Site icon Big Box Gamers

Holmes: Sherlock and Mycroft – бърза и оригинална смес за двама!

Тъй като един от най-гениалните сериали последно време реши да изкарва когато си иска сезони, а междувременно да пръска с безсмислени спешъли със съмнително качество по празниците, аз реших да поразцъкам няколко игри на тази тематика.

И въпреки, че уникално добрата игра Sherlock: the Consulting Detective (за която скоро ще имаме ревю) запълва мозъчната буря от тематичност, то аз нямам често толкова време или умствен капацитет да прекарам в решаване на безбожно трудни загадки в абсурдно непосилната задача да съм по-добър от самия Шерлок.

Holmes: Sherlock and Mycroft (Mycroft е брата на Шерлок, ако не сте много запознати с не особено голямото им фамилно дърво) е далеч от тематична, но безкрайно увлекателна малка игричка за двама, в която двамата братя влизат в борба за разрешаване на заплетен случай. В Лондон се е случило убийство. Майкрофт е нает от кралицата да разследва и да разкрие всичко за младо момче от народа, което е обвързано с опасна анархистична група. Шерлок пък е нает от родителите на това момче, за да докаже невинността му и да разкрие голяма конспиративна схема, която използва момчето за жертвено агне.

Ами… Ще събирате комплекти от карти и в края на играта, който има повече от всеки цвят ще вземе точки.

Да. Играта е напълно абстрактна и темата е без никакво значение, но както вече казах – нека това не ви плаши. HSM е бърза, динамична и с достатъчно прости, но интригуващи правила, че да грабне както геймърите, така и хората, които не играят често игри.

В играта има две основни тестета. Тесте с улики и тесте с известни персонажи от света на Шерлок Холмс.

Тестето с улики съдържа няколко различни цвята карти (като всеки цвят има различен брой карти в цялото тесте), както и едни малко по-специални, за които няма да говорим днес.

През цялото време ще има няколко карти, от тези с цветовете, с лицето нагоре, от където играчите ще теглят, както и тесте с лицето надолу, откъдето по-рядко ще се взема.

Целта на играчите е да събират пред себе си, на масата, колкото се може по-оптимално тези цветове, защото накрая всеки цвят ще носи толкова точки, колкото е числото на самата карта минус броя на картите от този цвят на опонента. Знам, знам. Звучи малко объркващо, но всъщност не е. Като свикнете, ще осъзнаете, че това е доста оригинална механика, защото така всяка една карта е важна. Дори и да сте събрали вече повече от половината от даден комплект, вие няма да искате да се отпускате с този цвят, защото всяка карта, която другия играч вземе е минус точка за вас.

Играта се развива в седем рунда. Всеки рунд се обръща нова случайна карта с персонаж върху табло в средата на масата. В края на играта един от тези персонажи няма да е влязал в игра, което добавя към разнообразието. Освен това редът, по който се появява всеки персонаж е от важност.

Всеки играч има по трима „работници”, които праща на съответни места по таблото (начални персонажи плюс всеки нов, който се появява всеки рунд).

Всяко място е свързано по директен или косвен начин със събиране на картите с цветовете. В повечето случаи, за да вземете карта с цвят, ще ви искат ресурси „улика”, с които да ги събирате от „пазара“. Останалите персонажи от таблото от местата пък ще ви дават именно тези ресурси „улика”.

С други думи, има известна доза „поставяне на работници”, в която всеки ще събира ресурси и с тях ще купува карти по най-различни начини.

Ако и двамата играчи са използвали едно и също поле в един ход обаче, тогава това поле няма да бъде активно за следващия ход. Това ще се случва често, тъй като в играта винаги ще има някои очевидно по-силни полета от други. Затова мисля, че тази балансираща механика показва колко е хубаво дизайнерите да си пишат домашното.

Всеки ход трябва и да си движите човечетата, не могат да копат от едно и също място, така че и динамиката между локациите съществува. Всяка локация/персонаж е различна по сила спрямо това кога се е появила по време на играта, което добавя изненади и доза преиграваемост – която и без това не е малка, основно заради постоянното взаимодействие между играчите… макар и индиректно.

Заключение

Holmes: Sherlock and Mycroft е уникална малка игра, която изникна от никъде и не претендираше за нищо, но ето че не просто оставя траен отпечатък в колекцията ми, но и ще продължи да стои там, докато не открия по-добра филър игра за двама от този тип. Под “този тип” имам предвид – динамична, леко по-дълбока, но не твърде дълбока, с чудесно количество възможности за избор и мислене спрямо дължината на играта, както и оригинално смесване на управление на ресурси, поставяне на работници и събиране на комплекти.

Тема я няма никаква, но вие не сте и хукнали да я търсите, предполагам. Това си е отново игра тип „Biblios” и BIblios-killer-а – Blindes Huhn. Само че тези двете не работят добре с двама.

Все повече осъзнавам, че обичам този жанр картови игри за събиране на комплекти (което ще се затвърди и в ревюто ми на още една подобна игра другата седмица) и се радвам, че пазарът все още не се е отказал от производството им.

HSM е лесна и „би могла” да бъде играна с хора, които не играят игри, но трябва да имате предвид, че е може би една стъпка по-навътре в тъмното, така че, докато вървите навътре ще трябва да държите ръчичката на мъгъла, който сте си гушнали.

HSM е тактическа и трябва да следите опонента си през цялото време, което не е толкова трудно, защото сте само двама. Това значи, че и противникът ви ще прави същото. Което пък значи, че не трябва да пускате гарда. Да, играта свършва бързо, но ще сте ангажирани през цялото време.

В едно изречение – един от най-добрите филъри за двама човека, които съм играл точка

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Можете да откриете играта в сайта на производителите, въпреки че тя вече може да се намери и на много други места.

Devir

 

Exit mobile version