Една от любимите ми теми в настолните игри е строенето на градове, като Suburbia гордо не се измества от линия ми топ 10.
Trick Taking (игри със събиране на взятки) също са близки до сърцето ми, защото аз, както и повечето от вас са израснали с класики като белот, Румб, 3-5-8, Сантасе, Сърца, „Прецакай другарче“ (Oh, hell) и подобни. Sponsio за мен беше най-добрата игра с карти за 2016-та, която беше отново базирана на въпросни Trick Taking.
Honshu комбинира тези две концепции и въпреки че на пръв поглед изглежда като безумие, не се притеснявайте, не е толкова сложно и в рамките на механиките на играта има някакъв резон. Някакъв.
Хоншу е най-големият остров в Япония и играчите имат за цел да развият и „процъфтят“ свои области, но във феудална Япония. Това става като от птичи поглед си правят дзен градинки, защото ще образуват красиви гледки с градове, горички, езерца… пустини и заводи… Добре де, не чак толкова красиви.
В основата си това е класическа пространствена игра за строене на град, в която трябва така да редите личните си пъзели, че нещо да е съседство с друго, второ пък да се вижда, трето да се комбинира с четвърто и така нататък – виждали сме го в игри като Between Two Cities, Quadropolis, Capital.
Всъщност, схемите в Honshu са по-прости от трите изброени, тъй като трябва да следите за много малко неща:
- Да имате дълъг и продължителен град
- Да имате дълго и продължително езеро
- Да имате колкото се може повече гори
- Да имате фабрики отговарящи на продукциите ви
Най-главоболящата механика се крие във връткането, наслагването и подпъхването на картите една „връз“ друга.
Всяка карта има 6 обозначени зони. За да сложите карта във вашия град, тя трябва да се покрива поне с една зона от вече сложена карта. Тоест, можете да я подпъхнете под някоя карта и да закриете колкото искате зони, или да я наложите върху една или повече карти. По този начин вие се стремите да оптимизирате стратегията си. В началото може и да ви изглежда лесно, особено когато имате доста опции, но след средата на играта изборите ще станат тежки и често ще трябва да жертвате нещо, заради друго. Имайте предвид и че картите са доста измамни. Понякога, когато вземате карта ви се струва, че лесно ще пасне, но в момента, в който я наложите виждате, че една от зоните тотално скапва цялото ви фън шуй от точки.
Освен това в началото на играта се обръща карта, която променя някои аспекти от геймплея и точкуването, така че трябва да имате предвид и нея.
Вече сте видели от снимките, че в играта има кубчета. Тези кубчета се слагат върху сградите ви с продукция от съответния цвят веднага щом си направите такава. В края на играта ви дават точки спрямо заводите, които има в града ви. За всеки цвят продукция има отговаряш завод. Всеки завод може да поеме само едно кубче.
Само че! Тези кубчета имат и една друга, понякога по-важна функция. Те се използват за така наречения “Trick taking”.
Всеки играч започва играта с 6 карти и една вече на масата пред него. По ред на номерата на играчите играят по една карта в средата на масата. Всяка карта има число (от 1 до 60) и който е дал най-високото число има право да избере една от всичките изиграни в средата карти. Така! Само че ако вие решите заедно с картата да сложите и кубче, тогава картата ви се образува в стойността си + 60. Тоест, ако никой друг не даде кубче вие гарантирате първи избор. Ако някой след вас все пак иска също да даде кубче, то той трябва да даде кубче от същия цвят като вече сложените преди това кубчета – това е въпросния елемент от класическа игра с взятки.
Така в играта има немалко значение какви сгради с продукция си правите. Добре е да имате от всички цветове, за да не могат да ви прескочат лесно, но е и добре да имате от цвят, от който другите нямат, за да можете да си гарантирате първо място. Също така е добре и да не си давате много кубчета, ако имате заводи. Абе… не е много лесно да вземете такъв избор.
Заключение
Honshu може и да изглежда малка откъм компоненти, но изборите които вземате са ангажиращи, пространственото комбиниране на картите е предизвикателно, а и като цяло, щом „разтлеете“ градовете си пред вас, масата ще се позапълни и няма да имате микро усещането, с което вероятно сте започнали играта.
Не бих могъл да я определя като най-добрата от жанра, но определено е интригуваща дотолкова, че да се играе често. Правилата се обясняват сравнително лесно, а времетраенето е около половин час. Не мога да я категоризирам като филър, защото този половин час ще е изпълнен с вълнуващи мозъчни мъки.
Играта е красива, компонентите изчистени, а геймплеят е плавен и динамичен, въпреки особеностите си на пръв поглед. Играта е хит, да.
ПЛЮСОВЕ:
- Изпъкващ и красив външен вид
- Предизвикателни пространствени решения
- Бърз геймплей
- Разнообразие в точкуването, благодарение на специално тесте
- Добро взаимодействие между играчите
МИНУСИ
- Борбата за взятки е напълно абстрактна и въпреки механичната зависимост, стои леко в страни като вълшебник, от когото никой няма нужда (ref. Дъглас Адамс)
Ако и вие като мен си падате по такъв тип игри, можете ей така леко, докато никой не ви гледа, да цъкнете на бутона отдолу пък да видим какво ще стане.
Източник на снимките: доц. д-р на настолните науки Христо Филипов (от Pikko Games)
