Едно от най-готините неща на това да правиш ревюта е, че имаш възможността да пробваш всякакви нови и нечувани игри, да експериментираш във все още неизследвани теории. Много често откриваш някои скрити диаманти, които са минали между капките или пък до теб достига нещо, което става хит чак след месеци. Поради съмнителността на игрите от нови компании често моите приятели не са сигурни дали искат изобщо да пробват нещо, което никога дори и не са предполагали, че съществува. Почти винаги обаче остават изненадани от оригиналните качества на немалко от тези игри. Но… понякога тези съмнителни игри се оказват и точно това, което приятелите ми очакват от тях. Днес ще поговоря за такава игра. Не ме разбирайте погрешно, изненада имаше. Но не от тези, хубавите.
Hi Fisch е игра, в която играчите ловят риба, но някакви досадни акули не спират да изяждат най-добрия им улов.
В играта има два вида карти – такива с риби (няколко вида риби с различни числа върху тях) и такива с акули.
В началото на играта слагате плочка с бряг в средата намасата и разхвърляте всички карти с лицето надолу около плочката. На случаен принцип слагате няколко мидички (готини токъни) върху някои от картите. По време на хода си играч обръща карта с лицето надолу. Ако върху нея има мидичка, слагате мидичката върху плочката с пясък. Ако е акула, акулата изяжда рибата с най-високо число. След това играчът обръща нова карта, докато не обърне риба с число. Ако картата не е акула, следващият играч обръща карта.
След като всеки играч е обърнал по една карта, рундът е свършил и играчът обърнал рибата с най-високо число събира всички обърнати риби от нейния вид, както и всички мидички в средата на масата. Всички останали карти се обръщат с с лицето надолу.
Играта продължава така, докато останат шест или по-малко карти в средата на масата. После се броят точки, като се смятат мидичките и карти с определен вид риби. Малките риби дават повече точки, защото се събират по-трудно.
Заключение
Hi Fisch, за мен, е изключително необяснима игра. Когато я разглеждах онлайн, изглеждаше като игра с приятен арт, лек геймплей и нещо, което мога да разцъквам с децата си след година-две.
Когато прочетох правилата светна голям червен флаг, защото не разбирах къде точно е самата игра, но готините коммпоненти ми даваха надежда. След като направих първото си разиграване вече бях тотално озадачен.
В тази игра няма абсолютно никакво мислене! Никаква стратегия, никакви решения. Всичко е тотална случайност. Да, има мъничък мемо елемент (дори в BGG е класифицирана като мемо игра), но той е толкова малък и толкова ситуационен, че дори не трябва да се има предвид. Мемо елементът идва от това, че ако останат картите на масата, те се обръщат с лицето надолу. Често ще остават само по една-две карти и вероятно няма да е трудно да ги запомните, но проблемът идва от това, че когато обръщате карти, вие не знаете другите какво ще обърнат и това, че знаете какви са картите с лицето надолу не ви помага по никакъв начин.
Напълно неясни са ми тези мидички, също така. Те се слагат на случайни карти, а няма никаква логика кога и защо бихте обърнали карта с мидичка, защото така или иначе не знаете каква е картата отдолу. А пък самите мидички просто дават точки. Нямат абсолютно никакво допълнително стратегическо използване.
Големият проблем идва от това, че тези правила не биха се обяснили добре на децата, тъй като има излишнотии. За големите пък пълната случайност е досада. Всъщност, и за деца пълната случайност не е най-прекрасното нещо. Все пак искаме да научим децата си на някакви елементарни решения или да развием някакво тяхно умение, нали?
Уважавам труда на производителите, но Hi Fisch за мен си остава просто един странен експеримент.
ПЛЮСОВЕ:
- Сладък арт
- Готини компоненти
МИНУСИ:
- 99 процента случайност
- За децата би била объркваща
За съжаление, тази игра не успя да се котира в нашият дом, но може би при вас ще е различно. Кликнете на бутона отдолу за повече информация.
