Случвало ли ви се е да се чудите защо напоследък излизат настолни игри с много подобни теми? Защо преди две години всичко беше зомбясало, а сега ринем с лопатата викингите и марсианците? Немалко пъти и аз съм се чудил какво го налага, като обяснението, което винаги си давах е, че по-известните дизайнери имат един дизайнерски картел, в който решават каква или какви ще са основните теми на годината и после това се разпръсква като мода в настолната индустрия. Дали това е така или не почти никой не знае, но какво общо има това с днешната тема и защо ви занимавам с тези философски мои мисли? Много е просто – ще говорим за една игра от “модерните” тази година.
HIRÞ e абстрактна викингска игра за двама с контрол на териториите. Защо е модерна? Защото е викингска, не защото е от 2003-та година! Та, в HIRÞ ще воювате срещу противниковата войска за заветните 5 точки. Това ще се случи благодарение на една доста неочаквана за мен комбинация на компоненти – торбичка от зебло, “напълнена” с платнено бродирано игрално поле и пластмасови полусфери, боядисани в сребристо и златно. А, да, и една метална монета. Рекорд на Гинес за най-много различни материали, използвани в настолна игра!
Като изключим тази странно изглеждаща комбинация от компоненти на масата, всъщност играта е доста лесна за асимилиране. Имате различни зони на борда, пехотинци, лодки и крал, както и малко, но важни правила, които се разучават за няма и пет минути. Като заговорихме за правила, ето какво се случва в играта:
Имате 5 действия на ход, след което е ред на другият играч с неговите 5 действия. Можете да движите краля, хората, лодките с или без хора, както и да сваляте или качвате човек на лодка. Всяко от тези неща ви коства 1 действие, като трябва да имате предвид, че не можете да слагате крал в лодка, не можете да имате две лодки в една и съща зона и в лодката не може да имате повече от четирима души.
- Ако на края на хода си сте влезли в противникова зона, ще има бой! Всички фигурки в боя се сумират за всеки от играчите, като се броят за всяка по 1, освен лодката. Лодката е 0, ако е празна, иначе е 1(всеки човек в лодката си се брои за 1). При равенства играчът с крал в дадената зона печели. Ако има два краля в зоната и равенство, защитата удържа и нападателят е сразен.
- След битка загубилият губи всичките си пехотинци без лодка, а пехотинците в лодка връща в резерва си и трябва да бяга с краля си (ако е участвал в боя) в незастрашена зона.
- Във всеки един момент от играта можете да изиграете монетата, ако е у вас, като с това се обзалагате, че ще спечелите играта. За целта я давате на противника и ако спечелите наистина, взимате 2 или 3 точки (3 са само когат противника ви е дал първи монетата и вие му я върнете). Ако загубите обаче, противника ви ще спечели толкова, колкото вашите точки минус една, тоест 1 или 2.
- Играта се печели по два начина – чрез завладяване на централните пет региона или ако противниковият крал няма поле, на което да избяга след битка.
Толкоз за правилата? Толкоз!
Седнахме да играем. Играта протече бързо, но много еднопосочно – всеки път като избиеш някаква армия на противника ставаш все по-силен и по-силен, а след една-две загубени битки е почти невъзможно да се върнеш в двубоя. Казвайки това, HIRÞ има своите стратегии и противодействия при такива ситуации, разбира се – лодките, пълни с хора и краля имат възможности доста да затруднят настъплението на противника, но това е, разбира се, временно. Също така, малкият брой зони води до не много голямо разнообразие от ходове и стратегии, да не говорим за правилото да няма повече от една лодка на даден играч в зона. Изиграхме я и не повторихме. След време пак я извадих с надеждата нещата да протекат различно – същият резултат. Или ние имаме проблеми, или играта.. А може би и двете?
Заключение
Да си призная, в началото не очаквах нищо от HIRÞ, защото си нямах никаква идея какво ще представлява, но когато разбрах, че ще е абстрактна игра с викинги поне се надявах да е не е лоша. И наистина, играта не беше лоша, но… само с това удовлетворение си останах. Компонентите не ми оставиха добро впечатление, геймплеят беше, както казах, едностранен и в повечето време играта изглеждаше като някакво безсмислено проточване на явната победа на единия от двамата играчи. Въпреки това, за феновете на абстактните игри – пробвайте играта, може да ви хареса. Предполагам, че с двама души с абстрактно настроени умове играта ще работи доста по-добре отколкото при нас, ще чакам да ми кажете дали е така!
ПЛЮСОВЕ:
- Лесно смилаеми, изчистено написани правила
- Подходяща за феновете на абстрактни или леки игри
- Досега не съм губил на нея!
МИНУСИ:
- Компонентите изглеждат несъвместими като материал, цветове и усещане по време на игра
- Трудно е играта да бъде равностойна
- Няма достатъчно интересни избори
- Ужасно име. Пробвайте да я намерите някъде само с букви на латиница!
Можете да разгледате сайта на Ion Game Design. Там ще намерите не само HIRÞ, но и други игри, които компанията предлага на пазара.
