защото още щом влязохме в стаята и един качулат момец започна да ни обяснява строго защо ни е затворил, аз бях концентриран да решавам успешно първите един-два пъзела. А и при нас имаше малък проблем с басите и не чувахме добре. Това няма значение, Клопката не се базира на оригинална история, нито се предлага като такава. Заради това, не мисля да се заяждам с това.
В стаята кънтеше (в най-добрия смисъл) саундтрака от Убийствен пъзел, който вече е икона за създаване на напрежение. Всеки по медиите го използва насам-натам и винаги е вървежно. В Клопката, музиката създаде по-голямата част от атмосферата и ни позволи да се почувстваме в напрегнат филм.
В София има над 60 стаи в този момент и се очаква до края на годината да стигнат до близо 100. За да оцелееш на този пазар, трябва да знаеш как да се предлагаш и да бъдеш различен. Има по-добри декори от Клопката. Има по-добри истории от Клопката. Има по-добри теми от Клопката. Има дори по-добри загадки от тези на Клопката. НО! Има едно нещо, което Клопката използва перфектно и това е нещо, което не сме срещали до този момент.
Успоредни пъзели
На теория звучи нещо елементарно – през цялото време има два пъзела, които могат да се решават по едно и също време. С други думи, това е линейна стая с два лъча, които в края на играта се съчетават.
Може и да не изглежда като кой знае какво, но на практика е изключително вълнуващо и най-вече ангажиращо. Нямало е момент, в който някой от нас да седи и да се чуди какво да прави. Най-после стая, в която всички да се чувстваме съпричастни във всеки един момент.
Ние се постарахме да похвалим създателите на стаята за тази малка хитра хрумка и аз лично продължавам да ги насърчавам да развиват следващите си стаи в тази посока. За мен това е, което ги отличава и което винаги би ме привлякло във всеки следващ техен проект.
Заключение
Клопката разказва разказана история и използва използвани прийоми, но въпреки това е стая от висок калибър, която си заслужава. Причината за това е хитрият принцип на успоредните пъзели, позиционирани максимално раздалечени. Тези пъзели могат да се решават един по един, но е много по-забавно и динамично да се справяте с тях поотделно. Ние не се спряхме на едно място и се припотихме от работа, защото имаше много за вършене.
Драматургия нямаше почти никаква, но стаята не претендира да има такава, така че дори и няма да отделям място за „моят личен кръстоносен поход“, в който мрънкам за стая с история.
Пъзелите бяха интригуващи и не твърде дълги, нито твърде аналитични, че да ни досадят. Те бяха сравнително разнообразни, изчистени и продължителни. Аз харесвам, когато трябва да се постараеш по-дълго в един пъзел, защото отплатата е по-голяма. Харесвам и че трябваше да се раздвижим, за да бъдем ефективни. Въпреки, че това не е любимата ми стая до този момент, мисля че си намира солидно място някъде в средата.
А ето и моите оценки
- Неоригинална, но доста подходяща тема
- Чудесно използване на саундтрак
- Нов и хитър принцип за успоредни пъзели
- Стаята създава усещане за постоянно движение
- Продължителни и ангажиращи пъзели
КЕФОМЕТЪР
Актуалната подредба на любимите ми стаи и новият победител!
- Dextrophobia Vol. 2
- Game Castle: Колекционерa
- Offline: Хакерска стая
- 3KEY: Детективът и Машината на времето
- Теорема: Тротил
- Hour Escape
- Vestigo
- Dextrophobia
- Offline: Египет
Скачайте в Клопката!